Технологиите и митът за края на човешкия труд

Бъдещето е свързано с икономика с по-висока добавена стойност, уверява проф. Васил Киров

Дигитализацията и изкуственият интелект променят начина, по който работим, но не водят до края на човешкия труд. Това е основната теза на проф. д.с.н. Васил Киров – председател на Общото събрание на Българската академия на науките и зам.-директор на Института по философия и социология при БАН, един от водещите учени с фокус върху труда, индустриалните отношения и въздействието на технологиите върху заетостта. Проф. Киров има дългогодишен опит като изследовател и експерт в големи европейски проекти и институции, сред които Европейската комисия и Международната организация на труда. Като член на експертната група на високо равнище на ЕК за влиянието на дигитализацията върху трудовите пазари, той изследва процеси и работи с данни, които показват реалната динамика.

Темата за изкуствения интелект доминира медийния и академичния дебат от години. Още през 2013-а изследване на Карл Бенедикт Фрей и Майкъл Озбърн от Оксфорд прогнозира, че автоматизацията в обозрим период напред ще направи излишни близо половината работни места. Това дава тласък на

песимистични сценарии

и на идеята за безусловен базов доход като отговор на бъдеща масова безработица. Днес обаче реалността изглежда различно – и в Европа, и в България заетостта е висока, а безработицата е на исторически ниски нива. В определени индустрии има силен „глад“ за кадри.

„Слуховете за смъртта на човешкия труд са силно преувеличени“, отбелязва проф. Киров. Подобни страхове са съпътствали всяка технологична революция. Да, има професии, които изчезват – като машинописците след навлизането на компютрите – но това е само част от по-широк процес. Наред със закриването на работни места върви повишаване на квалификацията, а и на капацитета на труда, плюс създаване на нови дейности. Тези

процеси

не протичат навсякъде с еднаква скорост и не зависят единствено от технологиите, а и от културни традиции, икономически структури и потребителски предпочитания.

В рамките на международен изследователски проект (2019-2023 г.), реализиран с партньори от осем европейски държави, екипът, в който водеща роля има и проф. Киров, анализира как дигиталната трансформация влияе върху заетостта в различни региони. Данните показват специфични особености:

В Рурската област в Германия металургията се свива с около една трета между 2008 и 2020 г.
Във Финландия, след отстъплението на Nokia, се развива мрежа от малки компании за дигитални медицински устройства, което води до рязко нарастване на заетостта.
В София за последните 25-30 години индустриалното развитие в компютърната сфера отваря простор за създаването на IT компании и центрове за споделени услуги, които днес формират около една четвърт от заетостта в столицата.
Примерите ясно показват как едни работни места изчезват, но на тяхно място други се отварят.

Най-важният въпрос

според проф. Киров не е дали ще има промяна, а кой и как ще бъде засегнат от нея и как този процес ще бъде управляван. От съществено значение е да се разбере какви умения са необходими, за да бъде изкуственият интелект помощник, а не заплаха. В различните общества има различни отговори на въпроса кой носи отговорност за развитието на уменията – държавата, бизнесът или самите работещи. Често се говори за „меки“ умения, но те имат смисъл само ако са съчетани с добри технически и експертни компетентности.

Пазарът на труда в Европа вече е силно сегментиран. Част от земеделието е високо автоматизирано, но в производството на плодове и зеленчуци, а и в други области продължава да има

остра нужда от работна ръка

в кратки периоди. Това обяснява нарастващия внос на работници от трети страни – в България през 2025 г. са издадени около 50 хиляди разрешения за работа, като броят им расте всяка година. Много предприятия продължават да изпитват недостиг на кадри, като остава въпросът доколко тези работни места са качествени и добре платени. Наблюдават се и все по-големи различия между поколенията, както и сериозен разрив между образователната система и реалните нужди на пазара на труда. Данните от Индекса на дигиталната икономика и общество на Европейската комисия показват, че в България има малък дял специалисти с много високи дигитални умения и твърде голям – между 30 и 40% – без никаква дигитална грамотност. Това прави планирането и предвиждането на процесите особено важно. Много хора се подготвят за професии, в които впоследствие не желаят да работят. Затова

професионалното ориентиране

е от съществено значение и все по-често бизнесът организира дни на отворените врати, за да покаже на младите реалната работна среда.

В средносрочен план проф. Киров не вижда основания за сериозни сътресения на европейския и на българския пазар на труда. Възможни са локални предизвикателства, но страховете не помагат. По-скоро е необходима ясна ориентация в промените и разбиране, че бъдещето на труда е свързано с икономика с по-висока добавена стойност – но то няма да е еднакво за всички.

  Проф. Васил Киров – Снимка Красимир Свраков

Професии на бъдещето

Препоръки от проф. Васил Киров за тяхната подготовка

• Развивайте умения, за които има и настояща, и бъдеща потребност;
• Комбинирайте дигитални умения с владеене на чужди езици, умения за общуване;
• Бъдете готови да променяте елементи от професията си – а при нужда и самата професия;
• Не разчитайте, че дадена професия е „гарантирана“ завинаги;
• Приемете ученето през целия живот като норма;
• Поддържайте гъвкавост и готовност за преход към близки професионални области;
• Образователната система да е с нагласа постоянно да се адаптира към динамиката на пазара на труда.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.