Димитър Ганев: Започва нов политически цикъл

Господин Ганев, какъв сигнал даде поредният вот на 19 април?

Избирателите решиха да разрешат политическата криза, консолидирайки голяма част от вота за една политическа сила. Те дадоха „чист“ мандат на „Прогресивна България“, като форма на политическа стабилност след пет години политическа турбулентност, коалиции и сглобки. Българските граждани сложиха край на това с този огромен мандат на доверие към Румен Радев. Това вещае смяна на политическия цикъл от последните 17 години.

Този изборен резултат слага ли край на досегашния политически цикъл в България?

Да, категорично слага край на политическия цикъл, който започна през 2009 г. Той до голяма степен беше износен още през 2020 г. и това се видя по протестите  през лятото на 2020 г.  През 2021 г. се търсеше алтернатива на това управление, но тогава „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ не постигнаха необходимата консолидация на вота. Опитите да се направи нещо устойчиво, което да е различно, не доведоха до стабилно управление. Това, което сега се случва, до голяма степен е затваряне на този цикъл. Както през 2001 г. НДСВ сложи край на двуполюсния модел, както ГЕРБ прекрати управлението на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, сега с избора на Румен Радев се слага край на 15-годишната доминация на ГЕРБ в българския политически живот.

Щом приключва такъв цикъл, защо никой не предвиди, че с този вот е възможно това да стане?

Правихме аналогии с 2001 и с 2009 г., ще припомня, че и тогава никой не беше очаквал подобно политическо цунами. Да, вълната беше налична. Да, социологическите проучвания даваха победа на НДСВ и на ГЕРБ, както сега на Румен Радев, но размера на вълната никой не предвиди. Размерът на вълната трудно се хваща през социологическия инструментариум, защото до голяма степен активизацията е през последната една седмица. Тогава голяма част от избирателите решават за кого да гласуват.

Кое е новото в този избор?

Скептичен съм към твърденията на някои колеги, че може да се стигне до промяна в геополитическата ориентация на България. По-скоро очаквам системно поведение от страна на „Прогресивна България“ спрямо западните ни партньори. Този мандат има потенциал за значителни структурни реформи и е ключово важно дали те ще станат в рамките на първата една година, защото после в останалата част от мандата просто няма да бъдат направени. Такъв мандат последно е даван на Иван Костов през 1997 г.

Има ли потенциал високите очаквания на избирателите да бъдат изпълнени?

Има всички предпоставки за пълен 4-годишен мандат, тъй като е налице еднопартийно мнозинство в парламента. Но нека не забравяме, че първият кабинет на Бойко Борисов падна не в резултат на разпад на мнозинството, а като резултат от социално напрежение. Наличието на 131 мандата не гарантира 4-годишен живот на управлението на „Прогресивна България“.

Сега са налице остри социални проблеми, които може да доведат до ескалация на напрежението. Най-големият проблем пред българите в последните 2 г. са високите цени и инфлацията, а това е източник на обществено недоволство. Второто е изпуснатата дисциплина на публичните финанси в  България. Те трябва да се вкарат в ред, което означава рязане на разходи, т. е. непопулярни мерки. При Радев не се очертава коалиционните взаимоотношения и крепенето на мнозинство да е препъникамък, а необходимостта да се удържи социалното напрежение в страната в нормални рамки.

В тази геополитическа динамика дали „Прогресивна България“ ще се придържа към програмата, с която спечели изборите?

Навярно, но трябва да се има предвид, че нито едно управление не може стриктно да спазва някаква предварителна програма, когато ситуацията е толкова динамична във вътрешен и в международен план и трябва да се отговаря на различни предизвикателства. Едно е войната в Украйна и войната в Иран да продължат, друго е да настъпи деескалацията на тези конфликти. Това предполага съвсем различен тип политики.

А при тази ескалация на цените в последните две години, беше ли време да влезем в еврозоната от 1 януари?

Ако не беше използван моментът за влизане от 1 януари 2026 г., навярно десетилетие напред нямаше да можем да се присъединим. Много кратък беше моментът, в който страната отговаряше на всички критерии за бюджетен дефицит и инфлация. Веднага след подаването на Конвергентния доклад инфлацията се покачи, а освен това дисциплината на публичните финанси беше изпусната и бюджетният дефицит вече е твърдо над изискваните 3%.

Какви ще са първите „тестове за устойчивост“ за новото мнозинство?

Държавният бюджет, който трябва да бъде приет през юни. Тест е как ще отговорят на тази криза с публичните финанси на страната, на високия бюджетен дефицит, който се оформя. В кратки срокове „Прогресивна България“ и ПП-ДБ е нужно да излъчат нови членове на Висшия съдебен съвет. Може да се надяваме да се направи добра съдебна реформа и конституционна промяна, при заявката за наличие на квалифицирано мнозинство от две трети. Нужна е воля и компетентност.

Пред какви стратегически задачи е изправена България в момента?

Икономическите са свързани с укротяване на инфлацията, за да се тушира социалното недоволство. В геополитически план България не решава глобалните въпроси, така че се надяваме последиците от международното напрежение да нямат катастрофален ефект върху нашата страна.

Има ли България политически капацитет да съчетае вътрешна стабилност, икономически натиск и геополитически избор – без нова криза?

Българите дадоха възможност и мандат на една политическа сила, което гарантира поне едно – да няма избори през няколко месеца. Сега е време тези, които са избрани, да отговорят на високите очаквания, които основно са свързани със социални въпроси, с промени в съдебната система, с овладяване на корупцията.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.