Ползите са реални, но всичко зависи от правилното управление и автономността на тези агенти
„Дигиталният Ричард“ е изкуственият интелект, който Ричард Скелет разработва от три години. Ограничен в рамките на екрана, той изглежда като обикновен двуизмерен интерфейс, но всъщност е много повече от чатбот.
„Дигиталният Ричард“ притежава цялото знание на своя създател. Той е проектиран като малък езиков модел (SLM), който използва ChatGPT, за да анализира и структурира всички срещи, разговори, документи и презентации на Скелет, разказва BBC. Моделът е прецизно настроен така, че да имитира неговия начин на мислене и подход при решаване на проблеми.
Резултатът е текстов прозорец, с който Скелет се консултира при вземането на бизнес решения и изготвянето на презентации за клиенти в ролята си на главен анализатор в консултантската фирма Bloor Research.
От личен асистент до корпоративен стандарт
Дигиталната версия на Ричард дори помага в управлението на личния му живот чрез разделите „Семейство“ и „Администрация“. Те остават конфиденциални за колегите му, които иначе имат достъп до бизнес функционалностите на модела, за да му задават въпроси.
Този проект се превърна в еталон за създаването на дигитални двойници (digital twins) за целия 50-членен екип на Bloor Research в Обединеното кралство, Европа, САЩ и Индия.
- Пример за гъвкавост: Анализатор, планиращ пенсиониране, успя да премине към поетапно оттегляне, делегирайки част от натоварването си на своя дигитален близнак.
- Пример за приемственост: Компанията използва дигиталното копие на служителка от маркетинговия отдел по време на нейния отпуск по майчинство, вместо да наема временен заместник.
„Digital Me“, както го наричат в Bloor Research, вече е стандарт за всеки нов служител. Още 20 компании тестват технологията, като се очаква тя да стане масово достъпна до края на годината. „В тази среда притежанието на ‘Digital Me’ не е въпрос на избор, ако искате да работите ефективно. То става неразделна част от работния процес“, споделя Скелет.
Новата ера на „суперработника“
Анализаторите от Gartner подкрепят тази визия. Те прогнозират, че дигиталните копия на специалистите в сферата на интелектуалния труд ще навлязат масово през тази година – естествено продължение на тенденцията AI да имитира стила на популярни музиканти. Интересът се засилва и от новините, че Meta разработва AI версия на своя основател Марк Зукърбърг.
Макар това да звучи като идеален сценарий за производителността, остават много висящи въпроси:
- Кой притежава AI близнака – работодателят или служителят?
- Трябва ли хората с дигитални копия да получават по-високо заплащане заради по-големия обем свършена работа?
- Кой носи отговорност при грешка на алгоритъма?
Ползите са реални, но всичко зависи от правилното управление и автономността на тези агенти. Моето име и образ трябва да останат моя собственост, дори ако работодателят печели от тях. Вероятно ще се сблъскаме с негативите на тази технология, преди да усетим позитивите“, предупреждава Каелин Лоумастър от Gartner.
Собственост и заплащане
Скелет е категоричен, че служителите трябва да притежават своите дигитални двойници и да се възползват от генерираната от тях стойност, а компаниите следва да плащат за достъп до тези модели. В Bloor заплащането е обвързано с резултатите, а не с отработените часове.
AI променя възприятието за време и скорост, така че почасовата ставка няма бъдеще“, допълва той.
Джош Берсин, основател на The Josh Bersin Company, споделя подобен опит. Той е създал дигитални двойници за своите 50 служители чрез технологията на стартъпа Viven. Вместо срещи и имейли, проверката на статус по проект вече става чрез бързо запитване към дигиталния близнак на съответния колега.
Берсин въвежда термина „суперработник“, описвайки как AI мултиплицира човешките възможности. „Можете да ‘събудите’ дигиталния близнак посред нощ и да говорите с него един час – на него не му пука. Това е безценно“, казва той. Благодарение на повишената ефективност, компанията му расте с 30% годишно, наемайки едва по двама нови служители, което му позволява да изплаща по-високи бонуси на екипа.
Правният лабиринт
Основното разминаване между Скелет и Берсин е в собствеността. Берсин посочва, че според трудовото законодателство в повечето страни интелектуалната собственост, създадена по време на работа, принадлежи на компанията.
Юристите също са предпазливи. Анжали Малик от Bellevue Law подчертава, че обучението на AI върху лични имейли и работни резултати докосва фундаментални теми като съгласие, контрол върху данните и заместване на работна ръка.
Хлое Темистоклеус от Eversheds Sutherland смята, че липсата на ясни законови насоки крие правни рискове. Според нея, докато се приемат нови закони, съдилищата първи ще трябва да решават спорове за това кой е отговорен, ако един AI близнак допусне фатална грешка или ако служител бъде уволнен заради действията на своето цифрово копие.
Вашият коментар