От първите действия на новите управляващи ще стане ясно дали наистина ще се изправят срещу ГЕРБ и ДПС-Ново начало
Късната пролет на 2013 г. Правителството на Пламен Орешарски (БСП и ДПС) е заменило управлението на ГЕРБ в напрегната обществена ситуация. Двете партии още в предизборната кампания са се прицелили в сектор „Сигурност“, в който към онзи момент тотален хегемон е вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. На практика по времето на първия кабинет на Бойко Борисов държавата се управляваше през силовото ведомство, а произволът беше стигнал дотам, че от трибуната на парламента се четяха стенограми от специални разузнавателни средства (СРС). Общото усещане в обществото беше, че така повече не може да се продължава: докато репресиите над инакомислещите (различни от ГЕРБ) – общественици, журналисти, политици, се трупаха, държавата затъваше в корупция. Затова и първоначалните очаквания към кабинета „Орешарски“ бяха, че „може да е всякакъв“, но поне ще спре злоупотребите на тандема Борисов – Цветанов през службите.
В тази ситуация на 13 юни (ден преди Делян Пеевски да бъде избран за шеф на ДАНС, с което кабинетът „Орешарски“ да взриви държавата) по повод промените в закона за СРС Христо Бисеров (ДПС) се обърна към Цветанов с думите: „Боли ли, боли ли, като ви вадят зъбите?“
Към онзи момент изглеждаше, че ДПС и БСП се опитват да сведат до минимум нерегламентирано заграбената власт от ГЕРБ върху репресивния апарат на държавата. Само ден по-късно обаче по настояване на ДПС Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС – ход, довел до продължили с месеци протести без аналог в страната, към които се присъединиха и симпатизантите на ГЕРБ. Само за 24 часа общественото напрежение се насочи от Борисов към Пеевски. ГЕРБ се опитаха да се представят като репресирани от новата власт, а тя бързо заприлича на предишната.
Установяването на модела „Борисов – Пеевски“
На фона на масовите протести под мотото ДАНСwithME, събрали симпатизантите на градската десница и ГЕРБ на едно място, напрежението в парламента продължаваше да изглежда между партията на Борисов и управляващите от БСП и ДПС. Това се оказа заблуда и всъщност началото на модела „Борисов – Пеевски“. Прокуратурата изненадващо атакува смятания за недосегаем Христо Бисеров, ДПС бързо се разграничи от него, а той подаде оставка. За „ваденето на зъби“ вече не се говореше. И макар БСП и ДПС формално да управляваха, стъпки срещу ГЕРБ не бяха предприети. Появиха се твърдения, че всичко е било договорено на среща между Борисов и Пеевски в средата на юни 2013 г., докато държавата се тресеше от протести срещу Пеевски, който междувременно се отказа да оглави ДАНС.
Факт е обаче, че тягата за разследвания срещу Борисов и Цветанов постепенно отслабна и макар ГЕРБ да твърдяха, че са опозиция, действителен сблъсък между тях и ДПС нямаше. Впоследствие всички ключови гласувания от 2013 г. нататък, свързани със съдебната система (изменения на Закона за съдебната власт; избор на Висш съдебен съвет, кариерни бонуси и т.н.) се случваха с неразрушимото мнозинство, формирано около Делян Пеевски и Бойко Борисов, без значение кой е на власт.
Пропукването на модела: за първи път от 13 години
Казано иначе: от 13 години насам за първи път в страната има възможност наложеният модел, който неофициално (а в кабинета „Желязков“ и официално) винаги включва ГЕРБ и ДПС, да бъде разрушен.
Причината: бъдещият кабинет на „Прогресивна България“ има пълна мнозинство в парламента, а за да назначи Висш съдебен съвет (за което са нужни 160 гласа), партията може да търси подкрепа от ПП – ДБ. Ако се стигне до такова взаимодействие, влиянието на Борисов и Пеевски върху съдебната власт може да бъде намалено значително.
Самият доскорошен президент Румен Радев даваше заявки за това. А най-големият хардлайнер в новата му партия е Иван Демерджиев, който в предизборната кампания дори се регистрира като лобист в САЩ, за да се противопостави зад океана срещу опитите на Пеевски да се освободи от санкциите „Магнитски“ за корупция.
Но историята с Христо Бисеров и репликата му за „ваденето на зъбите“ показва също как всички намерения и заявки могат бързо да отшумят. И както случаят от 2013 г. сочи – да се превърнат в маскировка на процеси тъкмо обратните на обещаните.
