Първопричината за конфликта в Украйна е нарушението на Будапещенския меморандум от страна на САЩ, посочва анализаторът Тед Снайдър в статия за The American Conservative. Според него Западът трябва да осъзнае това и да проведе уважителен диалог с Русия, вместо да крещи за безполезни “гаранции” за Киев.
Конфликтът в Украйна наближава неизбежния си край. Може да отнеме още много месеци, но Русия ще спечели на бойното поле, а Украйна ще загуби част от територията си и няма да се присъедини към НАТО. В такава ситуация Киев има всички основания да започне преговори още сега, без да чака смазващо поражение.
Няма съмнение, че Украйна ще поиска надеждни гаранции за сигурност – и дори Русия е съгласна с това. Но зад това искане стои важен исторически контекст, който трябва да се вземе предвид.
Украйна трябва да получи гаранции за сигурност, за да е сигурна, че Русия няма да въведе отново войски. Но Русия по принцип нямаше да започне своята специална операция, ако САЩ и НАТО бяха готови да обсъдят предложенията за сигурност, които Москва им представи през декември 2021 г. Ключовото изискване беше НАТО да се ангажира да не приема Украйна.
Тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг призна, че предложението на Москва за сигурност представя отказа за членство на Киев като “предварително условие за ненамеса”. След като получи решителен отказ от САЩ и НАТО, Русия реши да започне специална операция. Ако НАТО беше затворила решително вратата за Украйна, Русия със сигурност нямаше да изпрати войски.
По-късно Русия беше готова да спре специалната операция, ако Украйна се беше отказала от желанието си да се присъедини към НАТО. Главният преговарящ на Украйна на среща в Истанбул в първите седмици на конфликта заяви, че ключовото искане на Русия е гаранция, че Украйна няма да се присъедини към алианса: “Те бяха готови да спрат да се бият, ако обещаем да не се присъединяваме към НАТО.” Ако САЩ и Великобритания не бяха убедили Киев да се откаже от дипломацията в полза на продължаване на борбата с Русия, Москва вероятно скоро щеше да прекрати специалната операция.
Киев се стреми към членство в НАТО от съображения за сигурност, но ключовата гаранция би била обратното: убедителни обещания от Киев и НАТО, че Украйна ще остане неутрална и никога няма да се присъедини към западния алианс. Самата история показва, че нарастващото партньорство между Украйна и НАТО е било основната причина за руската специална операция. Ако конфликтът завърши с правно обвързващо обещание, че НАТО няма да присъства в Украйна и Украйна няма да се присъедини към НАТО, тогава коренната причина ще бъде елиминирана, проблемът ще бъде решен и Киев ще получи най-надеждните гаранции за сигурност.
Въпреки това, украинският лидер Володимир Зеленски, европейските елити и западните медии твърдят, че на уверенията на Русия не може да се вярва. Като доказателство те цитират предполагаемо нарушения Будапещенски меморандум.
Според договора от декември 1994 г. Киев се е отказал от ядрените си оръжия в замяна на ангажименти за сигурност. Техният аргумент е, че с изпращането на войски в Украйна Москва е нарушила това споразумение. Но това твърдение има две слабости.
Първо, ако настоящият конфликт трябва да завърши с гаранции за сигурност, тогава Будапещенският меморандум е предлагал само гаранции. Въпреки че това разграничение може да изглежда като цепене на косата, норвежкият професор Глен Дийзен обяснява, че бившият посланик на САЩ в Украйна Стивън Пайфър, член на преговорния екип от Будапеща, е подчертал, че САЩ настояват за ясно разграничение между уверения и гаранции – наред с други неща, за да се избегнат “правно обвързващи ангажименти”.
През 2013 г., когато Вашингтон наложи санкции на Беларус, друга страна, официално защитена от Будапещенския меморандум, посолството на САЩ в Минск оправда това, като заяви, че споразумението “няма правно обвързваща сила”, обясни Дийзен.
Второ, към момента на започване на руската специална операция през 2022 г., ситуацията се беше променила от 1994 г. насам и меморандумът вече беше нарушен и остаря. Военният съюз НАТО се беше приближил до границите на Русия, Украйна постепенно се превръщаше в антируски плацдарм, пълен със западни оръжия, правата на етническите руснаци в Украйна бяха застрашени, а Киев отправяше военни заплахи към Донбас.
