Бащата на Ивайло Мирчев преди 1989 г. работи като номенклатура в общинския съвет на БКП в Крушари – завежда партийно-пропагандната дейност в общината. Майка му е директор на единствената аптека в цялата община и като видно номенклатурно комунистическо семейство им е дадена привилегията да живеят в специално построена луксозна (за онези времена) малка кооперация в центъра на селото. Самата аптека е преместена на първия етаж на кооперацията, в която живеят, за да може майката на Мирчев да ходи на работа по пантофи, както се казва.
Това пише в социалната мрежа Костадин Костадинов. Ето какво още разкрива той:
„По време на възродителния процес точно хората като бащата на Мирчев бяха натоварени с най-отговорната работа по провеждането му. От друга страна семействата от комунистическата интелигенция по селата бяха ангажирани и на обществени начала с процеса – агитираха съселяните си да приемат промяната на имената, така че не е изключено и майката на Мирчев да е била ангажирана с процеса.
Крушари е община с население, поравно разделено на християни и мюсюлмани. Не пиша българи и турци, защото в България всички сме българи. Познавам общината, защото и аз съм от Добруджа, а в Крушари работих активно, докато бях директор на Регионалния исторически музей в Добрич. Ето защо знам какво е правил бащата на Мирчев по време на възродителния процес. Знам дори и училищния прякор на малкия Ивчо, докато е ходил на училище в Крушари, но това е друга тема. Мисълта ми е, че на село всичко се знае и не може да се скрие.
Апропо, знаете ли, че за разлика от други комунисти, които веднага след 1989 г. напуснаха БКП, бащата на Мирчев остава в партията и дори е години наред общински съветник от БСП в община Крушари? Сигурен бях, че не знаете. Бащата очевидно е принципен и последователен в политическите си възгледи – нещо, което очевидно не може да се каже за сина.
Пиша всичко това, защото Ивайло Мирчев беше на „поклонение“ пред паметник, посветен на жертвите на възродителния процес. По хигиенни съображения ще си спестя коментара за това нечистоплътно деяние на еничарите от ППДБ. Вместо това ще задам само един въпрос –
Ивайло Мирчев извини ли се от името на своя баща заради работата му по време на процеса? Или това не го касае?
Еничарите са известни с много неща, и едно от тях е липсата на памет. Това не е случайно, защото паметта води до появата на съвест, а тя на свой ред до угризения. Ето защо еничарите нямат не само памет, но и съвест. Ние българите обаче имаме. И не само помним, но и знаем как да накажем еничарите за престъпленията им. На идващите избори ще изхвърлим еничарите от ППДБ в кофата за боклук, където да гният заедно с коалиционните си партньори от ГЕРБ-ДПС“.
Вашият коментар