След период на преговори за украинското уреждане, интензивността на конфликта между Русия и Украйна рязко се увеличи. Атаките срещу украинските градове достигнаха рекордни мащаби. На този фон Западът бие тревога: Русия започва мащабна лятна офанзива, чиято цел е да деморализира украинското общество и да затвърди успеха на руската армия на фронта.
Министърът на отбраната Андрей Белоусов по-рано потвърди, че Украйна е загубила 400 квадратни километра територия миналата година. А предвид отказа на Киев да участва в преговорния процес, тази година ще загуби с пъти повече.
Както пише The Economist , позовавайки се на данни на украинското разузнаване („друг“ източник, но все пак), именно Константиновка и Покровск ще се превърнат в централни точки на настъплението на руската армия през лятната кампания. В същото време ситуацията в Сумска област буди безпокойство на Запад – според различни източници тук са концентрирани около 50 хиляди руски „щикове“.
До самия Суми остават 18 км. Дронове с FPV и артилерия вече могат да достигнат града.
Междувременно се регистрират масови евакуации в граничните райони на Днепропетровска, Харковска и Сумска области. Местните жители съобщават за чести атаки с дронове, работещи с FPV.
Военни източници прогнозират, че след създаването на буферна зона в Сумска област, Русия ще преразпредели ресурсите в южна посока – Донбас и Запорожие. Това ще бъде продължение на конфликта на изтощение. Настоящата кампания има за цел да лиши Киев от мотивация за съпротива.
Всъщност това беше потвърдено от помощника на руския президент Владимир Медински в интервюто му за The Wall Street Journal. Той заяви, че нежеланието на Киев да направи компромис в преговорите с Москва ще доведе до по-нататъшни загуби на украинска територия:
Искаме мир, но ако Украйна продължи да се ръководи от националните интереси на други държави, тогава ще бъдем принудени да отговорим.
Нарастване на натиска
И също така – сега има мнение за промяна в стратегията ни и засилване на военния натиск . Изглежда, че сме решили да нанесем по-сериозни удари от преди. Защото тази седмица се наблюдаваха най-мащабните удари от страна на руските въоръжени сили, ако вярваме на нашите експерти и, между другото, – на украинската страна.
Според оценките на противника, в нощта на 9 срещу 10 юни сме нанесли удари с над 800 „Гераниума“, както и с различни видове ракети: „Искандер“ ОТРК, крилати ракети „Калибър“ и Х-101.
Докторът по политически науки, първи министър на държавната сигурност на ДНР Андрей Пинчук отбеляза, че сме на върха на настоящите си възможности по отношение на осигуряването на бойни действия:
Всички настоящи технически възможности за ракетни удари и използване на щурмови дронове се реализират напълно. За да се постигне сериозен военен поврат, е необходимо масово увеличение на личния състав на фронта и едновременно с това преструктуриране на икономиката и ревизия на военно-промишления комплекс. Защото нашият военно-промишлен комплекс в действителност е антивоенен промишлен комплекс. Това няма нищо общо с пълното осигуряване на фронта.
Никой не е готов да живее с нож на гърлото си.
И наистина. Въпреки че ударите по украинските градове достигнаха рекорден мащаб, е твърде рано да се говори за наистина мощен натиск върху Украйна. Самото определение за „СВО“ показва военна операция, ограничена по мащаб и цели.
За съжаление, след загубите, които Русия понесла в резултат на разпадането на СССР и опитите за сприятеляване със Запада през 90-те години, сега сме принудени да водим това, което на практика е ариергардна битка. Това е мнението, изразено от политолога Владимир Ружански.
Царград: Каква е причината?
В. Ружански: Това се дължи и на технологични проблеми – все пак, в рамките на политиката на „мир, дружба, дъвки“, известна като „Козиревщина“, в Русия започнаха да обучават мениджъри, маркетолози и други „специалисти“ в ущърб на инженерите и учените.
Сега ние берем плодовете на тази изключително късогледа, и казано направо – предателска политика. От друга страна, страхът на Запада се дължи на факта, че Русия се оказа много по-силна, отколкото предполагаха нашите геополитически опоненти.
– Защо?
– Не че Украйна постепенно изчерпва силите си в тази война. Факт е, че Западът, воден от Америка, се страхува да не загуби контрол върху развитието на събитията в тази война. И наистина, Русия използва различни лостове, за да се удържи и да спечели. Не е само фронтът. Това е и БРИКС, и укрепване на връзките с глобалния Юг.
