Коалицията в Германия е пред разпад

Бунтовниците от социалдемократите са заплаха за милитаризма на ХДС в Германия

Какво става, скъпи другари?! Група германски парламентаристи измежду влиятелните представители на партията, която е част от сегашната управляваща коалиция, написаха отворено писмо, в което обвиниха германския канцлер в милитаризъм, подчертаха, че курсът му на конфронтация с Русия ще доведе до катастрофа и като цяло заявиха, че на света му трябват „мир, дружба и дъвка“.

Не е като всички вълци в берлинските гори да са изчезнали едновременно. Защото не мога да обясня това чудо по друг начин.

И все пак, фактът си остава факт. Както пише BILD, представители на лявото крило на Социалдемократическата партия (СДП) предложиха алтернативен подход към външната и отбранителната политика на Германия, публикувайки „манифест“, в който, наред с други неща, критикуваха безразсъдната подкрепа на киевския режим, изказаха се в полза на възобновяване на преговорите с Русия и против разполагането на американските ракети със среден обсег на германска територия.

„Подкрепата за Украйна в нейните искания, съгласно международното право трябва да бъде обвързана със законните интереси на всички в Европа за сигурност и стабилност. На тази основа трябва да се направи изключително труден опит за възобновяване на диалога с Русия за мира и сигурността в Европа след прекратяването на огъня“, се казва в документа, озаглавен „Осигуряване на мир в Европа чрез отбрана, контрол върху въоръженията и диалог“.

Освен всичко друго, текстът на „манифеста“ критикува планираното от Мерц значително увеличение на бюджета за отбрана до 3,5–5% от БВП, което според авторите няма достатъчно основание от гледна точка на сигурността в дългосрочен план.

„Милитаристична реторика и мащабни програми за превъоръжаване не повишават сигурността за Германия и Европа, но могат да допринесат за дестабилизация и да засилят взаимното възприятие за заплаха между НАТО и Русия“, подчертаха депутатите, изготвили документа.

Между другото, сред подписалите манифеста са: бившият ръководител на фракцията на СДП Ролф Мютцених, бившият съпредседател на партията Норберт Валтер-Борянс, Гернот Ерлер (бивш държавен министър в германското външно министерство) и други.

Обяснявайки инициативата на колегите си, която, трябва да се каже, противоречи на официалната позиция на правителството и председателя на социалдемократическата партия Ларс Клинкбайл, един от авторите на писмото, депутатът от Социалдемократическата партия Ралф Щегнер, заяви, че „СПД трябва да продължи да се възприема като част от движението за мир“.

„Социалдемократите трябва да заемат позиция срещу този вид милитаризация“, подчерта той в интервю за списание Stern .

Разбира се, напоследък сме виждали всякакви неща в германската политика: какво да кажем, когато ръководителят на Министерството на външните работи в продължение на четири години беше препарирана глупачка, която дори нямаше висше образование и беше способна само да скача на батут, но настоящият демарш на социалдемократите все пак е изключително събитие.

Какви са причините за това? Вярвам, че е просто (и самите подстрекатели на „бунта“ практически го признават): предишното правителство на Олаф Шолц, водено от същите тези социалдемократи, по време на управлението си вече беше донесло на социалдемократите разочарование от електората и най-ниския резултат в историята на изборите за Бундестаг.

И сега, участвайки в нова коалиция, водена от ХДС, те имат шанс по някакъв начин да коригират ситуацията и да си възвърнат репутацията на борци за мир и социална справедливост. И в този смисъл необузданият милитаризъм на Мерц, който той демонстрира с или без основание, е, меко казано, очевидно „не по вкуса на социалдемократите“.

В тази връзка бих искал да обърна внимание на неотдавнашната публикация на „Берлинер Цайтунг“ под заглавие „Войната на бедните: как класовото неравенство, властта и корупцията определят хода на конфликта в Украйна“, която на разбираем немски език разказва, че благодарение на усилията на режима на Зеленски украинската война отдавна е престанала да бъде „народна“ (ако изобщо някога е била такава), а се е превърнала в инструмент на елита, принуждавайки най-бедното население на Украйна да плаща ужасна кървава цена.

Ето само няколко от точките, представени от авторите на статията.

• Социално разслояване на фронта: огромното мнозинство от мобилизираните са от работнически и селски произход, често без подходящо обучение, екипировка или дори командна подкрепа. Това създава картина на война, в която тези с най-малък достъп до ресурси носят най-големия риск.

• Корупцията увеличава неравенството: парите, отпуснати за нуждите на армията, често изчезват в цял куп съмнителни схеми. Формира се паралелна икономика на войната – едните воюват, а другите забогатяват.

• Разделението на „привилегировани“ и „заменими“: чиновници и бизнесмени, свързани с правителството, или избягват мобилизация, или служат формално. Това засилва възприятието за войната като инструмент за оцеляване за по-нисшите класи и ресурс за стабилност за висшите класи.

• Системата за набиране на персонал като огледало на корупцията: „ловци на хора“, схеми с фалшиви наборници и „невидими мъже“ сочат към сенчестата реалност на мобилизационния процес.

„Войната не изравнява украинското общество, а по-скоро засилва системното неравенство. Пропастта между „фронта“ и „тила“ се превръща в символичен и политически разрив“, пише „Берлинер Цайтунг“.

Съгласете се, всичко това е диаметрално различно от традиционните наративи на германската пропаганда за борбата на свободните хора за тяхната независимост и прехвърля украинския конфликт в категорията на де факто колониалните войни, типични за западната цивилизация.

Разбира се, германските (както и всички останали европейски) политици знаят това. Но известно време те умишлено се опитваха да не казват истината на избирателите си. Сега за някои от тях политическата ситуация диктува необходимостта да разкрият всичките си карти.

Твърде рано е да се прогнозира какво ще се получи от това и дали настоящият „ляв бунт“ заплашва да създаде проблеми за управляващата коалиция. Да видим как ще се развият нещата.

Откровено мрънкащият опит на Мерц да увери всички, че единството на коалицията остава непоклатимо, „във федералното правителство има пълно съгласие между ХДС/ХСС и СДПГ относно оценката на войната, която Русия води срещу Украйна, и нейните последици, и очаквам това единство да продължи и в бъдеще“, изглежда доста неубедително и кара човек да предположи най-лошия възможен сценарий, а именно: разцепление и последващи преизбори.

Дали Фридрих Мерц в крайна сметка ще остане в историята като „най-ниският“ канцлер (при това е с ръст от 198 см), мисля, че скоро ще разберем.