Иска първо да ги пуснем в ЕС, после щели да впишат българите в конституцията
Идиот”, извън медицинския контекст, е дума за първи път употребена от Христо Ботев. “А вий, вий сте идиоти!”, провикна се поетът “В механата”.
Сега македонстващият министър-председател също ни има за идиоти. Християн Мицкоски иска първо да ги пуснем в ЕС, после щели да впишат българите в конституцията.
Само идиоти могат да се съгласят на такова споразумение. Неговата преторианска гвардия два пъти ни гори знамето, поруга войнишките паметници, обяви ни за фашисти. А какво ще стане в Европейския съюз, където няма контрол за такива издевателства?
Този Християн Мицкоски е етнически българин от Скопие. Истинското му име е Христо Мицков. Помакедончил го е, защото е ренегат. Ренегатите са най-злостните българомразци. Използва ги сърбинът Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя доктрината за обезбългаряване и сърбизиране на нашите югозападни предели.
“Тъй като българската идея, както е известно на всички – пише Новакович, – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще є бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…”
“Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма”, проповядва балканският хитрец. Потомци на Александър Македонски основали първата славянска държава. Този постулат заляга в скрижалите на македонизма. Държавата се наричала Славуния, а българите били пришълци, дива орда поробители. От конфликта покълнала македонската нация. През 1917 г. в Народното събрание Димитър Благоев обяснява историческия сблъсък:
“Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.”
Нищо съдбовно в нашето минало не е минавало без ренегати. В случая Димитър Благоев води колоната на домашните македонисти.
“Ами вие сте родом от Загоричане”, апострофира го един депутат на въпросното парламентарно заседание. Той има предвид родното село на Благоев, което е чисто българско в Костурско. Апостолът на социализма го смразява с поглед и изстрелва: “Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.”
“Какво търсиш в България тогава?”, питат го в залата. “Македонският славянин” се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българското Народно събрание.
След Първата световна война е създаден проект за Балканска комунистическа федерация. Съветски републики ще са градивният елемент. Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и Шопска нация. Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена.
“Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: на българската, югославянската, румънската и гръцката”, сочи документът. Отбелязано е, че когато и в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приета в БКФ.
Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция. Най-важен е езикът, на който се общува. В тази връзка решаваща е заслугата на ренегата Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистична сбирка и заедно с други граматици реформира делото на Кирил и Методий. Скалъпена е македонската азбука.
С ново букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:
Македонци секога сте били,
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ви лаже…
Следната 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директива Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът ренегат Евтим Георгиев вече е челник. “Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението”, тържествено обявява той.
Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:
Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:
“Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.”
Груба грешка беше признаването на Република Македония. През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Оттласнаха се от тоталитаризма, за да прегърнат космополитизма. Първи на планетата признаха изкуственото държавно образувание. Все едно да приемем, че има Република Тракия или Република Добруджа.
Това е положението, Стефче, обобщи пред жена си един мой приятел.
Вашият коментар