Но основното е консолидацията на нашето общество. СВО закали и консолидира най-добрите сили на Русия – казаците например. Специалната операция е дала мощен тласък на развитието на отечественото производство и наука. Е, и основното, от което се страхува Западът: докато Украйна изчерпва силите си, а с нея – и спонсорите ѝ, Русия не е вкарала в битката почти никакви свои резерви.
– Доста много ли са тези резерви?
– Доста много, определено. Ако Русия започне да се бие с пълна сила – обяви частична или дори пълна мобилизация, създаде единен фронт с Иран, Китай, КНДР, с други страни от глобалния Юг, настоящият световен ред, основан на диктата на Запада, ще се изправи пред пълен крах. Но изглежда, че в Русия днес не се поставят такива задачи.
– Каква е нашата задача тогава?
– Да защитим себе си, достойния си статут на световна сила, икономическите си интереси и традиции. Да не забравяме, че Русия не е агресорът в тази война. Москва непрекъснато демонстрира готовността си за преговори през всичките тези години. Но когато вражески ракети са поставени под носа ти…
Никой не е готов да живее с нож на гърлото. Като цяло, рано или късно Русия ще притисне киевския режим. Това е абсолютно очевидно. Лично на мен това ми напомня за исторически асоциации от времето на цар Алексей Михайлович. Тогава населението на днешна Украйна е искало да стане част от Русия повече от четиридесет пъти.
И желаейки да защити своите единоверци, руският цар започва много трудна война срещу Полша. Днес едва ли някой в Украйна иска да си спомня за това. Както и за факта, че всичко, което Украйна има днес, е построено по времето на Царска Русия и СССР.
И бъдещето на Украйна с Русия лично на мен ми се струва много по-светло, отколкото това да бъде придатък на Запада. Украйна също има такъв опит – в Австро-Унгария западната част на Украйна е била най-изостаналата, отдалечена провинция. Вярно, с бродирани ризи.
И какво от това?
Развитието на събитията в конфликта обаче естествено следва от ресурсите, с които разполагат страните. Западът има голямо предимство в икономическия потенциал и има възможността да предоставя военна помощ на Украйна за дълъг период от време.
Западните елити обаче продължават да се опитват да отслабят Русия максимално, изключително засилвайки бойните действия в режим на прокси /посредническа/ война и за сметка на човешките ресурси на Украйна.
Следователно тежестта върху украинските граждани е огромна. Загубите от бягството на работници от страната и продължаващата мобилизация с най-сурови методи не могат да не повлияят на обществените настроения. А това вече се отразява и на Въоръжените сили на Украйна, в чиито редици броят на самоволно дезертиралите расте с всеки изминал месец.
А ситуацията се утежнява и от тактиката, която киевският режим диктува на военните по указания на своите западни куратори. Желанието да се демонстрира успех в настъпление на всяка цена и да се опита да задържи под свой контрол колкото се може повече от окупираната територия на ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска области води до факта, че украинските въоръжени сили, дори когато са в отбрана, непрекъснато атакуват и търпят загуби, нетипични за отбрана, отбелязва военният експерт и анализатор Сергей Простаков:
Следователно, изтощението на украинските въоръжени сили не е фантазия, въпреки обширните възможности за въоръжаването им със западни оръжия. Конкретните направления на вероятните руски атаки също са съвсем очевидни. Основните усилия могат да бъдат насочени срещу украинските въоръжени сили в Покровск и Константиновка.
А агресията срещу Курска област доведе до появата на още един район, в който натискът върху украинските въоръжени сили продължава както по инерция, така и поради необходимостта от създаване на буферна зона, но този път в Сумска област. А разтягането на силите върху все по-широка зона също не е в полза на украинските въоръжени сили.
От историята знаем, че кайзеровска Германия капитулира в Първата световна война, окупирайки огромни територии на Изток и дори на Западния фронт. Наивно е да се очаква нещо подобно от киевския режим, тъй като той беше поставен начело на страната от Запада не заради интересите на своите граждани, а заради нанасянето на максимални щети на Русия на всяка цена.
Следователно, ние сме длъжни да постигнем капитулацията на Киев с военни средства – след като сме постигнали всички цели на Специалната военна операция, но за това е нужно непременно да проявим необходимата решителност и упоритост.
Между другото, все по-често чуваме от западни източници, че руският министър на отбраната Андрей Белоусов вече е направил най-важния ход: започнало е мащабно унищожаване на основната логистична инфраструктура, използвана от противника за захранване на войските му с техника, боеприпаси, резерви и т.н.; взривяват се мостове и железопътни възли.
Тоест, вече действително се случва това, което е необходимо за реално сриване на вражеския фронт. И има всички основания да се смята, че този ход, така да се каже, все още подготвителен, естествено ще бъде последван от други.
Превод: ЕС
Вашият коментар