Не ни ли излизат твърде скъпо драгите ни депутати

Кристина ПАТРАШКОВА

Депутатите в 52-рия парламент се заклеха и обещаха да работят в името на народа, да се жертват за него, да взривят корупционния модел, да възродят чувството за справедливост. Добри обещания, но както всички знаем, политика е, когато казваш едно, а вършиш друго. Шансове сега да е по-различно има, макар да не са големи. Защото, както казва Стоян Михайловски, обикновено е едно и също: „Отдолу невежество, отгоре раздробление“. 

За да свършат всички тези велики дела в името на народа, депутатите ще получават щедро възнаграждение. Заплатите им в новия парламент тръгват от 4100 евро, коeто се равнява на три средни заплати в обществения сектор и може да стигнат до 4460 евро на месец. Не бива да се забравя обаче, че народните избраници си докарват и още доста отгоре.

За участие в парламентарна комисия се добавят 15 процента върху базата. Народните представители обикновено се включват в две комисии, което добавя средно още 1300 евро. Председателите на комисиите и на парламентарните групи получават допълнително възнаграждение от 35 процента, с което основното им възнаграждение набъбва с още около 1500 евро. Важен е и трудовият стаж, като за всяка година от него се начислява още 1 процент. Ако са работили за народа 15 години, получават допълнително още около 650 евро. Така че народен представител, който участва в две комисии и има солиден трудов стаж, прибира всеки месец около 5800–6600 евро.

Парламентарният шеф, който е пръв сред равни, получава 55 процента над основната заплата, което означава, че Михаела Доцова ще стартира кариерата си на парламентарната трибуна с 6900 евро на месец. Заместниците й ще се задоволят с 5900–6470 месечно, защото те вземат 45 процента над основната заплата.

И това не е всичко. Освен персоналното възнаграждение всеки народен представител получава от бюджета на парламента допълнително безотчетни средства в размер на две трети от своята основна заплата, или 2730 до 2970 евро месечно. Тези пари не се облагат с данъци, а се използват за плащане на консултанти, експерти и срещи с електората в избирателните райони. Като се тегли чертата, се оказва, че месечната издръжка на един народен представител варира между 7500 и 9500 евро.

Заплатата на президента Илияна Йотова пък е около 9000 евро, изчислена на три средни възнаграждения в обществения сектор. В същото време 29 на сто, или всеки трети българин, са в риск на бедност според най-новите данни на Европейската статистическа служба Евростат.

Няма лошо тези, които сме изпратили в парламента с надежда да направят живота ни по-добър, да са високоплатени. Те би трябвало да са най-компетентните, честни, морални, високообразовани и разумни, за да изковат законите, които да направят живота ни по-добър. Практиката показва, че това обикновено не се случва. Нещо повече, народните избраници често са топ финансови тарикати.

Логично звучи предложението на бившия финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков да се премахнат всички служебни индексации на заплатите в държавния сектор. Сега, при 7 процента инфлация за миналия месец, заплатите в Народното събрание ще се вдигнат със 7 процента следващия месец. Вместо депутатите да си посипят главите с пепел, че нещата не вървят добре, те дори ще бъдат възнаградени за това.

Има такава държава и това е България. Партията със същото име е напът в кратки срокове да приключи. Кога и държавата?