Геноцидът в Газа не е аномалия. Той илюстрира нещо фундаментално за човешката природа и е ужасяващ предвестник на посоката, в която светът се движи.
✍️ Крис Хеджис, американски писател и журналист, носител на наградата Пулицър.
17 май 2025 г.
КАЙРО, Египет — На 200 мили от мястото, където се намирам в Кайро, се намира граничният пункт Рафах към Газа. В сухите пясъци на северен Синай в Египет са спрени 2 000 камиона, пълни с чували брашно, резервоари с вода, консервирана храна, медицински консумативи, брезенти и гориво. Камионите стоят на празен ход под палещото слънце, при температури, достигащи над 35 градуса по Целзий. Само на няколко мили разстояние, в Газа, десетки мъже, жени и деца, живеещи в примитивни палатки или повредени сгради сред руините, биват избивани всекидневно от куршуми, бомби, ракетни удари, снаряди от танкове, инфекциозни болести и най-древното оръжие на обсадната война — глада. Един на всеки петима души е изправен пред гладуване след почти тримесечна блокада от страна на Израел върху храната и хуманитарната помощ.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който започна нова офанзива, при която загиват над 100 души на ден, обяви, че нищо няма да спре тази финална атака, наречена Операция „Колесниците на Гедеон“. Израел „няма да спре войната“, заяви той, дори ако останалите израелски заложници бъдат върнати. Израел „разрушава все повече и повече къщи“ в Газа. Палестинците „нямат къде да се върнат“.
„Единственият неизбежен изход ще бъде желанието на жителите на Газа да емигрират извън ивицата Газа“, каза той пред законодатели на изтекло закрито заседание. „Но основният ни проблем е да намерим държави, които да ги приемат.“
Деветмилната граница между Египет и Газа се е превърнала в разделителната линия между Глобалния юг и Глобалния север — границата между свят на брутално индустриално насилие и отчаяната борба на онези, които са изхвърлени от най-богатите нации. Тя бележи края на свят, в който хуманитарното право, конвенциите за защита на цивилните или най-основните и фундаментални човешки права имат значение. Тя въвежда хобсиански кошмар, в който силните разпъват слабите, в който никое зверство, включително геноцид, не е изключено, в който бялата раса от Глобалния север се връща към необузданата, атавистична жестокост и доминация, които характеризират колониализма и многовековната ни история на грабеж и експлоатация.
Ние се връщаме назад във времето към нашите начала — начала, които никога не са ни напускали, но които бяха прикрити с празни обещания за демокрация, справедливост и човешки права.
Нацистите са удобният изкупителен козел за нашето общо европейско и американско наследство на масово изтребление, сякаш геноцидите, които извършихме в Америка, Африка и Индия, не са се случили — маловажни бележки под линия в колективната ни история.
Всъщност геноцидът е валутата на западната доминация. Между 1490 и 1890 година европейската колонизация, включително актове на геноцид, е отговорна за смъртта на до 100 милиона коренни жители, според историка Дейвид Е. Станард. От 1950 г. насам е имало близо две дузини геноциди, включително в Бангладеш, Камбоджа и Руанда.
Геноцидът в Газа е част от този модел. Той е предвестник на предстоящи геноциди, особено когато климатът се разпада и стотици милиони хора са принудени да бягат, за да избягат от суши, горски пожари, наводнения, намалени реколти, провалени държави и масова смърт. Това е обляно в кръв послание от нас към останалия свят: Ние имаме всичко, и ако се опитате да ни го отнемете — ще ви убием.
Газа слага край на лъжата за човешкия прогрес, на мита, че се развиваме морално. Променят се само инструментите. Там, където някога сме убивали жертвите си с тояги или сме ги разсичали с мечове, днес хвърляме бомби от 2 000 паунда върху бежански лагери, обсипваме семейства с куршуми от военизирани дронове или ги смачкваме с танкови снаряди, тежка артилерия и ракети.
Навлизаме в нова тъмна епоха. Тази тъмна епоха използва съвременните инструменти – масово наблюдение, лицево разпознаване, изкуствен интелект, дронове, военизирана полиция, отнемане на правосъдие и граждански свободи – за да наложи произволна власт, безкрайни войни, несигурност, анархия и терор, които бяха характерни и за старите Тъмни векове.
Да вярваме в приказката за човешкия прогрес като спасение означава да станем пасивни пред деспотичната власт. Само съпротивата – дефинирана чрез масова мобилизация и нарушаване на упражняването на властта, особено срещу геноцид – може да ни спаси.
Кампаниите на масово избиване отприщват дивите инстинкти, които дремят във всички хора. Подреденото общество – със своите закони, етикет, полиция, затвори и регулации, всички форми на принуда – държи тези инстинкти под контрол. Премахнете тези ограничения и хората се превръщат, както виждаме с израелците в Газа, в убийствени, хищнически животни, които се опияняват от разрушението, включително на жени и деца. Иска ми се това да беше предположение. Но не е. Това е, което съм виждал във всяка война, която съм отразявал. Почти никой не е имунизиран.
Геноцидът в Газа взриви маските, с които се самозалъгваме и се опитваме да лъжем другите. Той осмива всяка добродетел, която твърдим, че отстояваме, включително правото на свободно изразяване. Това е свидетелство за нашето лицемерие, жестокост и расизъм. Не можем, след като сме осигурили милиарди долари в оръжия и сме преследвали онези, които осъждат геноцида, повече да претендираме за морал, който някой би взел насериозно. Оттук нататък езикът ни ще бъде езикът на насилието, езикът на геноцида, чудовищното виене на новата тъмна епоха — една епоха, в която абсолютната власт, ненаситната алчност и необузданата жестокост обикалят Земята.
Цялата статия на Крис Хеджис ⬇️⬇️⬇️
https://chrishedges.substack.com/p/the-new-dark-age?utm_source=post-email-title&publication_id=778851&post_id=163801067&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=5afayq&triedRedirect=true&utm_medium=email
Вашият коментар