Излиза първи брой на вестник Демокрация – първият демократичен ежедневник след комунистическия режим
На 9 февруари 1895 година Уилям Морган оповестява правилата на създадената от него игра „минтонет“. Днес тя е по-известна като волейбол.
Морган поставил мрежа за тенис на височина 197 cm и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак.
Популярното днес име играта получава по време на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд годинапо-късно. Първите официални правила са публикувани през 1897 година.
Първият световен шампионат е организиран цели 50 години по-късно – през 1949 година. От 1964 година е олимпийски спорт.
България е една от първите държави, които слагат начало на организирано волейболно движение. Играта започва да се разпространява у нас през 20-те години на миналия век.
Интересен и малко плашещ е фактът, че при изпълнение на началния удар – сервиз, скоростта на топката може да достигне 130 км/ч. Рекордът за най-силен сервис е поставен през 2018 година от Иван Зайцев. Той отпраща топката в полето на противника със 134 км/ч.
През далечната 1895 г. знакът ѣ официално е изхвърлен от българската азбука. На 9 февруари се провежда първото заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
Проектът за премахването на знака е подет единствено от списание „Български преглед”, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл” – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.
От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ започва силно да добива политически измерения. Левите политици – комунисти и земеделци започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 г. това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС.
Тази реформа обаче среща значителна критика. Премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти” и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на българщината.
Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.
На 9 февруари 1998 година Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада. Тя е най-успялата българска биатлонистка. В чест на победата ѝ у нас е издадена специална марка. В кариерата си има олимпийска и европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.
Олимпийското злато тя печели в Нагано, в дисциплината 15 километра индивидуално. Бронзът грабва през 2004 година на Европейското в Минск. Участвала е в четири олимпиади.
През 1998 година тя е обявена за най-добър спортист на Балканите. Днес Дафовска продължава да живее в родния си град Чепеларе и е горда майка на двама сина.
През 1999 година Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а са арестувани по обвинение, че са заразили умишлено 400 деца в болницата в Бенгази с ХИВ.
През 2003 година шестимата са осъдени на смърт чрез разстрел. Случаят получава широк медиен отзвук в световен мащаб. Призован като свидетел по делото е и Люк Монтание (откривателят на ХИВ), както и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са вследствие на недостатъчна хигиена, година, преди обвиняемите да постъпят на работа там.
Впоследствие българските медици са обвинени и в клевета, заради техни изказвания за физическо малтретиране в затвора.
Дългогодишните усилия на международни организации, политици от Европейския съюз и САЩ се увенчават с успех. На 24 юли 2007 г. българските медицински сестри, палестинският лекар Ашраф и доктор Здравко Георгиев се завръщат в България. Аршаф вече е получил българско гражданство. Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда осъдените на смърт до България, а с указ на президента Георги Първанов те са помилвани.
Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 9 февруари:
- 474 г. – След като 7-годишният Лъв II е намерен твърде млад, за да управлява Византийската империя, за негов съимператор е коронован неговия баща Зенон.
- 1667 г. – Подписано е примирие между Русия и Полша, с което завършва продължилата 13 години руско-полската война.
- 1822 г. – Хаити напада Доминиканската република.
- 1822 г. – Окупаторските сили на Хаити, водени от Жан Пиер Бойер, пристигат в Санто Доминго, за да победят новосъздадената Доминиканска република.
- 1900 г. – Учредено е състезанието по тенис Купа Дейвис.
- 1903 г. – Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв. (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв.).
- 1923 г. – В България е съставен нов кабинет с министър-председател Александър Стамболийски.
- 1934 г. – Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват в Атина Балкански пакт, който цели запазването на геополитическото статукво на Балканите след Първата световна война.
- 1942 г. – За първи път в САЩ е изпробвано лятно часово време.
- 1949 г. – България става член на УНИЦЕФ.
- 1950 г. – Американският сенатор Джоузеф Маккарти обвинява Държавния департамент, че е пълен с комунисти, което разпалва период на силни антикомунистически настроения в САЩ, известни като Маккартизъм.
- 1969 г. – Осъществен е първият тестов полет на Боинг-747 Джамбоджет.
- 1990 г. – Излиза първи брой на вестник Демокрация – първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
- 1996 г. – Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
- 2001 г. – Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.
На днешния ден са родени:
- 1773 г. – Уилям Хенри Харисън, президент на САЩ
- 1830 г. – Илия Блъсков, български писател
- 1887 г. – Василий Чапаев, руски военачалник
- 1891 г. – Роналд Колман, английски актьор
- 1912 г. – Ради Мазников, български футболист
- 1914 г. – Ърнест Тъб, американски певец
- 1931 г. – Томас Бернхард, австрийски писател
- 1932 г. – Герхард Рихтер, германски художник
- 1938 г. – Минчо Празников, български синоптик
- 1943 г. – Джо Пеши, американски актьор
- 1943 г. – Джоузеф Стиглиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.
- 1945 г. – Мия Фароу, американска киноактриса
- 1947 г. – Карла дел Понте, швейцарска юристка
- 1974 г. – Жорди Кройф, холандски футболист
- 1975 г. – Димитър Дочев, български шахматист
- 1976 г. – Чарли Дей, американски актьор
- 1979 г. – Джан Дзъи, китайска актриса
- 1979 г. – Ирина Слуцкая, руска фигуристка
Починали на днешния ден:
- 1881 г. – Фьодор Достоевски, руски писател
- 1905 г. – Адолф фон Менцел, немски художник
- 1920 г. – Екатерина Ненчева, първата българска поетеса
- 1944 г. – Кирил Пърличев, революционер
- 1957 г. – Кирил Делирадев, български публицист
- 1961 г. – Григорий Левенфиш, руски шахматист
- 1970 г. – Итало Гариболди, италиански офицер
- 1979 г. – Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат през 1971 г.
- 1981 г. – Бил Хейли, американски рок музикант
- 1984 г. – Юрий Андропов, генерален секретар на съветската комунистическа партия
- 2002 г. – Принцеса Маргарет, сестра на британската кралица
Вашият коментар