„Ще ударим стената“: Последиците от блокирания Ормузки проток ще се усетят още през юни

май 22nd, 2026 Редакция "Проватон" Анализи 0 коментара 27

Световните запаси намаляват бързо, а сезонът с повече с повече самолетни и автомобилни пътувания тепърва се задава

Истинските последици от затварянето на Ормузкия проток може да бъдат усетени още в следващите 10-тина дни, със старта на летния сезон, когато пътуванията и потреблението ще се ускорят, а запасите от горива на страните се изчерпват. Такава прогноза направи Боян Рашев, енергиен експерт, по време на енергиен форум в София.

Юни месец светът ще удари стената по най-бруталния начин, не сме преживявали нещо подобно. Запасите от нефт, тези милиарди барели малко по малко намаляват и в един момент ще го усетим всички“, заяви Рашев.

Той добави, че единствените страни, които са добре подсигурени, са САЩ и Китай, като втората има „гигантски запаси, които няма да ги даде просто така на света“.

Китай има неслучайно толкова много натрупани запаси, защото нефтът е ахилесовата му пета“, смята той.

Именно запасите са това, което за момента държи ситуацията спокойна. Рашев обаче предупреди, че случващото се е най-голямата енергийна криза някога.

Това, което се случва, е най-голямата енергийна криза, която някога сме виждали. Това, че не го усещаме още, се дължи на простия факт, че има страшно много запаси, които, благодарение на предходните кризи от 70-те години, създадохме“, поясни той.

Мнението му бе споделено от Преслав Райков, търговски мениджър „Суровини“ в „Меджик Флейм Груп“. Той подкрепя мнението, че това е „най-големият енергиен шок, който светът е виждал“.

Ако днес прекратим конфликта, имаме поне още три месеца за възстановяване на засегнатото“, добави Райков.

По думите му, всички търговци на петрол и на газ споделят мнението, че текущата криза с Ормузкия проток е най-големият удар върху световната система, а по-лошото е, че никой не знае как ще се развие, тъй като има „абсолютно безкрайни сценарии“.

Енергийният шок тепърва започва да се пренася. Колкото и да си говорим за зелени политики, за вятър и за солари, светът продължава да бъде диктуван от фосилните горива, от петрола, от въглищата“, добави той.

Краят на кризата в Близкия изток няма да върне ниските цени на петрола

Пламен Димитров, член на УС на Българското геополитическо дружество, обаче бе на друго мнение. Според него, „шокът още не изглежда толкова голям както през 70-те години, защото сега петролът е по-малка част от световния бизнес“.

Той подкрепи твърдението си с числа – ако през 70-те години около 7% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) е отивал за покупки на петрол, през 2025 г. този показател е бил 2.1%, докато прогнозите за 2026 г. са за 3% (при допускане, че средната цена на петрола остане около 100 долара за барел).

Несъмнено дълбочината на кризата ще зависи от това колко време ще продължи прекъсването на доставките през Ормузкия пролив. Ако стигнем до лятото, естествено ще има много сериозни проблеми“, предупреди той.

Експертът обаче напомни, че Китай все още не е изразходвал своите резерви в хранилищата, макар че „никой не знае колко точно има Китай“, защото за разлика от страните от Международната енергийна агенция, те не обявяват какви са техните запаси.

Конфликтът също така е показал, че САЩ вече не могат да изпълняват старата си роля – да осигуряват свободата на корабоплаването в световните океани и морета.