Журналистиката на КГБ

Днес все по-силно срещаме хибридната война – през организации, през хора, през медии

Какво е да си в ден днешен журналист… Да отразяваш истината обективно, да си опонент на властта, да си стожер и защитник на обществото. Може би… Или да защитаваш кауза, в която вярваш, или да защитаваш политика, която е близка до теб, или просто да „служиш“, имайки достъп до това да пишеш, говориш, прокламираш и защитаваш теза, понякога била тя и политически обоснована от една партия, строй, режим или просто начин на поведение, но не под давление на Запада.

Днес войната има различни измерения. Чисто военни, разбира се, са най-видимите, защото там се стреля и убива, умират хора, за да печелиш територия, за да защитаваш кауза и т.н. Но все по-силно в журналистиката навлиза хибридна война (на английски: hybrid warfare, от hybrid — „кръстоска“, следователно още и „кръстосана война“) е термин, който се появява в края на 20 век в САЩ за означение на нестандартна военна стратегия, инкорпорираща в себе си бойни действия, диверсия и кибервойна. Традиционно хибридната война се свежда до информационна война, но не само. Хибридната война не се обявява официално и не се води (поне не се признава) от регламентирани играчи (държави), а специалните служби на държавите използват неконвенционални средства – инфилтрация в информационната среда на други държави, подклаждане на паника, финансиране на нарочно създадени политически субекти с цел промяна на външнополитическата линия на набелязаните противници и войната не се „печели“, или поне не в традиционния смисъл на думата. Частичното прилагане на подобни т.нар. хибридни тактики не е ново явление. Масовото им прилагане нараства след края на Студената война, когато в повечето случаи воденето на агресивна традиционна конвенционална война води до нежелани разсейки и последствия за нападащата държава или коалиция (както със сформираната „коалиция на желаещите“).

За журналистиката на КГБ
Преди няколко години руската опозиционна медия „Ехото на Москва“ прави мащабно проучване за това кой, как и къде влияе информацинно, за да създава „журналистически клетки“. В проучването се включва и опозиционният лидер Михаил Ходорковски, който по-късно развива и собствен анализ по темата. Така на преден план – дори и сочен като създател на една мрежа, излиза името на Евгений Умеренков. Става въпрос за мрежа от „журналисти и политолози“, подкрепящи политиката на Русия, която е пряко свързана с влиянието, което може да се осъществи не само в Балтийските държави, а и в други страни, като за всяка страна е изготвена и „специална“ стратегия, подобна на „специална военна операция“.

Евгений Умеренков (на малката снимка)
Всичко тръгва от работата му като служител на Първо главно управление на КГБ. Разбира се, става дума за комунизъм, за шпионаж и т.н. Кариерата му на „разведка“ продължава в Службата за външно разузнаване (правоприемник на КГБ). Преди няколко години няколко сайта от балтийски страни правят мащабно журналистическо разследване, за да докажат работата и присъствието на руското разузнаване в страните им. И там излиза името на Умеренков – посочен като ръководител. Под негово давление се доказва мрежа от хора, и журналисти включително, които са развивали не само публицистична, а и чисто разузнавателна дейност. Мрежата стига и до вербуването на публични фигури. Целта – налагане на точно определени руски интереси в региона.

Кой е Умеренков
Завършва специалност „Журналистика“ в известния Ленинградски държавен университет. Предвид името, днес то е осъвременено на Санктпетербургски държавен университет. Работата му стартира във вестник „Комсомолская правда“, за да остане там повече от 20 години. Става завеждащ отдела по международни отношения в изданието, но интересите му не са само в журналистиката. След като завършва журналистика, записва да учи в Академията за външно разузнаване (тогавашното КГБ). Така Умеренков става журналист – разузнавач или разузнавач – журналист. Всичко зависи от задачата, която трябва да напише (изпълни). Най-вече действа като кадрова разветка, но под журналистическо прикритие. Така работи в град Мексико, а след това и Ню Йорк. След като приключва в САЩ, е назначен в администрацията на Владимир Путин в сектор „междурегионални и културни връзки с чуждестранни страни“. За добра работа е многократно награждаван – я от Дмитрий Медведев, а от Владимир Путин.

Мащабите
Когато става въпрос за медии, става въпрос и за обществена дейност, защото информациията трябва да стигне до масите. Организация „Асоциация на независимите журналисти за мир“ (Assoziation Journalisten im Kampf um den Frieden (AJKF) е създадена преди 10 години. Група журналисти, политолози, фотографи и др. от страни от Европа, Америка, Африка се обединяват, за да „помагат“. Финансира се чрез дарения, а работата ѝ касае развитие на образователни проекти, повишаване професионализма на работещите в медиите, предоставяне на достоверна информация и т.н. Като всяка фондация и „Асоциация на независимите журналисти за мир“ кандидатства по проекти. Така се реализира сериозна система от грантове, която служи за поддръжка на автори, работещи над спорни и чувствителни проблеми на съвременното общество.

