Ако приемем еврото на 1 януари 2026 година, за известен период от време ще има поскъпване на цените, но това ще отшуми по естествен път, тъй като данните показват, че няма причини за голямо поскъпване и не се е случвало в нито една страна, която е приела еврото, още повече в балтийските републики, които също бяха във валутен борд. Това каза в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
„Ние продължаваме да сме в период на сравнително висока инфлация, 2-3%, понякога 4%. Прогнозите са, че като световна икономика, като европейска икономика е много вероятно да влезем в нов период на малко по-висока инфлация от това, което традиционно биха се стремили централните банки – около 2%. Така че ние с евро и без евро най-вероятно ще видим известен ръст на цените,“ каза той и обясни, че страховете на хората от спекула и повишаване на цените могат да бъдат преодолени със спокойно говорене и обясняване как ще протекат процесите.
По думите му основната тема във втората половина на годината, ако има положителен конвергентен доклад, ще бъде не толкова „за“ и „против“ еврото, а как точно да стане превалутирането. „От социална гледа на точка има много по-важни въпроси, като как възрастни хора да си обменят няколко хиляди лева спестявания. Е това е въпрос, който е много по-важен от това как някой ще лепи етикетите в голяма верига магазин или в малкия квартален магазин. Търговията на дребно е толкова конкурентен сектор, с десетки хиляди обекти, и големи, и ималки, че там самите хора ще могат да се ориентират бързо. Медийният натиск също ще оказва своето влияние и големите магазини няма как да посмеят да увеличават цените, защото имиджовата щета ще бъде драматично по-висока от двете стотинки, които биха спечели от неправилно закръгляне.“
Според анализатора големият въпрос след приемането на еврото ще остане фискалната политика на държавата, като голямата дискусия според него ще е нарастването на дълга и достигането му на нива от 40% от БВП. Това е дискусия, която не е обвързана директно с еврото, но още по-важно е спазването на фискалните правила с влизането в еврозоната, категоричен е той: „Ние трябва да се опазим от постоянните хронични дефицити, ръста на разходите и в крайна сметка нарастване на дълга.“
Друга важна тема с приемането на еврото е темата за регулаторите и фактът, че не трябва държавата да фиксира цените, от което пострадаха и Хърватия, и Унгария. Според анализатора в периода на адаптация регулаторите трябва бъдат изключително активни и да следят за практики, които са в ущърб на потребителите.
От БНБ съобщиха интересни подробности за съдата на бг парите след въвеждането на еврото.
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: „БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“ с главни букви. Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г.
Върху националната страна надписите ще бъдат на кирилица, уточнява Цветков. „Названието на паричната единица евро, освен с латински и гръцки букви, е изписано и на кирилица“. Те ще бъдат разплащателно средство в 21 държави от еврозоната и в други държави, които използват тази валута, посочва той.
БНБ ще подготви и публикува на страницата си интерактивни материали, посветени на разпознаването на фалшивите банкноти. Към датата на въвеждане ще бъдат осигурени достатъчно монети и банкноти от всички номинали с българска национална страна, уверява главният секретар на БНБ.
По думите му, сеченето на евромонети ще започне веднага след вземането на решение за приемане на страната ни в еврозоната.
„На определената дата за въвеждане те ще бъдат пуснати в обращение на територията на Република България“.
Около 640 тона е количеството на сегашните левови банкноти в обращение, или това е равнозначно на около 32 тира. 7 700 тона пък е общото количество монети, което представлява над 385 тира. Изтеглените от обращение банкноти и монети ще бъдат унищожени, обяснява експертът. „Монетите ще бъдат демонетизирани със специални машини, като изображенията ще бъдат заличени, а самата монета ще се превърне в скрап, който ще бъде продаден от БНБ.
Българските монети не могат да бъдат преработени в евромонети, тъй като има разлика в металите и сплавта. Банкнотите пък ще бъдат унищожени чрез невъзстановимо изрязване на тънки парчета и след това брикетирани“
Вашият коментар