Този конгрес на БСП, 51-вият, наистина е исторически – тя или ще се изстреля нагоре, или ще залинее

Някога, щом се зададеше конгрес на БКП, в пресата той веднага бе наричан „исторически“. И няколко поколения българи преди 1989 г. израснаха с това определение. От конгресите на БКП, която стана БСП през 1990 г. наистина исторически обаче се оказаха няколко, като тези, на които бе приета програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“, трасирала пътя на нейната социалдемократизация, и когато бе поет курсът към НАТО.

Предстоящият в събота и неделя 51-ви конгрес на БСП обаче ще се окаже наистина исторически.

По няколко причини.

Първо. Този конгрес се провежда след поредица от парламентарни избори, при които БСП устойчиво се сриваше надолу и нищо не можеше да я спре. Тръгна от 955 490 гласа на изборите през март 2017 г. и стигна до 184 403 гласа на вота през октомври 2024 г. – процес, който поставяше под съмнение влизането й в парламента при следващи избори. Тези загуби трябва да намерят обяснение на конгреса – защо се случиха. И да отговорят на въпроса кой е виновен, особено като се има предвид, че нарочената за универсален виновник за всичко негативно, сполетяло напоследък левицата – Корнелия Нинова, на 8 май 2016 г. бе избрана с апломб и възгласи „Победа!“.

Тогава Стефан Данаилов заяви в емоционално слово: „Бих пожелал на Корнелия Нинова от време на време да прибира емоциите си и най-вече – да внимава с обкръжението си. Запомнете едно – обкръжението винаги заблуждава!“ Думите на Ламбо се оказаха пророчески – точно обкръжението на Нинова й изяде главата в комплект с влошаващите се изборни резултати. И особено предупреждението му: „Моите искрени и най-големи страхове са какво ще се случи утре. Ние защо сме тук? Хората са ни пратили! Ние дължим всичко на думичките БСП, защото без тях хората на първия ред никога нямаше да бъдат министри. Това се отнася и за мен. Не бива да забравяме. Моите опасения са утре какво ще настане.

Второ. Делегатите се събират във време, когато левицата не просто влезе в управлението, но е в компанията на партии, с които няма никаква идеологическа близост – ГЕРБ и ИТН. И за целта прескочи най-дебелата червена линия, следвана през последните осем години – „Никога с ГЕРБ!“ Решението за влизане във властта бе взето в крачка – първо се разнесе новината, че БСП ще участва в управлението и то от голямата „трибуна“ – на 13 декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изненадващо обяви, че ще има правителство с БСП и с ИТН, след него и.ф. председателят на БСП Атанас Зафиров призна, че социалистите отиват на „експертна среща с ГЕРБ“ за редовно правителство, и чак на 15-ти се събра Националният съвет и „подпечата“ тези коалиционни намерения. За капак в правителството влязоха най-изявените политически фигури на БСП в този момент – съпредседателите на парламентарната група на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, които дни по-рано бяха твърдели, че червените държат на формулата експертно правителство.

Всичко това стана във време, прекалено близо до конгреса и няма как да не отекне в зала №1 на НДК в събота и в неделя.

Разбира се, ще се чуе и тезата, че в опозиция БСП би се превърнала в „осмото храстче в дъното на сцената“. Възглед, който най-добре защитава точно Зафиров. „Новата лява коалиция има нова политика – промяна чрез участие в управлението. Комфортната опозиционност щеше да е пагубна за БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“, заяви на 7 февруари на пресконференция той. И посочи, че само така – във властта, левицата има шанс да реализира обещанията, които е давала на избирателите си. Зафиров повтаря тази позиция и при обиколките си в страната. Логиката в тази позиция е ясна – ако бяхме останали „принципни“, щяхме да сме в опозиция, видяхме докъде води този път – до 185 000 гласа от близо милион.

Президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, чиято дума продължава да се чува в столетницата, също защити участието на червените в правителството: „Сега БСП и левицата имаме уникалния шанс да се преборим за доверието на хората чрез участие във властта. Не става само с опозиционна дейност, защото се променят нравите и трябва да разберем, че чрез управлението нашият глас може да се чува по-отчетливо и нашите амбиции да се постигнат.“

Трето. За пръв път за лидерския пост в БСП се борят 16 души! Това е рекорд за цялата партийно-политическа система на България. Не че до днес не е имало двуцифрено число претенденти за шефския кабинет на „Позитано“ 20. Още повече че в партията има стара болест – зададе ли се нещо перспективно – от общински и парламентарни избори до конгрес, всички по-изтъкнати партийни личности започват да събират номинации. Но досега партията успяваше да подреди нещата така, че на финалната права да останат само двама – трима претенденти. Сега това не просто не се случи, а повечето кандидати за председател водят истинска кампания, обикаляйки села и паланки.

В конгресната зала със сигурност ще се постави и въпросът за мястото на председателя в партията (не само, свързано с това как се избира). Преди организационната реформа на Корнелия Нинова от 2017 г., с която бе въведен прекия общопартиен избор на лидер, Първия в БСП се титулуваше „председател на Националния съвет на БСП“. И старите партийни кадри ужасно се дразнеха на медиите, които за удобство съкращаваха тази титла просто до „лидер на БСП“. Партийците изтъкваха, че БСП не е лидерска партия, а нейният водач е само „пръв измежду равни“. Тези, които и днес звучат. Обича ги, например, председателят на Младежкото обединение в БСП Габриел Вълков. „Прекият избор създава председатели на БСП, които често се самозабравят“, казва в медийните си изяви той.

