Въпреки че сме една от страните с по-нисък БВП на глава от населението в Европейския съюз, голяма част от българското население е известно със своята склонност към спестяване и неслучайно е толкова популярна поговорката „бели пари за черни дни“. Едва ли някой ще отрече също, че на първите места в ценностната система на българите стои домът и образованието на децата, и за тях той е готов да дава мило и драго.
Въпреки модерните технологии, новата виртуална реалност и изкуствения интелект традиционно мнозина избягват рисковете и предпочитат сигурността, което ясно се вижда в структурата на спестяванията и инвестициите. Българите са консервативни, когато става дума за управление на личните средства. Недвижимото имущество остава най-популярната инвестиция. Нашенецът вярва в „тухлите и бетона“ – жилищата се купуват не само за собствено ползване, но и за отдаване под наем или дългосрочно запазване на стойността. Това е особено видимо в големите градове като София, Пловдив и Варна, където цените на имотите продължават да нарастват.
Актуалните данни потвърждават тези тенденции, но има и новина – за пръв път в края на 2024 г. богатството на българите надхвърля 1 трилион лева, или 5 пъти над БВП на страната. 700 милиарда лева са затворени в жилища, показва новият икономически индекс, измерващ състоянието на домакинствата у нас. Индексът комбинира всички видове финансово богатство с нова методология за оценка на недвижимите имоти, целяща да отрази по-точно реалната стойност на активите, които гражданите притежават. Началното ниво на индекса е 100 пункта в приетата за базова 2015 г., а неговата брутна стойност достига 262 пункта в края на 2024 г. В периода между 2015 и 2024 г. се отчита сериозен ръст в натрупаното състояние. Общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило с 618 милиарда лева, което е 2,7 пъти нарастване. Стойността на жилищния фонд е по-голяма с 446 милиарда лева, или е нагоре със 174%.
Днес на човек от населението се падат средно по 155 424 лв., а на едно домакинство – 349 135 лв. През миналата година общото брутно състояние на домакинствата се е увеличило със 113 милиарда лева, което е ръст от 12,7%. Само стойността на жилищата е нараснала с 95,5 милиарда лв., или с 15,7%. Активите на домакинството от около 350 хиляди лева са равностойни на един апартамент. Но трябва да се отчете, че по-голямата част от увеличаването на богатството се дължи на поскъпването на имотите. Цените им са се вдигнали с около 15% и това ни нарежда на трето място в света по този показател. Останалите 300 милиарда от състоянието на нашето население са вложени в бизнес, депозити, застраховки.
Това е много голям дисбаланс и фактът, че имаме собствено жилище, което поскъпва, съвсем не означава, че ставаме по-богати. Често недвижимият имот е единственият ни актив, в който живеем и едва ли бихме се разделили с него, за да се впуснем в други инвестиции, обясни Стоян Панчев, който е член на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), подготвил индекса.
През април тази година жилищното кредитиране продължава нагоре – новите заеми за къщи в края достигат 988,9 милиона лева, което е увеличение с 11,4% само за месец. Лихвените проценти по ипотечните кредити се понижават още, макар и минимално, средната лихва спада до 2,45%, а годишният процент на разходите (ГПР) – до 2,77%. Наблюдава се и ръст от 27,8% при предоговорените ипотечни кредити и кредитите за рефинансиране, достигайки 212,9 милиона лева – това е знак, че ще се прави реорганизация на съществуващите задължения при по-изгодни условия. Домакинствата продължават активно да търсят заеми, особено за покупка на дом. Една от причината е очакваното присъединяване на България към еврозоната от началото на следващата година и опасенията от по-голяма инфлация, която ще изяде спестяванията. Не е тайна също, че у населението има и доста кеш от нелегални доходи и сделки, а тези пари трябва да се легализират преди обмяната. Това лесно се прави чрез покупка на имоти.
Въпреки ниските лихви през последните години друга немалка част от хората предпочитат да спестяват чрез банковите депозити, защото в рамките на 196 000 лева те са гарантирани от държавата. Освен това достъпът до собствените пари в банка е най-бърз. Депозитите в лева през април са 333,8 милиона, което е с 6,5% повече спрямо месец по-рано. 318,4 милиона е равностойността на евровите влогове, там увеличението е с 10,3% спрямо месец по-рано, сочи банковата статистика. Младите българи са по-склонни да се насочват към рискови и иновативни форми на инвестиции. С нарастването на финансовата грамотност и достъпа до онлайн платформи те все повече влагат пари в криптовалути, в акции на световни компании и технологии като финтех и блокчейн. Все пак делът им остава относително малък.
Българинът все още спестява повече, отколкото инвестира, но хоризонтът се разширява. Една от пречките пред по-активното участие в инвестиционни дейности е ниската финансова грамотност. Според различни проучвания значителна част от хората нямат основни познания за лихви, инфлация или инвестиране. Това поражда страх от загуби и ограничава участието им в капиталовите пазари.
Само 18% от гражданите в ЕС са финансово грамотни
Най-запознати с капиталовите пазари са в Нидерландия, Швеция, Дания и Словения
Около 70% от спестяванията на домакинствата в ЕС – на стойност 10 трилиона евро, се държат като банкови депозити. Те са безопасни и лесно достъпни, но обикновено носят по-малко пари от инвестициите на капиталовите пазари, показва проучване на Брюксел. Европейската комисия прие нова стратегия за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции. Целта е да се подобри финансова грамотност на хората, да се увеличи участието им на капиталовите пазари, което ще насърчи тяхното богатство.
