Имало едно време една държава, Ел Салвадор, която била световната столица на убийствата. По улиците лежали трупове, а татуирани зверове от бандите MS-13 убивали за удоволствие. Държавата била безсилна. Докато не се появил един човек – Наиб Букеле. И направил немислимото.
Той не говорил за „права“, „ценности“ и „диалог“. Той построил брутални затвори. Въвел е зверски закони, които дават моментални, тежки присъди. И натъпкал десетки хиляди престъпници вътре, където нямат никакви права. Днес Ел Салвадор е една от най-безопасните страни в Латинска Америка.
Ние нямаме MS-13. ОЩЕ НЯМАМЕ.
Но не се заблуждавайте – ние водим наша собствена тиха война. Имаме зверски пик на убийства по пътищата. Имаме брутална ежедневна агресия – за погледнал си накриво в кръчмата, за паркомясто, за една забележка. Имаме цяло едно осакатено поколение, на което му инсталираха вирус – вирусът на политическата омраза и институционалната безнаказаност. Това е прекият резултат от годините, в които милионите на Прокопиев промиваха мозъци през „капиталските“ медии, а юмрукът на Радев легитимира войната срещу държавата.
И на фона на тази гангрена, слушаме изказвания, които са обида за интелигентността.
Първо,Асен Василев, говори за „мутренско поведение“. Точно той – една мутра в костюм, макар и вероятно най-меката и лигава мутра в историята на човечеството.
След него на сцената излиза съпартиецът му Ивайло Мирчев. Вчера неговите трол страници аплодираха опита за убийство над полицай. Днес, след като усетиха народния гняв, същият Мирчев е „недопустимо възмутен“. Тази шизофрения не е нормална, този човек спешно трябва да потърси психологическа помощ. За да е циркът пълен, той прави жалки опити за whataboutism, като ни притопля старата манджа със случката пред офиса на „Възраждане“. Опитва се да отклони вниманието, защото знае, че те са моралните виновници. Оземпикът явно му е изпържил и последните мозъчни клетки. Вече не просто прилича на зомбито от „Семейство Адамс“, а има и същото IQ.
Това са хората, които създадоха средата, в която е модерно да си нагъл. В която е престижно да се заяждаш с полицай, да го снимаш с телефон и да го заплашваш. В която е въпрос на чест да откажеш да се подчиниш на какъвто и да е авторитет. Те родиха поколение, което смята насилието за първи, а не за последен избор.
И така, какво правим? Ще чакаме да се превърнем в Ел Салвадор, за да започнем да действаме ли? Няма време!
Трябват ни СПЕШНИ, КРАЙНИ, БРУТАЛНИ РЕФОРМИ! Трябват ни зверски закони. Трябват ни моментални, тежки присъди за насилие, особено срещу униформен. Трябват ни истински затвори, а не хотели. Трябва ни специализирана институция, която да се заеме с тази младежка агресия, преди да е станало твърде късно.
Времето за анализ и празни приказки свърши. Времето за половинчати мерки свърши. Когато тялото е обхванато от рак, не се лекува с аспирин, а с агресивна химиотерапия. Нашата държава е болна.
И хора като Мирчев и Василев не са лекарите. Те са туморът.
Това не са политици. Това са откровени идиоти. И душевни педерасти.
Вашият коментар