Уязвимостта на Европа към екстремни метеорологични явления, подхранвани от климатичните промени, става все по-очевидна
Много малко места в Европа са избегнали нарастващите горещини през 2025 г., като поне 95% от континента е регистрирал температури над средните – според последния доклад European State of the Climate на Copernicus, цитиран от euronews.
Запазвайки позицията си на най-бързо затоплящия се континент в света, Европа се сблъска с нови екстремни явления през 2025 г. – от 30°C в рамките на Арктическия кръг до 50 допълнителни дни на „топлинен стрес“ в южна и източна Испания, когато температурите се усещат като 32°C или повече.
Турция достигна изгарящите 50°C за първи път, докато 85% от Гърция се сблъскаха с температури близки до или над 40°C, с пик от 44°C.
Субарктическа Феноскандия – обхващаща северна Норвегия, Швеция и Финландия – преживя най-дългата и най-тежка гореща вълна в историята си през юли, като температурите достигнаха 34.9°C.
Обединеното кралство, Норвегия и Исландия преживяха най-горещата година в историята си.
Зимите в Европа изчезват
Цялата тази жега изтласква студа – площта в Европа, която преживява зимни дни с отрицателни температури, намалява и през 2025 г. е под средното ниво, според доклада, изготвен от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) и Световната метеорологична организация (WMO).
Ледниците се топят с тревожна скорост, продължавайки десетилетната тенденция на загуба на лед в Европа. Исландия по-специално отчита втората си най-голяма загуба на лед в историята.
Снежната покривка в края на март е с впечатляващите 1.32 млн. кв. км под средното. За сравнение – това приблизително съответства на общата площ на Австрия, Франция, Германия, Италия и Швейцария.
Може би най-тревожният факт идва от Гренландската ледена покривка, която е загубила поразителните 139 гигатона лед през 2025 г. – равностойно на около 1.5 пъти количеството лед, съхранявано във всички ледници на Европейските Алпи, или достатъчно, за да се напълнят над 55 млн. олимпийски плувни басейна.
Най-голямата ледена маса в Северното полукълбо – Гренландската ледена покривка – покрива около 80% от Гренландия и съдържа достатъчно вода, за да повиши глобалното морско равнище с над седем метра. Тя е най-големият единичен източник на настоящото повишаване на морското равнище, като допринася с около 20%.
Защо Европа се затопля толкова бързо?
Европа се затопля повече от два пъти по-бързо от световната средна стойност, като температурите са се повишили с около 2.5°C спрямо прединдустриалните нива.
Части от Европа се простират в Арктика – най-бързо затоплящия се регион на Земята, където температурите се повишават три до четири пъти по-бързо от глобалната средна стойност. С топенето на сняг и лед се отразява по-малко слънчева светлина, докато по-тъмните оголени повърхности абсорбират повече топлина, което допълнително ускорява топенето.
Този процес – известен като „албедо ефект“ – е само един от няколкото взаимосвързани механизма и обратни връзки, които допринасят за явлението, известно като „арктическо усилване“. Той засяга и снежните райони на Европа, като Алпите.
Контролът върху емисиите е помогнал на Европа да намали замърсяването на въздуха, което носи значителни ползи за човешкото здраве и околната среда. Но също така е намалил и ниските облаци, образувани от аерозоли, които действат като охлаждаща бариера.
По-честите и по-интензивни летни горещи вълни в Европа – включително втората най-тежка в историята през 2025 г. – се задвижват и от промени в атмосферната циркулация, свързани със затоплянето на Арктика.
Климатичните крайности се засилват
Уязвимостта на Европа към екстремни метеорологични явления, подхранвани от климатичните промени, става все по-очевидна. През 2025 г. горски пожари опустошиха над милион хектара земя – най-голямата засегната площ в историята. Сушата засегна повече от половината континент, като 70% от реките в Европа отбелязаха под средния годишен отток, което застрашава водната сигурност.
Морските горещи вълни бяха широко разпространени, засягайки 86% от европейските морета, като Средиземно и Норвежко море понесоха най-тежките условия. Температурите на морската повърхност достигнаха нови рекорди, което допълнително нарушава морските екосистеми.
Темпът на климатичните промени изисква по-спешни действия. С нарастващите температури, широко разпространените пожари и сушите доказателствата са недвусмислени – климатичните промени не са заплаха на бъдещето, а наша настояща реалност“, казва Саманта Бърджес – стратегически ръководител по климата в ECMWF.
Осъзнавайки, че климатичните промени и биоразнообразието са неразривно свързани, Европейската стратегия за биологично разнообразие до 2030 г. има за цел да защити и възстанови природните местообитания в ЕС. До края на 2025 г. около половината от препоръчаните мерки са били въведени или завършени, а много други са в процес на изпълнение.
Нарастващ дял на възобновяемата енергия
Въпреки мрачната картина има и повод за предпазлив оптимизъм. Секторът на възобновяемата енергия в Европа отговаря на предизвикателството. През 2025 г. възобновяемите източници осигуряват почти половината от електроенергията в Европа (46.4%), като слънчевата енергия поставя нов рекорд с дял от 12.5%.
Този напредък е от ключово значение за прехода на Европа към нисковъглеродна икономика, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива и съкращавайки емисиите на парникови газове.
Поддържането на собствени, високотехнологични и надеждни данни за състоянието на Земната система е жизненоважно за вземането на информирани политически решения в условията на бързо променящ се климат… [помагайки] ни да съхраним нашия суверенитет, околната среда, хранителните системи, сигурността и икономиката“, казва Мауро Факини – ръководител на звеното Copernicus в Европейската комисия.
Докладът предлага и пътна карта за бъдещето с „ясни, приложими насоки в подкрепа на политическите решения и за по-добро разбиране от обществото на променящия се климат, в който живеем“, допълва Флориан Папенбергер – генерален директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
Вашият коментар