Просто Кирил и Асен мажат, след като са лъгали

Тома БИКОВ, Филтър

„Продължаваме промяната“ не подкрепят вота на недоверие, внесен от МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие“, но за пореден път обещават да внесат свой веднага след като България получи зелена светлина за членство в еврозоната. Те са убедени привърженици на членството в еврозоната, но ще искат вот на недоверие, ако то бъде постигнато. Вотът ще е за корупция. В такава е обвинено правителството на Росен Желязков, което все още не е навършило 100 дни. На въпроса в какво се е корумпирало правителството няма ясен отговор, освен че имало потенциал за това. Корупцията била заложена в бюджета. Той в този си вид обаче е една от основните предпоставки за членството в еврозоната. Ако нямаше бюджет, който отговаря на критериите, поставени от европейските институции, нямаше да има и шансове за влизане в еврозоната от 1 януари догодина.

Лидерите на ПП нямат отговори и на редица други въпроси, като например с чия подкрепа ще внесат вота си? Те нямат необходимите 48 депутати, които трябва да се подпишат под искането, за да може да бъде внесено. Ако успеят да внесат вот на недоверие, той вероятно ще бъде подписан от дежурните МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие“. И тогава отново ще настане суматоха сред твърдите привърженици на либералната общност. Ще започнат спорове на тема трябва ли да се взаимодейства с антилиберални формации, или не? Ще се задават въпроси, ще се мислят оправдания. И всичко това заради един вот на недоверие, който няма да мине. Да търсите смисъл в логиката на Кирил Петков (според мен на него му отива да е автор на идеята за внасяне на вот на недоверие след положителен конвергентен доклад), е безсмислено занимание.

Цел няма. Оттам няма нито стратегия, нито тактика. Затова е и онова хронично неудовлетворение, което спохожда либералната общност след всяко движение на нейните лидери. Ако нямаш цел, то как можеш да я постигнеш? Това е екзистенциален въпрос, на който едва ли може да се намери отговор.

Цел няма, но има огромен арсенал от персонални обиди във всички посоки. Всички или са корумпирани, или са путинофили. Само Асен Василев и Кирил Петков са честни и отдадени на родината. Ако си от ПП, си честен, ако не си, значи си или корумпиран, или купен, или обслужващ руски интереси, или прост, или калинка. Но ако си Денков от ПП и пишеш на Пеевски есемеси с текст „Ехо, удобно ли е?“, няма проблем. Това се е правило за родината, за каузата и е жертва от страна на Николай Денков, Кирил

Петков, Андрей Цеков и кой ли още не деец на промяната.
Либералната общност има огромен и очевиден проблем. Върху нея, под формата на лидерство, паразитират няколко души, които нито имат убежденията, нито характера, нито интелектуалния потенциал, който да я доведе дори до частичен успех. Ако някой си мисли, че коалиционните партньори в настоящото управление страдат от липсата на капацитети като Кирил Петков, Николай Денков и Асен Василев в него, явно е скъсал с действителността. Единствените страдащи от този факт са основно те тримата, които по ирония на съдбата, и по всичко личи случайно, бяха заели временно едни от най-високите позиции в държавата. Проблемът на тази общност е, че волно или неволно се е сдобила с лидери, които са готови да я излъжат във всеки един момент и във всеки един момент да я доведат до пореден политически провал. Впрочем Петков и Василев са готови да направят това с всеки, но когато го правят с хората, които им гласуват пълно доверие, е далеч по-цинично.

Когато громят ГЕРБ например, те вече са излъгали собствените си избиратели, защото единствената им възможност за досег с управлението е Бойко Борисов. Споменавам Борисов персонално, защото той е един от малцината политици от ГЕРБ, които са готови изобщо да приемат тези хора като потенциални партньори. Истината е, че огромната част от членовете, симпатизантите и политиците на ГЕРБ са щастливи, че не са в едно управление с ПП, и са готови да взаимодействат с всеки друг, но не и с тях. И това не е заради мнимите антикорупционни въжделения на Кирил Петков и Асен Василев, а заради обидите, които двамата изсипват всеки ден върху им. Напълно логично е да не харесваш този, който те обижда всекидневно.

Въпросът, който би трябвало да си зададат редовите симпатизанти на ПП и най-вече на ДБ, е: Петков и Василев ли са най-оптималните възможности за политическо лидерство, което могат да излъчат? Те двамата ли са най-подготвените, интелигентните и водещи до успех лидери на тази общност? Защото досега успех не е регистриран.

Вече няколко месеца ПП-ДБ стои в ступор след катастрофалната загуба на последните парламентарни избори, последвана от пълна самоизолация. Отказът на ПП да участват в каквито и да било преговори с ГЕРБ-СДС и спирането на ДБ да стигнат до разумен компромис в името на прагматична идея, каквато е членството на България в еврозоната, са решения, за които изцяло носят отговорност Кирил Петков и Асен Василев. Върху резултатите от тези решения стоят настоящите безтегловност и безидейност на ПП-ДБ и липсата на каквато и да било логика и какъвто и да било смисъл в техните действия. Това е причината да се прави анонс за вот на недоверие, без да е ясно нито с кого ще бъде внесен, нито какво ще се случи след това. Просто Кирил и Асен мажат, след като са лъгали. Те пускат малко пушилка на собствените си избиратели, за да избегнат големия въпрос, а той е: кога ще си подадат оставките и ще напуснат политиката? Защото така правят в Европа лидерите, които са загубили доверието на собствените си избиратели и с решенията си са отнели възможността на онези, които представляват, да бъдат значим фактор в политиката.