Високата инфлация в страната изтри голяма част от спестяванията на хората в частните пенсионни фондове, с които трябва да бъдат изплащани пенсии. За последните 20 години и половина само един от опериращите на пазара универсални пенсионни фондове е успял да постигне доходност от управление на парите на осигурените над инфлацията, показват изчисления на “Труд news” на база данни на Комисията за финансов надзор. Парите на хората във всички други фондове са загубили стойността си.
Инфлацията за периода от 1 юли 2004 г., откогато има официални данни за доходността на частните пенсионни фондове, до края на 2024 г. е 131%, показват данни на Националния статистически институт. През целия този период от 20 години и половина на пазара в страната са работили седем от съществуващите в момента десет частни пенсионни компании. Управляваните от тях универсални пенсионни фондове са постигнали доходност за периода между 70,18% и 133,17%, като само един от фондовете е с доходност малко над инфлацията от 131%. Оказва се, че реално вноските на преобладаващата част от осигурените граждани в пенсионните фондове се топят от инфлацията вместо реализираната доходност да увеличи стойността на натрупаните пари, така че хората да имат финансово подплатени старини.
В универсалните пенсионни фондове задължително се осигуряват работещите хора, родени след края на 1959 г., освен ако не са се отказали от частния си фонд и не са прехвърлили парите с към държавното обществено осигуряване. Вече десетки хиляди хора направиха това, тъй като са преценили, че ако взимат две пенсии – държавна и от честен фонд, ще получават по-малко пари, отколкото ако взимат само една пенсия от държавното обществено осигуряване. Държавната пенсия на хората, които са осигурени и в частен фонд, се намалява, тъй като през част от трудовия им стаж част от осигурителните им вноски са влизали в универсален пенсионен фонд. За хората, които се пенсионират през настоящата година, държавната пенсия се намалява с около 11%, но този процент постепенно ще нараства докато достигне 25% през 2052 г.
При доброволните пенсионни фондове ситуацията с доходността е малко по-добра. За период от 20 години и половина отделните доброволни фондове са постигнали доходност между 29,38% и 160,25%. Но два пенсионни фонда са реализирани доходност над инфлацията за периода. Всяка една пенсионна компания управлява и доброволен и универсален пенсионен фонд. Доходността на повечето доброволни пенсионни фондове е по-висока, отколкото на управляваните от същите пенсионни компании универсални фондове.
Върху доходността на пенсионните фондове влияние оказват финансови кризи и сривове на борсите, тъй като голяма част от управляваните от тях пари са инвестирани в акции и облигации на капиталовите пазари. Но основната причини доходността им да е по-ниска от инфлацията е това, че инфлацията в страната ни за такъв дълъг период от време е висока. А причината за това е, че България се опитва да догони икономически по-развитите страни от Западна Европа по цени и заплати, в резултат на което цените у нас нарастват доста бързо.
Само в рамките на последните две години постигнатата доходност от пенсионните фондове е доста добра. Годишната доходност за периода 2023-2024 г. на различните универсални пенсионни фондове е в диапазона от 6,07% до 9,71%, показват данни на КФН.
Окончателни данни на Евростат: Инфлацията ни с 0,14% над прага за влизане в еврозоната
Може да поискаме оценка за присъединяване
Окончателните данни на Евростат показват, че формално още не отговаряме на критериите за еврозоната.
Инфлацията в България за 2024 г. е с 0,14% над прага за влизане в еврозоната, показват окончателните данни на Евростат. Един от критериите за влизане в еврозоната е ценова стабилност – средногодишната инфлация в страната ни не трябва да е с повече от 1,5% над нивото в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените.
За 2024 г. сред страните от ЕС средногодишната инфлация е най-малка в Литва (0,86%), Финландия (0,98%) и Италия (1,08%). А средногодишната инфлация в България е 2,6% и не изпълнява критерия за еврозоната с 0,14%. Но това не пречи страната ни да поиска изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността ни за еврозоната.
При предаването на властта на новото правителство бившият служебен финансов министър Людмила Петкова, която остава като зам.-министър на финансите в кабинета “Желязков”, заяви, че искане за изготвяне на конвергентните доклади може да бъде отправено до края на януари.
Ако бъдем вкарани в еврозоната, това ще бъде резултат от политическо решение, а не защото сме изпълнили критериите. Ако Литва, страната с най-ниска инфлация в ЕС, бъде изключена от ЕЦБ и ЕК при изчисленията, трите държави с най-ниска инфлация стават Финландия, Италия и Дания (с инфлация от 1,275%). Така страната ни ще покрие абсолютно точно критерия за въвеждане на еврото. По подобен начин беше вкарана в еврозоната и Хърватия./ Труд
Вашият коментар