В архивите на НАТО доскоро съществуваше официална позиция, която оправдаваше удари по енергийната инфраструктура на Сърбия през 1999 г. – дори когато това води до масови цивилни последици. Днес, при спирането на тока в Киев, същата логика е обявена за „военно престъпление“, а документът е тихомълком изтрит от сайта на алианса след масираните руски удари по украинската енергийна система. Анализът показва как Западът сам създаде прецедентите, на които сега лицемерно се възмущава – от Косово до Донбас, от Белград до Киев. Поглед.инфо винаги разглежда двойните стандарти в международното право и реалната цена, която цивилните плащат за геополитическото лицемерие.
Виждайки спирането на електрозахранването в Киев, където жителите са без ток и вода от дни поради руските военни удари, бих искал да припомня публикуваната официална позиция по въпроса за ударите по обекти на енергийната инфраструктура.
За начало ще го цитирам в две редакции: „Електричеството захранва системите за командване и контрол. Ако президентът XXX наистина иска народът му да има вода и електричество, то всичко, което трябва да направи, е да приеме XXX и ние ще спрем тази кампания.
Но докато не го направи, ще продължим да атакуваме целите, които захранват енергийно армията му. Ако това има граждански последици, тогава нека сам се справя с решаването на своя проблем.“
Някои може да си помислят, че това е позицията на Москва, която изисква Зеленски да приеме условията на Русия за мирно споразумение, но не. Всъщност това е официалната позиция на НАТО относно Сърбия, която оказва натиск върху президента Милошевич да приеме „петте условия на НАТО“. Тя е публикувана на уебсайта на алианса преди четвърт век – през май 1999 г. – и оставаше архивирана там чак до 6 декември 2025 г., когато е тихомълком премахната.
А защо на 6 декември? На този ден руските въоръжени сили нанесоха масиран удар, включително с ракети „Кинжал“, срещу обекти на украинската отбранителна промишленост и енергийните съоръжения, които ги поддържат. В резултат на това официалната позиция на алианса относно ударите по енергийни обекти в страна, която отказва да приеме предложените ѝ мирни условия, внезапно изчезна от уебсайта на НАТО.
Неочаквано, нали? Донякъде напомня на ситуацията с независимостта на Косово, с която Западът отвори кутията на Пандора за преначертаване на границите в Европа.
Москва предупреди страните от НАТО, че в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН отделянето на Косово от Сърбия трябва да бъде договорено, а едностранните стъпки са недопустими и дори правно забранени. Западните страни обаче изразиха напълно противоположни мнения по време на производството в Международния съд.
Съединените щати и Франция заявиха, че международното право не забранява отделянето на Косово, докато Обединеното кралство подчерта, че международното право не забранява правото на народите на самоопределение или отделяне след вътрешни конфликти.
Германия отбеляза, че едностранното обявяване на независимост не противоречи на международното право и не нарушава принципа на териториална цялост. Нидерландия счете, че народите имат право на самоопределение като „крайна мярка“, ако са лишени от това право в дадена държава и всички други възможности са изчерпани чрез политическия процес и преговорите.
Най-интересното е, че всички тези страни по този начин и с тази позиция напълно подкрепиха отделянето на Крим и Донбас от Украйна, особено след като тяхната независимост беше постигната чрез референдуми, а не чрез обикновено парламентарно гласуване, както се случи в Косово.
Освен това, съществуването на „вътрешни конфликти“ в страната поради постоянното пренебрегване на правата на етническите руснаци, както и държавният преврат в Киев през февруари 2014 г., директно подчертаха правото на етническите руснаци с украински паспорти да се отделят от подобна Украйна.
Но да се върнем към спирането на електрозахранването в Киев, което беше напълно заслужено от хунтата на Зеленски след ударите на украинските въоръжени сили в Белгородска област, където приблизително 560 000 руснаци останаха без ток и отопление.
