Време е страната ни да даде тласък на вятърната енергия, което ще намали цените и ще помогне на целите за климата
Секторът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България засега е доминиран от соларната енергия, но страната ни е напът да погледне все по-смело и към вятърната. Етапът е ключов, тъй като трябва да намалим въглеродните си емисии, да повишим енергийната сигурност и да насърчим устойчивия растеж на този процъфтяващ пазар. Това са част от заключенията в последния анализ на агенцията за бизнес новини и анализи SeeNext и Адвокатска кантора „Гугушев и партньори“. Те разглеждат 408 компании от широкия диапазон на ВЕИ сектора у нас, финансови резултати и бъдещи перспективи.
ВЕИ на увеселително влакче
Възобновяемата енергия е генерирала близо 1.9 млрд. евро приходи през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г. Въпреки че маржът на печалба на компаниите в сектора е намалял през 2023 г. до 12%, той все пак остават положителен, което отразява устойчивостта и оперативната ефективност на отрасъла.
Възобновяемата енергия в България преживя тригодишен период, който може да се определи като „влакче в увеселителен парк“, пишат анализаторите, разглеждайки оперативните приходи, които скачат с над 50% през 2022 г., но намаляват с повече от 20% през 2023 г. Въпреки това колебание секторът поддържа 10.7% темп на растеж между 2021 и 2023 г.
През миналата година съоръженията за слънчева енергия се очертаха като водещ генератор на електроенергия, произвеждайки 3334 GWh, или годишно увеличение с 64.9%. Водноелектрическите съоръжения са генерирали 3100 GWh, което е спад от 18.6% поради сухи метеорологични условия. Вятърните паркове са генерирали 1584 GWh – увеличение с 5.7%, докато електроцентралите на биомаса са произвели 234 GWh, което е намаление с 26.4%.
Изключителната производителност на слънчевата енергия се дължи на почти 80% увеличение на инсталирания фотоволтаичен капацитет до 3092 GW. Водноелектрическите и вятърните паркове остават стабилни съответно на 3216 GW и 705 MW. Капацитетът на биомаса се увеличи с 2.6% до 79 MW.
ВЕИ компаниите
Скоростта на създаване на нови компании при възобновяемата енергия значително се забави в сравнение с високата инвестиционна активност, наблюдавана между 2008 и 2012 г. До края на 2023 г. малко над 16% от ВЕИ компаниите в обхвата са основани след този пиков период. Секторът е силно регулиран и както структурата, така и броят на компаниите е повлиян от правителствените политики.
Създаването на нова компания във ВЕИ сектора беше в застой през 2022 – 2023 г., само със седем нови предприятия. За разлика от това, периодът 2020 – 2021 г. отбеляза по-висок резултат – с 33 създадени компании, докато през 2021 г. са били 16, а през 2020 г. – 17.
Традиционно София е център на повечето от тях, но други региони, като Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Добрич, също се очертават като ключови локации.
През 2023 г. сегментът на експлоатацията, поддръжката и управлението на активи продължава да е водещ в сектора на възобновяемата енергия в България, като над 80% от компаниите се фокусират върху производството на електроенергия от възобновяеми източници. Сегментът за строителство, инженеринг и разработване на проекти за възобновяеми електроцентрали съставлява малко над 15% от общия брой. Само осем компании са специализирани в производството на компоненти за възобновяема енергия, като батерии, двигатели и турбини. Най-големият подсегмент е експлоатацията, поддръжката и управлението на активи от слънчева и вятърна енергия, с 260 представители, които съставляваха почти 64% от всички компании в обхвата. Тази известност се дължи на относително ниските бариери за навлизане и по-прости оперативни изисквания в сравнение с други области на възобновяемата енергия и изграждането и развитие на инсталации.
Разпределение на компаниите от ВЕИ сектора на България по местоположение и дял на слънчева/вятърна енергия
Работни места
Броят на служителите в сектора на възобновяемите енергийни източници в България се е увеличил с 10.7% на годишна база през 2023 г. до 8 075 служители. Това увеличение е забележимо в сравнение с 2022 г., когато заетостта в сектора се повиши с 6% спрямо нивата от 2021 г. Сегментът за строителство, инженеринг и развитие на проекти отбеляза най-висок годишен ръст на заетостта, с 35.6% през 2023 г., и представлява 33% от общата заетост в сектора, с малко над 2600 души. Експлоатацията, поддръжката и управлението на активи имат най-голямата работна сила като цяло, в която работят 3918 души, почти половината от общия брой в сектора.
Производственият сегмент отчете най-малък брой служители, с 1528 служители, увеличение от 9.9% от 2022 г. В рамките на експлоатацията, поддръжката и управлението на активи, хидроенергията води в заетостта с 1932 служители през 2023 г., въпреки че се наблюдава лек спад от 2% на служителите от предходната година. Като оператори на слънчеви електроцентрали са заети 1516 души, отбелязвайки незначителен спад от 1%.
Време е за вятър
Променливият характер на слънчевата генерация, съчетан със сигналите за насищане на този сегмент в България, обаче налагат диверсификация на енергийния микс и инвестиции в други технологии. В този контекст вятърната енергия се очертава като стратегическа за енергийното бъдеще на страната.
Традиционно възпрепятстван от регулаторни и логистични бариери, анализаторите виждат сегментът на вятърната енергия в България като готов за възраждане през следващите години. Фактори, които движат този напредък, включват нови законодателни промени, които опростяват административните процедури и подкрепят офшорните вятърни проекти, както и сътрудничество със съседни страни за оползотворяване на вятърния потенциал на Черно море. Припомняме обаче, че в България все още липсва регулаторна рамка за развитие на вятърни проекти в Черно море – за подобен законопроект се говори от години, но недоволството на местните общности, политическата несигурност и спиралата от избори възпрепятства развитието му.
- До края на 2023 г. България разполага с инсталиран капацитет за вятърна енергия от 705 MW, който представлява 3.9% от годишното брутно производство на електроенергия в страната.
- Българските вятърни електроцентрали са произвели 1584 GWh през 2023 г., което е увеличение от 5.9% спрямо предходната година.
- Страната си е поставила за цел да увеличи капацитета за вятърна енергия с 249 MW до 2030 г., според официалните стратегически документи.
Анализаторите добавят, че потенциалът на България за вятърна енергия е значителен, особено в Североизточния регион и по крайбрежието на Черно море, където вятърните условия са благоприятни както за наземни, така и за офшорни проекти. Докато в страната в момента се изпълняват няколко вятърни проекта, развитието на вятърната енергия е изправено пред редица предизвикателства, от регулаторна несигурност и ограничена мрежова инфраструктура до местна съпротива и екологични съображения.
Вашият коментар