Без физическото насилие над ЯВОР ГЕОРГИЕВ – Варна, сами по себе си употребените от него психоактивните вещества не водят до – мозъчен оток и летален край
Мозъчен оток е патологично подуване на мозъчната тъкан, често предизвикано от:
- Черепно-мозъчна травма – най-честа причина при насилие;
- Хипоксия (кислороден дефицит) – при удушаване, притискане на врата;
Марихуаната – Не причинява директно мозъчен оток.
Дори да се приеме, че Явор Георгиев преди задържането си е употребил психоактивни вещества, включително марихуана или други наркотични субстанции, съществува медицински и правно установен принцип, че самата по себе си употреба на такива вещества не води пряко до развитие на мозъчен оток, освен при специфични условия, каквито в конкретния случай не са налице.
Употребата на канабис и сходни вещества при здрави лица в млада възраст не предизвиква фатален мозъчен оток, освен ако не е налице съпътстваща черепно-мозъчна травма, тежка хипоксия, инфекциозен процес или комбинирана тежка интоксикация. В случая с Явор Георгиев не съществуват данни за наличие на такива фактори преди контакта му с полицейските органи. Напротив – налице са категорични доказателства, че:
- Явор Георгиев не е проявил агресия;
- сам е повикал полиция, търсейки помощ;
- не е оказал съпротива при задържането;
- поведението му е било неадекватно, но неопасно за околните или самия него.
При тези обстоятелства няма никакво медицинско основание, че евентуално психоактивното вещество – марихуана , прието преди инцидента, само по себе си би довело до фатален мозъчен оток, ако не е било приложено физическо въздействие върху главата, врата или гръдния кош, което да причини травма, хипоксия или друго патологично състояние.
В конкретния случай, ако не е имало физическо насилие, смъртта не би могла да настъпи от употребените вещества сами по себе си, поради което леталният изход е резултат от упражнена физическа сила при или след задържането.
Следователно, физическото въздействие върху Явор Георгиев е било необходимо условие за настъпването на мозъчния оток и последвалата смърт, което формира пряка причинно-следствена връзка между действията на полицейските служители и фаталния резултат.
Член 3 ЕКПЧ – Забрана на изтезания и нечовешко или унизително отношение
Поставяне на белезници, когато не е абсолютно необходимо, особено при психично неадекватно лице, може да представлява унизително третиране.
Член 5, §1 ЕКПЧ – Право на свобода и сигурност
Лицето може да бъде лишено от свобода само при наличие на законни основания и при спазване на пропорционалност.
Hristovi v. Bulgaria (Application no. 42697/05), решение от 11.10.2011 г.
- ЕСПЧ приема, че несправедливото прилагане на белезници при неагресивно поведение е нарушение на чл. 3.
- В случая – задържано лице с психични отклонения е било закопчано без необходимост, без реална опасност за околните или за себе си.
- Преценката на полицейските органи не е била достатъчно мотивирана, за да оправдае употребата на сила или белезници.
Kudła v. Poland (Application no. 30210/96), решение от 26.10.2000 г.
- ЕСПЧ подчертава, че държавата има позитивно задължение да осигури психиатрична помощ, а не да третира психично болните с мерки, предназначени за престъпници.
- Дори когато психично разстройство е свързано с наркотична употреба, реакцията на властите трябва да е медицинска, а не наказателна.
Riviere v. France (Application no. 33834/03), решение от 11.07.2006 г.
- Лице с психоза, включително от наркотична употреба, не следва да бъде задържано в условия, предназначени за криминални престъпници.
- В случая на Ривиер – Франция е осъдена, защото не е осигурила подходящи медицински грижи и е подложила пациента на условия, влошаващи състоянието му.
Akkoc v. Turkey (22947/93 и 22948/93), решение от 10.10.2000 г.
- ЕСПЧ заявява, че дори и съмнението за наркотична зависимост или опасност не оправдава автоматично физическо ограничаване, освен ако не е реално доказано, че лицето представлява непосредствена и сериозна заплаха.
Assenov v. Bulgaria, решение от 28.10.1998 г.
- Момче е задържано и бито от полицаи, претърпява сериозни травми.
- ЕСПЧ намира нарушение на чл. 3 ЕКПЧ (забрана на нечовешко и унизително отношение) и чл. 13 (липса на ефективно разследване).
- Съдът подчертава, че всяко лице, дори заподозряно, има право на физическа неприкосновеност и защита от насилие.
В решение – Bouyid v. Belgium (GC), решение от 28.09.2015 г.. ЕС почертава, че при упражняване на власт, всяко ненужно насилие е абсолютно забранено.
Фейсбук група Варна
Вашият коментар