БСП, безспорно не е лидерска партия – партия, създадена и направлявана от един вожд, без когото умира, най-малкото защото няколко пъти е сменяла председателите си през последните 35 години.

И с всеки от тях и е печелила, и е губила избори.

Философската теза за ролята на личността и масите в историята винаги е била популярна в левицата. По традиция акцентът се слага върху масите, но в последно време и в столетницата се говори за лидерство. Лидерство трябва, категоричен е Първанов. Но влага в това не вождизъм, а умение да се поставят и да се следват политически цели.

Четвърто. Който и да избере БСП за свой председател, както и да го избере – на конгреса или с вътрешнопартиен избор от цялата партия, тя трябва да се сплоти около него.

Този конгрес трябва да излезе с ясни послания, които да трасират пътя на лявото, което в момента е в криза и се свива електорално.

И затова конгресът е исторически – защото това може да се случи и левицата да възкръсне като птицата Феникс в политически живот на България, а може и да не се случи и тя да продължи да се свлича към дъното.

Конгресът може да затъне в междуличностни дрязги и скандали, в битка на лобита и да не даде никаква перспектива на БСП.

Още повече че такива признаци вече има. Гневни социалисти разказват, че неслучайно призивът на Сергей Станишев да се публикува списъкът на делегатите и да се отговори на въпроса колко са членовете на БСП не е чут от „Позитано“ 20. Според решенията на Националния съвет от 15 декември този въпрос трябва да е изчистен до края на 2024 г. Но не!

Казва се, че делегатите на конгреса са около 900. При норма на представителство един делегат на 80 партийни членове (утвърдена от пленума), излиза, че в БСП членуват около 72 хиляди души.

Вътрешнопартийната мълва разказва, че продължавала практиката да се подправят протоколи от събранията, на които са избрани делегатите, като се дописват делегати и премахват други. Ставали и смешни грешки – в бързината хора, напуснали БСП, се оказвали в списъка на делегатите за 51-я конгрес. Такива случаи имало по цялата география на страната – от Видин до Разград. Целта е ясна – опит „да се изчислят“ и „вербуват“ делегатите в полза на един или друг кандидат. Защото доминиращите очаквания били новият червен лидер да бъде избран още в събота. Макар и сред нощ.

Тук обаче има едно голямо „но“. Това ще стане, ако преди това делегатите на конгреса променят устава и зачертаят организационната реформа на Нинова от 2017 г. Предконгресното препитване на делегатите имало и такава цел – да се разберат настроенията им.

Според текстовете, гласувани от Националния съвет миналата седмица, когато бяха одобрени материалните за конгреса, се премахва въобще възможността за пряк избор на председател, премахва се и мандатността – ограничението за депутатски мандати и за мандати като председател на общинско или областно ниво. Премахва се и забраната депутати да бъдат и председатели на местни организации. Това бе въведено с цел да няма „окопаване“ по места и запушване, особено като се има предвид, че в парламента трудно влиза някой след „окопалия се“ в региона водач.

Но въпросителните не свършват дотук. Дори ако конгресът промени устава и приеме, че той влиза в сила веднага, каквото е намерението, проблемите не спират.

Навлиза се в юридическата казуистика, а правниците в БСП са разделени по въпроса дали може да се прави избор на председател по устав, който не е надлежно регистриран в съда.

Тук вариантите са два.

Вариант едно – конгресът пренебрегва предупрежденията на половината от юристите и избира председател. Този председател „отива“ в Софийския градски съд, за да бъде регистриран и вписан, както изисква Законът за политическите партии. И тук някой буден социалист решава да обжалва. И се повтаря случката от лятото, когато Атанас Зафиров месеци наред не можеше да бъде вписан като изпълняващ функциите председател, защото хора на Нинова обжалваха това. Накрая като с бога от машината нещата се разрешиха благополучно точно на 9 септември. Абсолютно съвпадение!

Вариант две. Конгресът променя устава, но не избира председател. Но пък с това действие отменя решението на Националния съвет от 15 декември, според което на 23 февруари трябва да има пряк избор. И заради което е кампанията, която в момента водят отделните кандидати. Зафиров остава и.ф., а лидерският въпрос се оставя за времето, след като в съда бъде вписан новият устав. С темповете, с които работи Темида, някъде през лятото делегатите на 51-я конгрес може да бъдат призовани на ново заседание, за да изберат председател.

Макар и много малко вероятен, има и друг вариант.

Ако уставът се промени, но не така, както е предложено от Изпълнителното бюро и подпечатано от Националния съвет. Защото конгресът е върховен орган и може да реши всичко. И така, уставът се променя, но се връща старото положение от времето на Сергей Станишев – председателят на Националния съвет на БСП се избира от цялата партия или от конгреса, като решението за това се взима от конгреса.

Тук отново има „разклонения“.

Уставът е променен, но решението за пряк избор не се отменя и той се провежда на 23 февруари.

Или пък – решението за пряк избор се отменя и се действа по описаната по-горе схема.

Ето така изглеждат нещата няколко дни преди делегатите да прекрачат прага на зала 1 на НДК.

В БСП обичат дългите дискусии. Но времената се менят, променят се и столетниците, а според запознати делегатският състав е основно променен от времето на 50-я конгрес и значително подмладен.

А младите може да скъсат с времената на теоретичните дискусии и разсъждения „що я лявото и има ли почва у нас“ и да решат нещата прагматично. Избирайки лидер на часа. И то такъв, който ще отвори кариерни хоризонти пред тях.