Представители на частните банки са провели среща с председателя на ДПС-Ново начало
Данък „свръхпечалба“ на банките е отпаднал от Бюджет 2025 след намесата на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски, твърди бившият депутат от „Демократична България“ и финансист Владислав Панев. В интервю за нова тв Панев призна, че миналата седмица е получил информация как представители на банките са отишли при Делян Пеевски, помолили са за отпадане на данъка, след което той наистина отпадна.
„Става въпрос за неофициална среща с г-н Пеевски лично. Което означава, че изобщо не се преувеличава влиянието му в служебното правителство“, заяви Панев. По думите му срещата е била в кабинет на Пеевски.
Въвеждането на данък върху свръхпечалбата на банките беше идея на финансовия министър Людмила Петкова. Въпреки че седмица преди да публикува проекта си на Бюджет 2025 Петкова защити въвеждането на данъка, в официалния документ, публикуван на сайта на Министерството на финансите на 9 декември, подобни текстове така и не се появиха.
Междувременно, твърдо против данъка се изказа ръководството на Българската народна банка (БНБ), начело с управителя Димитър Радев, който обяви катастрофални последици за финансовата стабилност, ако подобно облагане се въведе.
В крайна сметка Людмила Петкова призна, че се е отказала от допълнително облагане на свърхпечалбите, защото не знаела, че банките и без това щели да платят големи данъци догодина.
Неофициално обаче се говори, че постигнатата сделка с банките, зад която стоят и ДПС на Пеевски, и ГЕРБ, е държавата да не въвежда данък свръхпечалба, срещу което банките да внесат авансово през 2025 г. голяма част от данъка, който иначе биха внесли през 2026 г. Вероятно именно това може да обясни странната ситуация, в която текстовете за въвеждане на данък свръхпечалба липсват от Бюджет 2025 г., но извънредният приход от него си стои в сметките в таблиците към бюджета.
Людмила Петкова обясни официално, че банките ѝ предоставили информация, че плащанията им през 2025 г. ще бъдат в размер на 1.125 млрд. лева, което е доста над очакваното и причината била във въведения на световно ниво минимален глобален данък печалба, при който транснационалните корпорации плащат 15% ставка вместо 10%, колкото е стандартната ставка за данък печалба.
„В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка“, обясни пред журналисти министърът на финансите. По думите ѝ това, което ще постъпи, е почти 95% от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, поради което не е необходимо да се въвежда ново облагане.
Проверка на сайта „Медиапул“ обаче показва, че сметките на Петкова не излизат. Глобалният данък от 15% е в сила от тази година, макар на този етап да се плащат само авансови вноски по него. Той не важи за всички банки, а само за онези, които отговарят на съответната евродиректива. При влязъл в сила глобален данък тази година (макар и с плащане само на авансови вноски) в Бюджет 2024 бяха заложени 310 млн. лв. от корпоративен данък от финансови институции (основно банки). Най-актуалната официална прогноза е, че в крайна сметка от данъка тази година ще бъдат събрани 645 млн. лв. (двойно над прогнозите). Догодина обаче приходите по същото перо (при печалба, равна на тазгодишната и без данък „свръхпечалба“) са заложени да скочат рекордно до 1.5 млрд. лв., след което, през 2026 г., ще се свият до 710 млн. лв. Тези числа по никакъв начин не могат да бъдат обяснени с глобалния данък от 15% върху най-едрите бизнеси в България.
Вашият коментар