Безпътица – това е определението за ситуацията, в която се намира политиката в България в началото на декември 2024 г.
Цели девет опита за избор на председател на Народното събрание не доведоха до абсолютно нищо освен до дълги дебати с много караници и почти никакви смислени тези, които да си заслужава да бъдат повторени.
Формациите упорстват с позициите и кандидатите си, ГЕРБ упорстват с нежеланието си да водят преговори с ПП-ДБ, ПП-ДБ упорстват с желанието си да се дракат с ГЕРБ за декларацията им, а Делян Пеевски говори на висок глас как той единствен е отговорен и как след един бързи избори ще поеме държавното кормило, за да покръсти цялата страна в своето „Ново начало“.
Гледаш към парламента и нито ти се иска тези хора да правят правителство, нито ти се иска да ходим към нови избори, защото няма индикации, че след това положението ще е по-добро, даже напротив.
И така депутатите продължават да се събират 3-4 пъти в седмицата за по няколко часа да си говорят глупости, да се обиждат едни – други пряко по БНТ и БНР и да не вършат абсолютно нищо полезно.
Необходима е накяква категорична промяна в политиката у нас, защото това поведение на партиите в 51-вото Народно събрание е едно от най-срамните неща, които сме виждали в най-новата история на страната.
Загледани в собствените си пъпове политическите лидери бутат държавата към мрачно и непредвидимо бъдеще.
Целият проблем е в именно в безпътицата – ако депутатите не могат да си отговорят на въпроса накъде трябва да върви България, как очакваме някой друг да знае?
Само че парламентът се е превърнал в циркова арена, на която народните представители се интересуват повече от поза и „отбелязване на точки“ спрямо своите опоненти, отколкото от съществените неща. Като да си зададат важните въпроси и да им потърсят отговори.
А важните въпроси, които една политическа сила може да си зададе в момента, не са чак толкова много:
- Какво искаме от управлението на страната? Какви са ни целите?
- Кои са потенциалните ни партньори, които споделят идентични цели?
- Какво ни разделя с тях и може ли да бъде преодоляно?
- Как можем да постигнем съгласие с тях, без да се избием?
Ако тези четири прости въпроса не намерят ясен и еднозначен отговор, значи партията просто няма работещо решение за излизане от кризата.
А ако на свой ред една партия няма работещо решение, то тогава в настоящия момент тя е напълно безполезна, защото измъкването от сегашното нелепо положение трябва да е абсолютен приоритет.
Със 100-процентова сигурност агресивните и склонни към обиди и конфликти депутати трябва да млъкнат и да се скрият някъде по-назад, за да не пречат.
Разбира се, няма никакви изгледи гореописаното да се случи в действителност.
Единствената надежда за излизане от ситуацията идва от Конституционния съд, където се разглеждат два важни въпроса – касирането на изборите (и повторно броене на бюлетините от 1777 избирателни секции) и казуса с ограничените правомощия на президента относно служебното правителство.
Първият въпрос може да направи парламента още по-шарен, вкарвайки девета формация, докато вторият ще махне част от тежестта на фигурата на председателя на Народното събрание, тъй като той няма да е и потенциален служебен премиер.
Кога обаче ще се решат тези два казуса… предстои да разберем, докато гледаме как 51-вият парламент копае нови и нови дъна по безполезност.
Вашият коментар