Потънал е корабът-близнак на „Титаник“ – лайнерът „Британик“
1344 г. започва строежът на катедралата „Свети Вит”
Катедралата е разположена в замъка на Прага и е седалището на архиепископа на града. Първата църква, която представлява романска ротонда е построена на мястото на днешната катедрала през 925 г. от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран Св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва – ръката на Св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световит – славянско божество.
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Ара, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи характерни за френската Готика – Св. Вит е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с пет ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Ара умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн той съчетава по уникален начин различни готически елементи.
През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата. Строежът на катедралата спира в първата половина на 15 в., когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
След като обстановката се успокоява, в края на 15 в. крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата Св. Вит в Прага”.
Постепенно в началото на 60-те години работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави дизайна за западната фасада в класически готически маниер – две кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт и последният архитект Камил Хилберт.
Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-1927. Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.
Пълното име на катедралата от 1989 г. е съответно на най-важните чешки светци Свети Вит, Свети Вацлав и Свети Войтех – Пражка Катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех”. В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитекрура и най-важната църква в страната.
1783 г. Жан Пилатр и маркиз Франсоа д’Арлан извършват първия свободен полет над Париж с балон
Летателният апарат е проектиран и създаден от братята Монголфие – пет месеца по-рано те осъществяват първия изобщо полет на балон.
След провеждането на серия от тестове с въжета двамата авантюристи извършват свободен полет с балон с горещ въздух и с човек на борда. Пилатр и д’Арлан излитат от градината на двореца Ла Мюет до Бют-о-Кайе в 14.00 ч. пред присъствието на краля. Полетът им трае около 25 минути. Балонът се е изкачва на 915 м височина. Двамата се приземяват успешно в покрайнините на Париж.
1916 г. след попадане на мина в Егейско море, потъва корабът-близнак на „Титаник” – лайнерът „Британик”
От 1300 души екипаж и пасажери, които били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.
Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф” в Белфаст. След потъването на „Титаник” компанията собственик „Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и „Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник”. Предназначен е за гражданско плаване, но на 13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.
Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на командването е капитан Чарлс Бартлет.
След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916 г. Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат. На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.
В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика. Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда отлично пораженията – става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.
Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.
Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие да доближи кораба до брега. В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня.
Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.
В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.
1999 г. За първи път действащ президент на САЩ прави официално посещение в България. Бил Клинтън идва в София по покана на президента Петър Стоянов.
Докато е у нас Клинтън благодари на няколко пъти на България за нейната последователна и твърда проамериканска позиция по време на войната срещу Югославия. На 22 ноември на митинг пред Храм-паметник „Св. Александър Невски” двамата президенти отправят послания към българския народ. По време на визитата е подписана двустранна Декларация, с която се поставя началото на отношения на стратегическо партньорство и сътрудничество.
Клинтът идва в България след като в края на 1998 г. е обявен за невинен по две обвинения, водещи до импийчмънт, повдигнати от Камарата на представителите: лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Обвиненията в лъжесвидетелстване са повдигнати във връзка с показанията на Клинтън за връзката му с Моника Люински, дадени по време на съдебния процес за сексуален тормоз, започнат от бившия щатски служител от Арканзас – Пола Джоунс.
Вашият коментар