Харалан Александров е антрополог, организационен консултант и анализатор на обществените процеси. Зад гърба си има две докторски дисертации и множество научни публикации в различни области. Преподава в Нов български университет. Член е на Българския институт за отношения между хората. Консултира организации и проекти в областта на образованието, местното развитие и грижите за деца.
– Господин Александров, какво да очакваме в новата политическа реалност с внушително мнозинство на „Прогресивна България“ в парламента? Каква е вероятността за излизане от кризата, в която сме от години?
– Живеем в условия на кризи, а дали ще бъдат овладени, управлявани, или ще влезем нова спирали, предстои да видим. Това в политически план и до голяма степен зависи от новото мнозинство. Надявам се бързо да се конституира като работеща партия и да се трансформира в представителство отвъд представителството на настроенията. Много интерпретации бяха направени, вероятно и ще продължат, но за да се разбере този обрат в политическия живот и тази огромна подкрепа, която персонално Румен Радев получи, трябва да видим как ще се трансформира президентската му власт в парламентарна. Тепърва ще се запознаваме с хората на „Прогресивна България“, ще видим как ще функционира правителството, какви ще са решенията му и прочее. Няма никакво съмнение, че това е победа на Радев и потенциално ще бъде негова криза, ако не бъде овладяно положението в страната.
– Какъв е потенциалът на Румен Радев, за да стане успешен премиер? Вече е ясно, че той е бъдещият министър-председател.
– За да влезе успешно в новата си роля, той трябват да въведе значителни корекции в начина, по който функционира. Досега Радев беше оттеглена фигура, която улавя пулса на настроенията и отправя критики, доста сдържани, но същевременно остри. Той е отличен войник, който атакува и стреля в десетката. Това е много добра роля и добра позиция за лидер на опозиция, не знам обаче дали ще помага при управлението. Предстои да разберем. Другото, което със сигурност ще трябва да се промени, е да напусне защитената роля на отдалечения от баталиите президент, който остава незасегнат от провалите на политиците и критикува от една богоподобна позиция.
Разбира се, до криза могат да доведат различните очаквания на вълната, на която Радев дойде на власт. Между другото, вече започват критики от различни посоки и правителството на Радев няма да има не 100 дни, а 100 минути. Още в нощта на изборите започнаха атаките по всички възможни линии, така че ще са му необходими здрави нерви, с каквито той разполага. Ще са му необходими също овладяност и много по-голяма гъвкавост от тази, която до момента сме видели у него. Те ще са нужни, за да се балансират всички онези противоречиви интереси и най-вече да се навигира доста изкорубения кораб на българската държава през подводните рифове на тези бурни води. Ние си мислим, че сме в сигурно пристанище, но ни блъскат ветровете на геополитиката. Така че на Румен Радев ще са му нужни много умения и добър екипаж, защото няма как капитанът сам да тича, да се катери по мачтите, едновременно с това да опъва въжетата и да държи кормилото. Голямата новини от отминалите избори е, че в много голяма степен управлението и политиката са разделени. Това обяснява и ниския резултат на партиите, които дълго управляваха, най-вече на ГЕРБ. Те направиха всичко по правилата, свършиха си работата, изпълниха си обещанията, 10–15 години стабилизираха икономически държавата и накрая бяха наказани за това, което трябваше да е венец на тяхното управление – влизането в Шенген и еврозоната.
– С какво си обяснявате този парадокс?
– С променения дневен ред. Днес дневният ред на обществото вече не е да бъдем част от Европа, което ни направи сравнително богати, осигури ни перспектива и благополучие. Ние приемаме всичко това за даденост, смятаме, че ни се полага. Всъщност искаме други неща, които вече нямат толкова отношение към управлението, колкото към страховете ни и към преживяването за достойнство. Попадаме в нов ред политически парадигми и вече не сме в политиката на доброто управление, а в политиката на идентичността и на страха.
– Какви са тези страхове?
– Големият страх на България е войната. Виждам го най-вече сред жени, които имат синове и се страхуват те да не бъдат хвърлени в месомелачката на конфликта в Украйна. Не знам защо вярват, че страната ни ще бъде използвана по този начин. Факт е обаче, че този страх е реален, и с цялото си поведение, доста обрано, Радев успява да излъчи посланието – аз съм военен, който разбира от война, но съм борец за мир и няма да допусна България да бъде въвлечена. Той още в началото на конфликта съобщи, че Украйна ще загуби и за съжаление, беше прав. Радев брилянтно отигра политиката на страха.
