Проблем с пенсиите разкри годишният доклад на Сребърния фонд

Проблем с пенсиите разкри Годишният доклад за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд. При запазване на текущото законодателство, финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие

Тогава и разходите за пенсии, и трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, измерени като дял от БВП, ще са най-големи, пише „Фокус“, цитирайки документа.

Близо 50% от общите разходи на ДОО ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата. През 2023 г. и 2024 г. размерите на пенсиите бяха увеличени от 1 юли съответно с 12,0 и с 11,0%. Увеличението от 1 юли 2024 г. на „вдовишките“ добавки към пенсиите от 26,5% на 30,0% от пенсията на починалия съпруг допълнително ще увеличи средните размери за 2024 г.

От 2025 г. до края на прогнозния период е приложено ежегодно осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса н потребителските цени през предходната календарна година. Предвидено е осъвременяване със същия процент на минималните размери на пенсиите за трудова дейност, както и на социалната пенсия за старост, респективно и на размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност.

Най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО по принцип оказват по-висок икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения, пише в доклада.

Според експертите в дългосрочен план, най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори:

– демографските промени, представени чрез коефициента на възрастова зависимост;

– условията за пенсиониране, представени чрез вътрешносистемния коефициент на зависимост;

– „щедростта“ на публичната пенсионна схема, представена чрез коефициента на заместване на дохода.

В демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. В дългосрочен план, в резултат на негативните демографски тенденции се очаква и броят на осигурените лица, и броят на пенсионерите да намалява.

С оглед на факта, че през 2037 г. ще приключи законодателно определеното нарастване на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на осигурените лица.

В съответствие със заложените в прогнозата демографски допускания, в дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1,680 млн. лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 хиляди лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г.

Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче, ще се увеличи от 68% през 2023 г. до 78% през 2070 г.

Балансът на фондовете на ДОО представлява разликата между общите приходи и общите разходи на системата. Резултатите от дългосрочната оценка показват, че балансът ще остане отрицателен през целия период до 2070 г., като за балансирането на приходите и разходите ще сe наложи трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от средства.

При отчетена стойност на този трансфер от 5,3% от БВП за 2023 г. и очаквана стойност 5,5% от БВП за 2024 г., през следващите години недостигът от средства на ДОО като дял от БВП ще нараства, достигайки най-високите си стойности от над 6,0% през 2026 г. и 2027 г.

В началото на периода, когато средната пенсия нараства с по-бързи темпове от средния осигурителен доход, делът на разходите за пенсии от БВП е най-висок. Влияние върху баланса на ДОО в началото на периода оказват и увеличените разходи за парични обезщетения, в т.ч. поради изплащането от ДОО на третия работен ден от временната неработоспособност от началото на 2024 г.

В периода между 2027 г. и 2040 г. се прогнозира известно подобрение в баланса на ДОО. Недостигът от средства ще намалее от 6,2% до 4,7% от БВП, което съответства на намаляващия тренд в разходите за пенсии през този период поради намаляващия брутен коефициент на заместване (средна пенсия към среден осигурителен доход). Нарастването на разходите за пенсии през втората половина на прогнозния период ще доведе до ново влошаване на баланса, като между 2060 г. и 2070 г., той ще достигне нива, близки до тези в началото на периода.

Финансовото състояние на Сребърния фонд

Според отчета акумулираните към 31.12.2024 г. средства в Сребърния фонд са в размер на 4,169 млрд. лв., които се съхраняват в БНБ, пише pariteni. Върху депозитите на фонда ежемесечно се начисляват положителни лихви, съгласно Бюлетина за лихвените проценти на правителството и бюджетните организации в БНБ, които за 2024 г. са в общ размер на 119,9 млн. лв.

През месец декември 2024 г. беше извършен трансфер по бюджета на ДОО в размер на 132 млн. лв. при спазване изискванията на чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФГУДПС. Ресурсът беше осигурен в рамките на постъпилите по сметката на фонда средства по чл. 129, ал. 12 от КСО през 2024 г.