Според изданието, решението да се разрешат далечни удари на Украйна изглежда е събудило страховете на руския диктатор
Новите решения на президента на САЩ Джо Байдън за военна помощ на Украйна и евентуалното използване на ядрен арсенал от Русия едва ли ще променят значително хода на войната, пише The New Yorker.
В частност, както се посочва в статията, съществуват съмнения, че използването на ATACMS и други далекобойни ракети от Украйна за удари по цели на руска територия ще окаже съществено влияние върху бойните действия.
„Това може да забави руснаците, но не кардинално“, казва украински военен източник. „Не можете да подобрите позициите си на бойното поле с ракети. Това се прави чрез пехота. А именно тук имаме най-голям недостиг.“
Военният анализатор от Фондация „Карнеги“ Майкъл Кофман свързва текущите проблеми на украинската армия с основни фактори като „мобилизация, обучение, създаване и управление на нови формирования, командване и контрол“.
Въпреки това, според изданието, решението за разрешаване на далечни удари на Украйна по Русия изглежда е породило опасения у Путин за ескалация. В същото време се отбелязва, че предполагаемите „червени линии“ на Путин са били нарушавани толкова много пъти от 2022 г. насам, че е трудно да се определи как би изглеждала истинската „червена линия“ за него.
Според старшия научен сътрудник в Центъра за изследване на Русия и Евразия към Фондация „Карнеги“ Татяна Становая, този път нещата може да се окажат различни, като се има предвид ракетният удар „Орешник“ по град Днепър на 21 ноември:
„За Путин това наистина е стратегически повратен момент… С това решение Украйна се превръща в плацдарм за това, което Путин смята за удари на НАТО по руска територия. Същността е, че започна нова парадигма. Путин излага два сценария: единият води до ядрена война, другият – до мир на условията на Русия. Путин е убеден, че ядрените заплахи и изнудване трябва да шокират Запада, предизвиквайки, според него, „отрезвяване“, осъзнаване, че Западът трябва да иска напълно различни отношения с Русия. Това е неговото голямо заблуждение.“
Както добавя изданието, проблемът за Путин е, че ядрените му заплахи губят ефективността си – с всеки изминал кризисен момент техният ефект „затихва“.
„Хората тук не бяха особено разтревожени… Просто свихме рамене“, споделя представител на администрацията на Байдън по повод изстрелването на ракетата „Орешник“ от Русия.
Смяна на администрацията в САЩ
Всичко това се случва на фона на предстоящата смяна на администрацията в САЩ – след по-малко от два месеца Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност и може „бързо да принуди Украйна и Русия да започнат мирни преговори“, пише The New Yorker.
„Дори ако Путин не вярва, че Тръмп може да постигне споразумение, в негов интерес е да не разваля отношенията и да не дразни Тръмп през първите дни от президентството му. Това прави настоящия период на преход идеално време за ескалация“, се посочва в статията.
Въпреки това се предполага, че най-вероятно Путин отново ще се съпротивлява на по-нататъшна ескалация и вместо това ще се опита да се приспособи към новата реалност.
Удари по Русия със западни ракети
На 25 ноември Белият дом официално призна, че е отслабил ограниченията върху използването на американско оръжие за удари по руска територия. Съобщено бе, че разрешението обхваща поразяването на „конкретни типове цели“ за „самозащита в случай на непосредствена необходимост“.
Военни експерти се съмняват, че тази стъпка ще има голямо значение. Както отбелязва Business Insider, докато Западът спореше, Русия имаше време да се подготви, Украйна трябваше да отбива атаки със „завързани ръце“.
Вашият коментар