Другото е политиката на идентичността, необходимостта да бъдем третирани с достойнство, да не се чувстваме втора ръка хора и да не ни командват от Брюксел. Парадоксално е, че един човек, който е свикнал да командва, се възприема като този, който може да се изрепчи на брюкселската бюрокрация и да върне на България усещане за достойно място, суверенитет и контрол върху съдбата й. Радев не пропуска да изпраща такива послания. Още в изборната нощ той съобщи на Европа, че приключваме с политиката на посрамването, с която ни дават акъл и ни се карат от позицията на морално превъзходство. Всъщност в това много дълго време се упражняваше така наречената демократична общност. Основният коз на тази проглобалистка и прозападна група, каквато е ПП-ДБ, е, че е носител на морала. Вместо обаче да просвещават и развиват тенденцията към европеизация, тези хора избраха за целите на властта да наставляват, да се карат и да обясняват на българите колко са диви и прости. Тази епоха приключи. Ние сме в ЕС, в Шенген, пълноправен член сме и сега искаме да се съобразяват с нашите настроения, култура, традиции. Орбан изпълняваше тази идея успешно и тя ще продължи да бъде популярна.
– Пътувате и правите изследвания из цялата страна. Какви са настроенията на хората?
– Огромна част от българите, не тези, които даваме интервюта и живеят в София, имат много травматичен опит с европейската интеграция. Те са работили в тежки условия, чувствали са се експлоатирани, преживели са да бъдат обслужващ персонал. Да си със статута на слуга е тежко преживяване и тази травма не беше излекувана у нас. Изведнъж ни съобщиха, че всичко ще е наред, защото ще имаме евро вместо лев, но усещането на унижение и втора ръка хора в ЕС обаче е абсолютно реално. Това не беше преодоляно и в момента социалните напрежения и неравенства се трансформират в отхвърляне на този глобализиран, заможен и проспериращ елит. Просто губещите са много повече от неолибералната глобализация и те сега взеха реванш.
– Как ще бъде управлявано всичко това? Какви реформи да очакваме от Румен Радев?
– Всичко, които изброих досега, беше вятър в платната на Радев и той много рязко излезе напред. Основното знаме на градската десница беше справедливостта. Това, което те не разбраха, защото нямат голям интерес как се интерпретират посланията им, е социалната несправедливост. След изборите има много големи групи хора, които казват, че най-накрая тази справедливост ще възтържествува. В техните представи обаче това означава национализация, данъци, които да вземат от богатите, и наказания за олигархията. На практика това е невъзможно, ако не се смени режимът от либерална демокрация и капитализъм към някаква форма на социализъм. Това очевидно е и в конфликт с програмата на „Прогресивна България“. Цялата тази идея за бавна, мъчителна и сложна реформа, която трябва да се съобразява с всички подводни камъни, изисква време и усилия. Всичко това, особено в условия на задълбочаваща се икономическа криза, създава един хоризонт на очакване и натиск върху все още несформиралото се управление, което няма да има много време да се занимава с детайлите. Но пък виждам, че другите партии, които загубиха драматично от „Прогресивна България“, се държат доста кооперативно в първите дни. Мисля, че това е отговорната позиция, така е редно.
– Всички останаха изненадани колко бързо и делово мина първото заседание на парламента, колко светкавично беше избран председател, заместници и т.н. Такъв ли ще бъде тонът на работа в това Народно събрание?
– Моята интерпретация е оптимистична. Смятам, че има осъзнатост и тези хора в парламента са наясно с драматизма на ситуацията. Загубилите са приели загубата, а спечелилите са приели огромната отговорност и заплаха, която тегне над тях. Решили са да приключат с патакламата и баталиите, защото голямата част от избирателите им казаха, че не искат повече от това, на което се нагледаха през последните години. Хулиганите вече ги няма в парламента, останаха възрастните и отговорни хора. Със сигурност мога да кажа, че Борисов и Радев са възрастни и са наясно с това, че да си политик означава да отговаряш пред нещо повече от собствените си настроения. Това е тази способност да виждаш цялата сложност на обществото, неговите потребности и страхове. Много се надявам да се нормализира стилът на управление и политиката да се върне в руслото на нормалността.
– Очаквате ли това управление да изкара пълен мандат?
– Логиката на такова мнозинство е категорично да има пълен мандат. Логиката обаче, която направи възможно именно това мнозинство, е много различна и тя е в тревогите, фантастичните очаквания и големите надежди. Всичко това е омесено в една много взривоопасна смес и ние не знаем в кой момент ще избухне. Много се надявам условията да не бъдат толкова драматични, че да прекратят възможността за пълен мандат, което означава нормализация, стабилизация и извършване на необходимите реформи.
Петя БАХАРОВА
Вашият коментар