Нова сглобка се кани да щурмува следващия парламент при най-вероятни предсрочни избори за Народно събрание през октомври! Причината ще бъде положителния конвергентен доклад на 4 юни, който обаче ще е с дата 1 януари… 2027-ма година
От центростремителните сили на бъдещото обединение са увлечени втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС – Алианс за права и свободи (АСП), „Меч“ и „Величие“. Целта им е с общи усилия да си гарантират присъствието на депутатските банки след бъдещ вот, тъй като поотделно най-малко две от тези структури са застрашени да изпаднат от законодателния орган.
Това научи „Уикенд“ от отлично информирани източници на политическия терен. Заверата е тръгнала от момента, в който лидерът на мандатоносителя ГЕРБ на сегашното правителство на Росен Желязков – Бойко Борисов, започна да намеква, че смята да хвърли кърпата. Той планира това след излизането на конвергентния доклад на Европейската комисия в средата на тази година, оценяващ готовността на България да влезе в еврозоната. Очаква се докладът да е положителен, но страната ни въведе еврото от 1 януари… 2027 г., и Борисов ще има основателна причина повече да не „търпи компромисите“, както неколкократно заяви той. Експремиерът очевидно загатва, че ще я изтегли от управлението и така ще предизвика предсрочни парламентарни избори.
Совалките между четирите опозиционни партии, три от които са в 51-о Народно събрание, обаче са станали интензивни след 15 март, когато решението на Конституционния съд вкара в парламента партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и депутата от редиците на Догановия алианс Явор Хайтов.
Именно Явор Хайтов е топлата връзка между структурата на Сокола и новообявената в края на февруари партия на Черепа „Център“. Хайтов е изключително приближен на Васил Божков и негов доверен адвокат, който стои плътно до олигарха след началото на съдебните му неблагополучия. Той има богата политическа биография, натрупана в не една структура. Беше зам.-вътрешен министър на Емануил Йорданов по време на втория кабинет на Иван Костов от квотата на тогавашната коалиция БЗНС-Народен съюз, депутат от „България без цензура“ на Николай Бареков по линия на Земеделски народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев, а сега стана народен избраник от обединението АПС, чиято парламентарна група в 51-я парламент се преименува на ДПС-ДПС.
Този път депутатската банка му бе осигурена като водач на листата в Кюстендил на сформираната от Доган коалиция за изборите на 27 октомври 2024 г. Хайтов е и зам.-председател на ЗНС на Йончев, който на свой ред е пребивавал като народен представител в парламента от различни междупартийни съюзи. А присъствието му в блока около Доган, лепна на алианса прозвището „земеделците“.
Политическото коалиране явно е втора специалност на Явор Хайтов след адвокатлъка, който практикува, и той е най-активният координатор на бъдещата опозиционна сглобка. Емисарите й вече шетат из цялата страна и уреждат подкрепата за нея сред бутиковите си структури, опитвайки се да привлекат и странични избиратели, съобщават обекти на сондажите за това вербуване.
В политическите си амбиции забегналият в Дубай Васил Божков, който се върна в България през август 2023 г., явно пък търси по-широк терен след злополучното си представяне на двата вота през 2021 г. с т.н. гражданска платформа „Българско лято“. Тогава, през април, с мандатоносител Българско национално обединение (БНО) на чалга певеца Георги Георгиев – Готи, спечели около 3%, а през юли, когато политическата му сила се яви самостоятелно – под 2%.
Според последните социологически изследвания от изпадане в следващия парламент е застрашена и партията „Величие“. Скандалите с финансови измами, които се вихрят около нейния лидер Ивелин Михайлов и т.н. „Исторически парк”, сериозно подкопават доверието в нея. Сегашните й електорални драми започнаха още при първото й влизане в парламента след вота през юни 2024 г., когато нейният депутат Николай Марков разцепи групата й и поведе своя, но тя също се разпадна, след като шестима депутати я напуснаха. През цялото време между Марков и Ивелин Михайлов хвърчаха не просто искри, а топовни изстрели и в крайна сметка бившият подполковник от НСО бе изключен от партията.
Макар с днешна дата социолозите да отреждат между 5 и 7% за партията на Ахмед Доган, анализаторите очертават все по-мрачни перспективи за представянето й на следващи парламентарни избори. Включително и това, че тя е застрашена да не прескочи 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. При всички случаи сегашните й резултати в социологическите проучвания я поставят много по-назад от структурата на „ДПС – Ново начало”, с която хората на Сокола са в открита война.
Наблюдатели обясняват изненадващата поява на Ахмед Доган в т.н. „Сараи“ в Бояна в събота (12 април) вечерта, където покани и младежката организация на неговото ДПС, и разигралия се впоследствие екшън по извеждането им оттам с полицията именно с желанието на структурата да намери повод за еманципирането си от подкрепата за кабинета „Желязков“ преди гласуването на втория поискан вот на недоверие, който се разглежда в сряда – 16 април. Този път той е за корупция. Но вносителите са същите, които поискаха и първия вот на недоверие за провал във външната политика – „Меч“, „Възраждане и „Величие“.
Предишният такъв вот бе внесен на 26 март, но се провали. Тогава той не бе подкрепен от депутатите на Доган. Сега дори и с тяхната подкрепа аритметичният сбор е в полза на кабинета – 131:73. Защото 36-те народни избраници от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България” (ПП-ДБ) отказват да застанат зад този вот на недоверие, макар да са в остра разправия с ГЕРБ-СДС, със заявката, че ще внесат свой след излизането на конвергентния доклад. Дотогава дори и преговорите за коалиране между трите парламентарни партии да са напреднали и те да подкрепят поисканото от ПП-ДБ сваляне на правителството, това няма да събори кабинета „Желязков“, тъй като гласовете им пак не достигат – те са общо 107.
В средите на управляващите са твърдо убедени, че панаирите през миналия уикенд в „Сараите“ в Бояна имат задкулисния замисъл да разграничат партията на Доган от подкрепата й, с която бе избрано правителството на Росен Желязков, за да намерят аргументи за предстоящото им коалиране с политическите сили на Черепа, „Меч“, „Възраждане“ и „Величие“. Не се знае обаче каква позиция ще заемат в последния момент лидерите на „Меч“ – Радостин Василев, който е доста повратлив в политическите си действия и ориентации, и на „Възраждане“ – Костадин Костадинов, чиито структури и според сегашните социологически изследвания влизат самостоятелно в следващ парламент.
Единствената амбиция, която в крайна сметка би могла да ги обедини, е да заемат втора позиция след ясния и днес водач на евентуалния предсрочен парламентарен вот ГЕРБ-СДС и да изтласкат на още по-заден план ПП-ДП, както и „ДПС – Ново начало”. И така да станат непреодолим фактор в сформирането на следващата изпълнителна власт, особено ако този вот предшества президентските избори, които трябва да се проведат през октомври 2026 г. И при положение, че някой от лидерите на опозиционната сглобка – например Костадин Костадинов, имат намерение да атакуват бялата къща на „Дондуков“ 2.
Основния анализ е на „Уикенд“ с малки допълнения на ПРОВАТОН
Вашият коментар