Товарът на миналото тежи непоправимо
народната приказка лъжливото овчарче вика „Вълк“ от скука. Вълкът се появява накрая. В реалната приказка – го има постоянно, но мине-не мине с овчарчето се прегръщат. „Никой не вярва на лъжците, дори когато говорят истината“, гласи поуката при първата приказка. Такава е и при втората.
За „жълтопаветния сегмент“ иде реч. Две десетилетия той се самоосмисля като яростна алтернатива на Бойко Борисов, което не попречи да направи две официални коалиции с него и десетки позабравени местни (например зад Фандъкова през 2009 г.). Също така – яростна алтернатива на ДПС и конкретно на Делян Пеевски през последните 8 години, на когото седна в скута да пишат конституция. Но вълкът не са само тия конкретни еманации на злото. Той е и
корупцията, беззаконието, овладяната държава
След като Кирил Петков бе изтържествуван като министър в нарушение на конституцията, а човек, прехвърлил фирма на клошар, бе сложен и преглътнат за шеф на НАП (не на градската къпалня), след като и Алексей Петров бабува в манастир… – всякакви полемики за ценности са безсмислени. Днес само праворената агитка на ПП-ДБ вярва в тях.
Това, което наблюдаваме през последните месеци, е тъжна агония. Не че ПП-ДБ не казва истината или поне не я търси. Факт е, че Пеевски е реалният център на властта. С Борисов делят правосъдната система, низости произвежда управленската верига. Факт са също избирателното правосъдие във Варна, София, мазалото на МВР в Русе.
Моралът в страната
е мрачен, мракобесен. И, окей, нека ПП-ДБ копае в тази нива – в противовес на Борисов, Пеевски. Противовес обаче не значи друг морал. По каква логика един независим партийно гражданин, тоест мнозинството, следва да вярва, че ПП-ДБ няма същия морал? Нали опитът сочи, че злото остава, даже след избори „добри и лоши“ пак може да се прегърнат? Нали и президентът, мишена днес, също бе някога припознат (ПП)? Логика за доверие няма. Така днес ПП-ДБ страда болезнено от непоправимите минали грешки. Беше им обяснявано – не ги правете, колкото и причини да намирате;
печалбата е малка, срамът – завинаги
Но ги правеха – поради инерция, глупост, зависимост, а и надежда, че електоратът забравя (последното е вярно, но не винаги).
Протестите, които опитва да прави формацията покрай варненската ситуация, са особена картинка. Първите в морския град и София бяха посетени – хората реагираха с чувство срещу избирателното правосъдие. Но нататък… На всеки един ораторите буквално се молят на събралите се: „Другият път вземете и сeмейната си половинка, защото демокрацията е в опасност!“. Но хората не се увеличават, защото нали същият мач вече бе игран?
Ниска топка е след предателствата да се промотира същата кауза. Доскоро Кирил Петков, Асен Василев бяха нови лица покрай Атанас Атанасов, ама вече и те не са. Организаторите опитват да етикират случващото се като „протести на свободните българи“. Но нали точно свободният човек си позволява да има памет, а несвободният
доброволен роб от агитката
я изтрива целесъобразно? В резултат – дори свободата на Благомир Коцев да е най-справедливото нещо на света, се получават чисто партийни протести, нито сантиметър отвъд – партийни лидери и зависими от тях инфлуенсъри, писатели, общински заплатаджии говорят на тесен електорат – опитвайки да превърнат или поне разкажат начинанието като широко обществено. Не се получава.
По същия начин като цяло стои и ПП-ДБ в обществен план – много се бунтува, но само балонът в социалните мрежи се вълнува. Един вид –
протестират си и на никого не пречат
Всичко това, следва да се повтори, е товарът на миналото – тривиална констатация, която обаче е а-я на темата.
Какво все пак следва да направи ПП-ДБ? Има ли изход? Мен, ако питате, няма. Не вещая крах на ПП-ДБ, напротив – 14-15 процента електорат са си 14-15 процента – протестите и вотът на недоверие ще го енергизират. Просто казвам, че формацията с тия лица, политики, ценности, биография точно толкова може да „промени България“, колкото ГЕРБ, новото начало и старото начало. Най-вероятно предстои още от същото – период на точно такива политически формации.
Вашият коментар