Повече инвестиции в акции подкрепят икономиката и дават възможност на компаниите от ЕС да растат и да просперират. Това ще създаде по-добри работни места с по-високи заплати за работниците и ще стимулира растежа във всички икономически сектори.
Проучване на Евробарометър показва, че 18% от гражданите на ЕС притежават високо ниво на финансова грамотност, 64% са на средно равнище, а останалите 18% – на ниско. Съществуват обаче големи разлики между отделните държави. Само в четири страни от Съюза една четвърт от населението постига високи резултати, защото е финансово грамотно, и това са граждани на Нидерландия, Швеция, Дания и Словения. Резултатите също така показват, че е необходимо финансовото образование да бъде насочено по-специално към жени, младежи, хора с по-малки доходи и с по-ниско общо образование.
Повечето от анкетираните (65%) разбират влиянието на инфлацията и нейните потенциални последици върху покупателната способност. Само 45% знаят как работи сложната лихва въпреки важността на тази концепция за управлението на личните финанси и постигане на дългосрочни цели за спестяване. 66% от запитаните правилно свързват по-високата възвръщаемост с по-големи рискове, докато 56% посочват, че инвестирането в разнообразни компании е вероятно да бъде по-малко рисковано, отколкото вложенията само на едно място. И накрая, едва 20% разбират как лихвените проценти влияят върху цените на облигациите.
Приблизително един на всеки трима европейци се доверява на инвестиционни съвети. Само 38% от анкетираните в ЕС са уверени, че препоръките, които получават от своята банка, застраховател или финансов съветник, защитават интересите им, но 45% изрично заявяват, че не им се доверяват. Въпреки това нивото на доверие варира значително между държавите членки: гражданите на Финландия (59%), Чехия (54%), Дания (47%) се доверяват повече на получените съвети. Най-големите скептици са в Кипър, Гърция и Латвия.
46% от анкетираните в целия ЕС са сключили през последните две години застраховка, различна от животозастраховане, например на домакинството или автомобила. Един на всеки петима отговаря, че има ипотека или жилищен кредит, а 14% изплащат потребителски заем. Криптовалутите остават най-непопулярни за европейското население, едва 6% се доверяват на тази възможност за вложение.
Една трета от европейците могат да живеят със собствени средства в продължение на шест месеца, ако загубят работата си. 16% обаче нямат никакви спестявания за спешни случаи. Само за пример, през 2022 г. брутните спестявания в Германия, най-голямата икономика в ЕС, достигат 5976 евро на глава от населението. В Люксембург пък на човек се падат по 7612 евро, заделени за черни дни.
При криза голяма част от богатството в жилища ще се изпари
Средната цена на всички имоти в София от „Филиповци“ до „Докторската градина“ в момента е 1600 евро на квадрат. Между 20 и 30 процента са по-евтини жилищата извън столицата и това дава основание да се каже, че средната цена на имот в България е 1300 евро за квадратен метър. Ако приемем, че тричленно семейство живее на стотина квадрата, значи едно жилище у нас е приблизително 130 000 евро, или 250 000 лева. Това са 70% от средното брутно състояние на семейство, което у нас е 350 000 лева, пресметна Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex. Според данни на статистиката 85 процента от хората в България живеят в собствен дом, а 25 на сто инвестират в имоти. Много голяма част от богатството е нашият дом, притежаваме го, но не можем да го консумираме и да го използваме и това е лошата новина, коментира икономистът. В рамките на миналата година брутното богатство на домакинствата е нараснало със 113 млрд. лева, което звучи страхотно, но когато погледнем по-дълбоко в данните, виждаме, че лъвският пай от този ръст се дължи на повишаването на цените на жилищния фонд. Може да изглежда много добре, но не означава, че домакинството по някакъв никакъв начин живее по-добре. Всъщност числата са малко лъжовни колко реално богати сме българите, допълни Баклаян.
2024 е първата година, в която задминаваме по брой сделки рекордната 2008, която мнозина си спомнят като начало на имотната криза. През следващите две-три години цените се сринаха с 33%. Ако това се повтори, като нищо може да се изпарят 200–300 милиарда лева от жилищното богатство на българите, разсъждава икономистът.
Живеем в еуфоричната фаза на бума на имотите, но се намираме в края на цикъла на растеж на цените. Това е най-продължителният период на поскъпване на имотите и не е невъзможно през 2026–2027 г. да видим охлаждане на пазара, отбеляза Баклаян. В рамките на един човешки живот всеки клас активи претъпява срив на цените с между 50% и 70%. Българинът живее богато. Въпросът е обаче дали е заможен, дали притежава продуктивни активи, които работят за него, докато той спи. И тук отговорът е абсолютно „не“.
Все пак има добра новина – половината от финансовото състояние, или 145 милиарда лева, хората у нас са вложили в свой бизнес, който е гръбнакът на икономиката ни. Близо 100 милиарда лева са пари в сметки, влогове и депозити. НСИ не отчита кеша и това са още 20–30 процента отгоре. 84 на сто от хората спестяват в банки, но 73 процента осъзнават че инфлацията подяжда парите, които стоят в депозити. Само 4 процента от състоянието си българинът инвестира на друго място – в акции, облигации, застраховки. Причина за това е много ниската финансова грамотност на нашето население, обобщи ситуацията Макс Баклаян.
Маргарита Димитрова
Вашият коментар