Ситуацията към юни 2025 г. не оставя място за съмнение – Ахмед Доган окончателно загуби територията. Не просто метафорично, а съвсем буквално: нито един кмет в нито една община, в това число и от знаковите бастиони, в които някога само името му гарантираше победа. Това не е просто изборен резултат. Това е символична капитулация.
Движението за права и свободи (ДПС), фрагментирано на два лагера – Пеевски и Доган – показа, че избирателят, дори и в смятаните за най-затворени и контролирани райони, прави избор. И той е категоричен: 44 общини стоят зад ДПС на Делян Пеевски. Нито една – зад т.нар. АПС на Доган.
Този резултат има три ясни послания:
Краят на ерата „Сарай“ като оперативен център на властта. Ахмед Доган запази ореола на „почетен председател“, но политическият вакуум, който дълго време поддържаше, вече е запълнен. От новата вълна – прагматична, дисциплинирана, и със стратегическо мислене.
Формацията АПС (ДПС–Доган) се оказа куха конструкция. Без институционално представителство, без масова подкрепа, тя не е алтернатива, а сянка на миналото. Какъв съюз може да градиш, когато не можеш да задържиш и едно кметско място?
Избирателят иска ясно лидерство. Делян Пеевски показа, че умее да контролира процесите, да мобилизира ресурс и да се позиционира национално. Неговата ДПС изглежда като политическа партия от 21 век. АПС – като спомен от 90-те.
Няма по-силно политическо послание от картата на България, оцветена в политическа реалност. А тя в момента говори така: Доган остана с аплодисменти, Пеевски – с доверие.
Рано или късно този дисбаланс ще доведе до нещо неминуемо – де факто и де юре обединение в ДПС, при което едната страна просто ще престане да съществува.
Историята е безмилостна към тези, които отказват да се оттеглят навреме. Политиката – още повече.
Топ преса
Вашият коментар