Вторият ден от Страстната седмица – Велики вторник припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
На Велики вторник Иисус Христос разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим – с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.
Във Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“.
Поуката от притчата е да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос при второто Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Особено е необходимо духовно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Онзи, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е. онзи, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.
Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд.
Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията – т. е. талантите, с които го е дарил Бог.
На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“
Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
В богослуженията през Страстната седмица живо и постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления. Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Исус Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Исус Христос, доколко сме се приближили към него и на какво още трябва да се учим.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
Вашият коментар