Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация, пише в анализ на Фискалния съвет. В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е имало шест пъти, а причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната. През последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти.
Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Вместо това се прилага следната временна процедура:
1. Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента.
2. Разходите могат да се правят само дотолкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лв. за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.
3. Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.
4. Фискална дисциплина – спазват се всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).
5. Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият.
6. Колко дълго може да продължи това? – Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.
7. А какво става след тези три месеца, ако още няма бюджет? – Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.
Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета?
Плюсове: По-точно планиране, защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отлагат ненужни разходи, изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина. За коалиционните правителства се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета.
Минуси: Проявата на политическа нестабилност ерозира общата среда; Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции; Забавяне на публичните инвестиции – по-слабо усвояване на европейски средства, спират и се забавят обществени поръчки, а по този начин се влияе негативно върху инвестициите, главно върху стартирането на новите проекти; Забавя се финансирането към общините, следователно и нормалното им функциониране; Забавят се и социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, и на управлението на доходите в бюджетната сфера, а с това се създава и допълнително социално напрежение; Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред очакваните промени в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на държавата. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции.
Вашият коментар