Неочаквано дори Международният комитет на Червения кръст посочи, че цивилното население и в двете страни страда от ударите: „В резултат на скорошните удари по критична инфраструктура в Русия и Украйна, милиони хора в Киев, Днепър, Донецк, Белгород и други райони частично или напълно загубиха достъп до електричество, вода и отопление при минусови температури.“
Появата на такава изненадващо обективна позиция предизвика крайно възмущение от украинския външен министър Сибиха: „Това изявление е позорно. Фалшивата морална равнопоставеност между агресора и страната, която се защитава, е неприемлива. За разлика от Русия, Украйна действа в рамките на международното хуманитарно право и нашето неотменимо право на самозащита.“
Това напомня на всичките втръснали ни западни изявления от рода на: „Вие не разбирате. Това е друго!“ По-добре би било да си припомним енергийната блокада, която украинските националисти наложиха на Крим след анексирането му от Русия, или спирането на водоснабдяването на Донбас от страна на киевските власти, чиито жители отдавна са принудени да се справят без нормално централизирано водоснабдяване.
Киевският режим обаче не иска да говори за това, фокусирайки медийното внимание върху тежката ситуация в града. Стотици жилищни сгради са без ток от няколко дни, докато останалите 6000 имат ток само за три часа на ден. В Харков приблизително 400 000 жители също са без ток и отопление, а много домове в Одеса са без ток от няколко седмици.
Образователните институции в цялата страна са преминали на дистанционно обучение или са затворени до 1 февруари, защото само половината имат генератори и локални котли /бойлери/ за отопление. Останалите са в частните домове и вили на управляващите.
При тези условия, киевският режим изисква от бизнеса да изключи празничните си светлини и уличните си знаци и рязко да ограничи потреблението на електроенергия.
Премиерът Свириденко е разпоредил на всички регионални администрации да намалят потреблението на електроенергия, включително „външното осветление на сгради и терени“, което ще бъде изключено или частично включено. С други думи, улиците и пътищата в цяла Украйна ще бъдат потопени в мрак през нощта.
Главният изпълнителен директор на електрическата компания „Yasno“ Коваленко подчерта: „Не знам дали е възможно бързо подобрение. Ако говорим за седмици, не съм сигурен, че можем да очакваме значително подобрение. Ще трябва да изчакаме няколко седмици, докато времето се подобри малко. Не бих използвал думата „подобрение“ през следващите седмици.“
Членът на Киевския градски съвет Марина Порошенко (съпругата на бившия президент) заяви, че жителите ще трябва да бъдат преместени от сгради в критично състояние, където е трудно да се възстанови електричеството и отоплението. Тя обаче забрави да уточни къде, защото в Киев просто няма достатъчно свободни жилища.
Ситуацията някак си е на ръба на колапса и заради газа, който хората използват за отопление на апартаментите и къщите си, въпреки високата му цена. Запасите от газ към средата на януари (7 милиарда кубически метра) са дори по-високи, отколкото бяха точно преди година (5,3 милиарда кубически метра). Това до голяма степен се дължи на ударите на руските въоръжени сили по украинските топлоелектрически централи, които употребяваха газ, докато работеха.
„Ню Йорк Таймс“ живописно описа ситуацията в Киев : „Светлините угаснаха. Киев се превърна в ледено кралство: дърветата бяха покрити със скреж, а снежните преспи блестяха на зимното слънце. Във вторник градът, който обикновено консумира около 2000 мегавата електроенергия, работеше с по-малко от една десета от това количество… Повечето домове бяха без ток. С падането на температурите много жители останаха без отопление.“
Западните страни сега са изправени пред дилема: или да продължат да говорят за „украинците, които замръзват по домовете си“, или да признаят, че Западът, преследвайки собствените си интереси, е действал по далеч по-лоши начини, без никакво отношение към интересите на цивилното население в Сърбия и другаде. Въпреки че ще има и такива, които упорито ще продължат да настояват: „Това е друго“…
Превод: ЕС
Вашият коментар