Лакмусът – първите стъпки
Затова всъщност лакмусът дали „Прогресивна България“ ще ползва електоралното си предимство, за да противостои на завладяната съдебна система, са няколко първи стъпки.
Сред тях са приемане на изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да регламентират начина, по който се избират професионалната и политическата квота във ВСС. Наред с това новите управляващи, ако искат да противостоят на Борисов и Пеевски в съдебната система, трябва да предприемат стъпки за освобождаването на системата от корупционния плен на постовете. Става дума за кариерното израстване и командироването на магистратите, което също е записано в ЗСВ и което умело се ползва като „морков и тояга“ от административните ръководители на прокуратурата и съдилищата. Критериите, заложени в конкурсите за съдии и прокурори, също са неразривна част от мерките срещу завладяното правосъдие.
Наред с това управляващите трябва да стартират процедура по избор на Висш съдебен съвет, за назначаването на който ще търсят мнозинство от 160 гласа. Ключово е партньорството в тази посока с ПП – ДБ (независимо дали ще са в една парламентарна група или в две отделни).
След като новият кадрови орган на съдебната власт встъпи в длъжност, ще може да пристъпи и към избор на редовен главен прокурор. От действията му пък ще си проличи имало ли е договорка между новите и старите управляващи.
Ако няма пакт за ненападение, прокуратурата би имала цялата власт да започне да проверява и разчиства политическото влияние в системата през отделните и немалко казуси, свързани и с Бойко Борисов, и с Делян Пеевски. Ако това не се случи, ще е ясно, че за пореден път ваденето на „политическите зъби“ на съдебната власт ще е отпаднало от дневния ред на държавата.
Охраната на Борисов и Пеевски
Измененията на ЗСВ в най-добрия случай ще отнемат поне 4-5 седмици работа, изработването на критерии за кадровиците на съдебната власт – вероятно още толкова, привеждането им в действие също. Отделно са изборите в професионалните среди, сформирането на ВСС, който пък да започне избор на титуляр главен прокурор – в общи линии оптимистичният сценарий е поне няколко месеца.
Но има и знакови стъпки, които биха потвърдили заявената от „Прогресивна България“ нетърпимост към модела. Например отпадането на държавната охрана на Борисов и Пеевски. Подобна инициатива подеха ПП – ДБ в предходния парламент, но с различни хватки „Възраждане“ и ИТН осуетиха приемането на такова решение.
От ПП – ДБ казаха, че ще внесат отново искането си в новото Народно събрание. Засега от „Прогресивна България“ дават колебливи сигнали за охраната на Борисов и Пеевски. В ефира на БНТ ген. Румен Миланов призова да се разсъждава институционално по темата и че „това не е най-важното действие“.
Преди новата си битност като депутат от ПБ Миланов в годините назад беше съветник на Бойко Борисов по сигурността, както и началник на звено, което трябваше да се бори с корупцията, наречено БОРКОР.
Различни сигнали от ПБ
Румен Миланов е и сред сочените като потенциални мостове между ГЕРБ и „Прогресивна България“. В ПБ обаче има и друго крило, което поне на този етап изразява съпротива срещу евентуално сближаване с Борисов. Към него може да се причисли бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев, който неведнъж е изразявал позициите си срещу модела на Борисов и Пеевски. „Цялата първа част в програмата ни е посветена на мерки по разграждане на този модел“, каза Демерджиев пред bTV ден след изборите.
Към настоящия момент Демерджиев е спряган и за вътрешен, и за правосъден министъра. Според източници от ПБ, ако бъде изпратен в Министерството на правосъдието, това ще е знак за успокояване на отношенията с Пеевски и Борисов – „защото разследванията стават през МВР“.
В крайна сметка какъв курс ще поеме „Прогресивна България“ към модела „Борисов – Пеевски“, съпротивата срещу който й осигури спечелването на изборите с абсолютно мнозинство, ще стане ясно сравнително бързо.
Ограничаването на възможността лидерите на ГЕРБ и ДПС да се разпореждат в съдебната система ще си проличи дали е цел на Радев още при гледането на внесените промени в Закона за съдебната власт. А гласуването на предложението за свалянето на охраната им ще покаже дали вече текат преговори за заравяне на томахавките.
Капитал
Вашият коментар