В периода от 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея.
Изследванията обхванаха малкия залив южно от нос Киллик — зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от северното българско Черноморие. Първоначалните проучвания, проведени през 2023 г., доведоха до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и останки от късносредновековен потънал кораб. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.
Целта на втория етап от проучванията беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи – скали, рифове и концентрации на движими културни ценности.
Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея, по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки – тоест, сигурни пристанища.
В хода на тазгодишната подводна експедиция бяха регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Намерените фрагменти обхващат широк хронологически диапазон, маркиращ инвентара на плавателни съдове и типичната за пристанищни райони акумулация на материали.
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр. Хр.
Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII–XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.
На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона. В условия на лошо време тази зона е предоставяла сигурно убежище за кораби, които не биха могли безопасно да пристанат при устието на река Камчия.
Проведената експедиция съвпадна с успешно завършване на обучителните курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров успешно премина курс за инструктор, а проф. д-р Иван Христов получи сертификат за три звезди по международната система CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, където археолозите могат да очакват нови интересни открития.
Вашият коментар