В партията са разделени дали да се държат за Борисов и Пеевски, или да заложат на Радев и ПП-ДБ
Разбираем е възторгът, който се завихри в социалните мрежи около избора на Крум Зарков за лидер на БСП. Млад човек, с европейско образование и поведение, който зове за съпротива срещу владетелите на парламента – ГЕРБ и ДПС. Нормално е хората, които жадуват за промяна в политиката, да почувстват прилив на надежда. Стига да не беше фактът, че през последните години „Позитано“ 20 сменя стопаните си като носни кърпички, а с тях и посоката, в която се движи – всичко в името на властта.
Така през януари 2022 г. партийният конгрес отказа да приеме подадената от Корнелия Нинова оставка като председател заради слаби изборни резултати. Делегатите едва ли не я молиха на колене да остане. Защото Нинова може и да губеше избори, но беше успяла да вмъкне партията в коалицията, която крепеше кабинета на Кирил Петков. Така тя
гарантира на партийните кадри достъп до властта
и държавните постове и подсигури трона си.
Това се промени с падането на правителството. БСП трайно остана в ролята на опозиция. Междувременно с конфронтационния си стил Нинова вкара столетницата в пълна политическа изолация. След поредния изборен погром през юни 2024 г., когато отново подаде оставка, желаещите да я защитят бяха малцина. А основната причина за това беше, че Нинова повече не беше в състояние да изведе партията на власт.
На повечето позитанци им беше омръзнала върлата опозиционност спрямо ГЕРБ, на която Нинова упорито държеше, а компромисът с Бойко Борисов и близкия до него Делян Пеевски не им изглеждаше особен проблем. След като Нинова и лоялните й кадри бяха изгонени, новите стопани на „Позитано“ 20 влязоха директно в преговори с ГЕРБ и в началото на 2025 г. включиха партията в коалиционното правителство на Росен Желязков.
С този ход напълно беше отречена политиката на безкомпромисна конфронтация с ГЕРБ, която БСП беше следвала повече от десетилетие. Броени месеци по-късно „Позитано“ 20
прекоси небрежно друга червена линия,
когато тихомълком припозна ДПС на Делян Пеевски за неформален партньор в новото парламентарно мнозинство.
Този изумителен политически лупинг беше одобрен от партийния конгрес през февруари 2025 г. Тогава за председател беше избран Атанас Зафиров, който през 2024 г. беше един от водачите на фракцията, която изгони Нинова, а през януари 2025 г. стана вицепремиер в кабинета на Росен Желязков. На БСП се падаха министерски кресла, парламентарни комисии, квоти в държавни органи и какво ли още не. Малцина възразиха на така открилата се примамлива възможност.
Така за пореден път въпросът за лидерството на партията беше обвързан с участието във властта. На обвиненията от критици и опоненти, че столетницата минава на подчинение на Борисов и Пеевски, позитанците не обърнаха никакво внимание. Надяваха се на дълъг престой в управлението, през който да натрупат ресурси и да позасилят залязващото си политическо влияние.
Протестите срещу правителството, избухнали ненадейно в края на 2025 г., объркаха тези сметки. Борисов хвърли оставката на кабинета, за да спаси собствената си партия от гнева на протестиращите граждани, без да се вълнува какво ще стане с партньорите му във властта. Това стана основание за нова смяна на курса в БСП, която доведе до падането на Зафиров. За този ход допринесоха и главоломно засилващите се очаквания, че президентът Румен Радев ще навлезе в партийната политика.
В началото на 2026 г., въпреки съпротивата на Зафиров и обкръжението му, беше свикан извънреден конгрес, с явното намерение да бъде отстранен от водаческия пост. Партийното ръководство беше обявено за „преходно“, заговори се за нуждата от „нови лица“ и започна да се лансира идеята за сътрудничество с бъдещата партия на Радев. Всичко това се случваше съвсем скоро след оставката на правителството, а сред радетелите за смяна на върха бяха хората, които дойдоха на власт с конгреса от 2025 г. – като зам.-председателят на партията Иван Таков, който и досега смята, че коалицията с ГЕРБ е била добър вариант.
Именно отношението към досегашния курс на партията, довел до съюза с ГЕРБ и ДПС,
стана разделителната линия на конгреса.
Спечели Крум Зарков, който победи другия претендент – Борислав Гуцанов. Като социален министър в кабинета „Желязков“, Гуцанов беше разглеждан като опора на досегашната политика. Докато Зарков миналата година подкрепи антиправителствените протести и обяви, че от тук нататък политическите позиции ще се определят според отношението спрямо „културата на корупцията“ в страната. Това гледище го сближава както с Румен Радев, така и с ПП-ДБ, които използват същата реторика. Какво ще произтече от това, ще разберем едва след предсрочните избори.
Важното обаче е къде стои БСП. Партията очевидно е разделена – Зарков спечели с 416 гласа на конгреса срещу 302 гласа за Гуцанов. Това разцепление не произтича от различното отношение към „културата на корупцията“ и „завладяната държава“; то просто говори за несигурност с кого е по-голям шансът на БСП да влезе отново във властта – дали да се държи за Борисов и Пеевски, или да заложи на Радев и ПП-ДБ. Цялата история на партията за последните 4-5 години, с тримата лидери за това време, свидетелства, че точно това е водещият мотив. Как при това положение се стигна до избора на Зарков, тепърва ще става ясно.
Ще промени ли Крум Зарков това? Една птичка пролет не прави. А птиците, накацали в „Позитано“ 20, движат партийните конгреси досега – с всичките им лупинги и обрати в политиката. Всички говорят за промяна. Но колцина действително я искат?
Вашият коментар