Активен член в тази организацията е Боян Станиславски – с българско и полско гражданство. Според проучването на „Ехото на Москва“, за което споменава в началото, на преден план за AJKF излизат други неща. Да, има изграден добър публичен образ, фондацията се бори в подкрепа на независимата журналистика, но дали е само това… Проучването на „Ехото на Москва“ задълбава, за да разкрие, че организацията е „рожба“… През 2024 г в публичното пространство са изнесени данни, разкриващи, че действителност AJKF е проруска организация, създадена и използвана от руските разузнавателни служби като инструмент за влияние и намеса във вътрешните дела на чужди държави. За „каузата“ са привлечени множество журналисти от Европа (основно чрез грантове). Но същите „журналисти“ имат и за задача да събират информация, която е „интересна“ за руското разузнаване.

Като активен член на AJKF Боян Станиславски пише за полски и български медии, кореспондент на БНР. Завършил е специалност „Политически науки и управление“ във Варшавския университет в Полша. Активно се включва в развитието на най-различни медийни проекти в Полша, България и други държави от ЕС. Работи в различни медийни издания в Полша. В момента е главен редактор и мениджър в дружество, както и зам.-главен редактор на левия полски сайт „strajk.eu“, който прави заедно с Мачей Вишниевски, който е главен редактор на сайта. Вишниевски минава за общественик и журналист, но с проруски възгледи. Вишниевски е живял в Русия, имал е жена рускиня, но следва развод. Мачей Вишниевски има диплома от факултета по журналистика и политически науки във Варшавския университет, а след това придобива и докторска степен от Московския държавен университет.

AJKF и системата от грантове
Сред по-значимите проекти на AJKF е „Material Evidence“ (международен хуманитарен проект), реализиран чрез фотоизложби, посветен на историята на съвременните въоръжени конфликти. Като активен член на организацията Станиславски е сред основните участници в годишната конференция на Асоциацията, провела се през месец февруари 2017 г в хотел „Уестминстър“ в Париж. Въпреки добре изградения публичен образ на организацията, която претендира, че е изцяло ангажирана с развитието и подкрепата на независимата журналистика в световен мащаб, зад нейното създаване и съществуване се крият коренно различни мотиви и цели. Според разследванията на „Ехото на Москва“ организацията е „рожба“ на хора, оставащи в сянка. И е част от значително по-мащабен план, реализиращ различни идеи, сред които обаче не присъства развитието и подкрепата на независимата журналистика.

Оказва се, че зад фасадата на обективната журналистика са организирани група лица, специално подбрани от руското разузнаване. Разбира се, с цел за постигане на определени интереси на Руската федерация. Когато става въпрос за журналистика, става въпрос и за прокарване на проруска пропаганда и откровена дезинформация, за да се влияе на обществените възприятия и мнение.

Дали в своите публични изяви Боян Станиславски се ръководи от собственото си възприятие и вътрешно усещане за съвременните политически процеси в Европа и света, или преследва други цели… Като млад и амбициозен мъж, Боян проявява стремеж и активност да бъде разпознаваема фигура в публичното пространство, както в полското, така и в българското медийно пространство. За тази цел, освен с Вишниевски, с когото както разбрахме имат дълга съвместна история зад гърба си, Боян развива медийни проекти и с други публични личности от Полша и България, споделящи неговите идеи, ценности и разбиране за света, в който живеят.

Преобладаваща част от живота си Боян прекарва в Полша, където завършва висше образование през 2006 г. по специалността „Политически науки и управление“ във Варшавския университет в Полша. Още като студент започва да се занимава с публично отразяване и анализ на протичащите процеси в лявото политическо пространство, като през годините продължава целеустремено да изгражда публичен образ на общественик. В своята публична дейност той не прикрива сантимента си по комунизма. Гради имиджа си на анализатор, критично следящ процесите на Запада. В материалите си не спестява своята критика по отношение на политиката на западните общества. Той работи по развитието на различни проекти в Полша, България и други държави от ЕС, които имат един основен лайтмотив, а именно разкриване на неравенството в обществото, достигане до основата на социалната несправедливост в днешния свят, както и анализ на актуални, и наболели проблеми от дневния ред на социума. И това може да се приеме като една напълно нормална дейност на един млад общественик, желаещ с ентусиазъм да се включи в борбата с несправедливостите от живота. Включително и като даде гласност, дори на тези които не могат да се борят за собствената си защита.

Но дали това не е само една привидна фасада, зад която се крие…

Факти