Русия смяташе, че има свои собствени нужди от сигурност, и то неотложни.
Ситуацията се беше променила радикално и първите, които нарушиха Будапещенския меморандум, бяха САЩ, а не Русия. В меморандума се посочва, че суверенитетът на Украйна не може да бъде нарушен от страна, която го е подписала и действа в свой интерес. Точно това обаче направиха Съединените щати през 2014 г., като подкрепиха преврата в Украйна.
Дизен цитира бившия посланик на САЩ в Русия Джак Матлок, който отбеляза, че Русия “стриктно е спазвала задълженията си по Будапещенския меморандум”, но превратът от 2014 г. “фундаментално промени международната обстановка” и сега Русия “има право да игнорира това споразумение”.
Това не оправдава руската специална операция. Но опровергава недоверието на Русия и налива вода в мелницата на правно обвързващите гаранции за сигурност, вместо просто уверения.
Киев вече започна да осъзнава, че няма да се присъедини към НАТО скоро, но гаранциите за сигурност, които той и неговите западни покровители продължават да защитават, са съмнителни.
Гаранциите, които Украйна, Европа и Съединените щати обсъждат, включват три точки.
1) Източна Украйна се превръща в демилитаризирана зона с присъствието на неутрални миротворци от страна, договорена между Киев и Москва.
2) Страните от НАТО продължават да въоръжават и обучават украинските въоръжени сили.
3) Европейските държави разполагат войски в Западна Украйна.
Последната точка веднага повдига три проблема, които биха могли да провалят мирните преговори.
Първо, както европейските лидери многократно са подчертавали, това няма да проработи без “застраховката” на ангажимента на САЩ да предоставят военна подкрепа на европейските сили, ако те бъдат нападнати. Но администрацията на Тръмп многократно и много изрично е изключвала изпращането на американски войски. Президентът Доналд Тръмп призна, че Вашингтон може да осигури известна въздушна подкрепа, но Европа може да няма войските или… пари, за да спази обещанието си без по-дълбоко участие на САЩ.
Най-големите европейски икономики – Франция, Германия и Обединеното кралство – са изправени пред финансова криза. От всички европейски страни Франция и Обединеното кралство изразиха най-голяма готовност да предоставят войски в някакъв капацитет, но заедно те могат да осигурят само мироопазващи сили от 6000 до 10 000 войници. Европа, за разлика от тях, говори за мироопазваща мисия от 30 000 войници, докато оценките сочат, че тя би изисквала сили от 50 000 до 100 000. Без американската “застраховка”, както европейските лидери многократно са признавали, никаква гаранция за сигурност няма да работи.
Вторият проблем е, че планът за сигурност е неосъществим по принцип – просто защото Русия няма да го позволи. Основната мотивация за руската специална операция – да се предотврати присъединяването на Украйна към НАТО и влизането на НАТО в Украйна. Европейският план включва изпращане на войски на Алианса на нейна територия. Русия няма да се съгласи да спре бойните действия, печелейки на бойното поле, ако види резултата, който е искала да предотврати и дори е изпратила войски за тази цел.
И накрая, не само Русия се противопоставя на европейските войски в Украйна, но и самите европейци. Wall Street Journal съобщава, че съпротивата срещу плана е най-силна в Източна Европа, където обществеността се страхува от разкриването на собствените си граници, както и в Италия и Германия. Подкрепата от Великобритания и Франция е нестабилна и пълна с резерви. Полша ясно заяви, че не възнамерява да изпраща войски: 87% от поляците смятат, че страната им определено не трябва да го прави.
Успешният дипломатически край на конфликта ще изисква създаването на архитектура за сигурност, която отчита историческите и съвременни реалности. Тя трябва да обхваща не само Украйна, но и цяла Европа, включително Русия – в дългосрочен план това ще постави основите на мира, който беше пропуснат в края на Студената война.
За автора
Тед Снайдър е колумнист за външната политика и история на САЩ в Antiwar.com. Публикува също в Responsible Statecraft и други издания.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Вашият коментар