„Означава рязане“: България няма право на повече „финансови фокуси“ в бюджетите си

Европейската комисия (ЕК) ще стартира до дни процедура по прекомерен дефицит срещу България, съобщи по-рано в петък премиерът Румен Радев. За страната това може да означава репутационни щети, по-нисък кредитен рейтинг, по-скъпо дългово и корпоративно финансиране и дори риск за членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сега България трябва да даде обяснение на ЕК за „финансовите си фокуси“ от миналата година, които доведоха до прекомерен дефицит през 2025 г. Това каза в коментар за Economic.bg доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Тепърва ще възникнат въпроси за всички финансови фокуси“, каза Ножаров.

За пример той даде изтеглените около 250 млн. евро авансов данък от банките миналата година, както и прибраната печалба от държавните предприятия. По думите му, става въпрос за общо 900 млн. евро, които, ако не бъдат признати в сметките за дефицита за 2025 г., той може да се окаже доста по-голям.

Евростат потвърди: България е надхвърлила допустимия бюджетен дефицит за 2025 г.

Напомняме, че България завърши 2025 г. с 3.5% бюджетен дефицит на начислена основа при допустими 3%, нарушавайки правилата за фискална дисциплина – в същата година, в която получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната.

Като друг пример за „финансов фокус“ икономистът даде капитализацията на Българската банка за развитие (ББР) и на енергийните дружества чрез дълг, а след това ресурсът се тегли като 100% дивидент.

Тоест, теглил си външен заем уж за капитализиране (на дружествата) и после теглиш сумата като дивидент, който отива за укрепване на приходната част. Има много такива въпроси, които ако ЕК не признае дои част от тях, отиваме на 4.5% дефицит поне (за 2025 г.)“, добави той.

Конкретно стъпките, които ще последват при процедура по свръхдефицит, са:

• ЕК изготвя доклад и анализира дали държавата членка има прекомерен дефицит, когато са надхвърлени референтните стойности за дефицита или дълга или има риск това да се случи скоро;
• Ако ЕК прецени, че е необходима процедура при прекомерен дефицит, тя уведомява Съвета на европейския съюз и предлага решение за установяване на наличието на прекомерен дефицит;
• След предложението на ЕК, Съветът разглежда забележките на съответната държава членка и приема решение с цялостна оценка на ситуацията. Ако Съветът заключи, че е налице прекомерен дефицит, той приема препоръка за коригиране на ситуацията въз основа на препоръка на Комисията;
• Препоръката може да включва коригиращ бюджетен план в числово изражение и краен срок за изпълнение. Съответната държава членка трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца;
• Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или препоръката не е изпълнена, Съветът може да наложи санкции. За държавите от еврозоната санкциите могат да включват глоба до 0.05% от БВП за предходната година. Глобата се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът прецени, че са предприети ефективни действия. Ако държавата членка продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът може да засили санкциите.

Както показаха предварителните данни на Евростат (бел. ред. – окончателните се чакат есента), дори тези „фокуси“ не помогнаха за свиването на хроничния бюджетен недостиг, натрупал се през последните години, в които 3% бюджетен дефицит стана търсена величина вместо изключение.

Единствен вариант да се „закърпи“ положението за 2025 г. беше евродерогацията за военните разходи, но Ножаров обясни, че там не се признава пълният размер на разходите.

По дерогацията се признава само това, което е надвишило разходите (за отбрана) спрямо предходната година, т.е. примерно спрямо 2024 г.“, добави той.

И повдигна въпроса защо в Министерството на финансите са върнати заместник-министри, които са отговорни за „финансовите фокуси“.

Напомняме, че Людмила Петкова, която понастоящем е заместник-министър, бе обект на множество критики като служебен финансов министър с проектобюджета си за 2025 г., който залагаше нереалистичен ръст на приходите и дори 4 – 5 пъти повече постъпления от допълнителен данък върху добива на подземни богатства. 

Сред по-скандалните предложения бяха и тези за двата вида данъчни амнистии, в които тя видя „огромен резерв за събиране на невнесени, но декларирани данъци, и за укрити данъци“.

Тези министри са били там (бел. ред. – в МФ) в периоди, когато тази финансова политика се изгражда, заради която сега се оказва, че ЕК ще накаже България. Това ли са правилните хора да водят в момента държавните финанси?“, запита той.

Темата за процедурата по прекомерен дефицит се коментира активно в последните години, като от Фискалния съвет и дори от Българска народна банка (БНБ) многократно предупреждаваха, че трябва да се намери начин да се възстанови фискалната дисциплина.

„Въпрос с труден отговор“: Бюджет 2026 ще е определящ за фискалното бъдеще на България

„По-големият проблем“

По-големият проблем, според Ножаров, е какво ще стане с репутацията на България на международните пазари.

Такова действие от ЕК означава, че дори може да бъде намален кредитният рейтинг на България, което веднага ще удари дълговото финансиране, преките чуждестранни инвестиции ще намалеят още повече, ще се оскъпи положението и за някои частни рейтинги, големи дружества, защото това действие означава, че държавните финанси не се управляват добре“, обясни той.

И добави, че понастоящем България тегли дългове по-скъпо, отколкото дори Италия и Франция, които са с над 100% дълг към БВП.

Риск за ОИСР

Оказва се, че тази процедура е риск и за членството на страната в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Наскоро стана ясно, че България се намира в края на техническата фаза от присъединителния процес към организацията, а 2027 г. все по-често се гледа като годината, в която това може да стане факт.

Дори и да отговаряш номинално на показателите, може те да не поискат да поемат върху себе си такъв имиджов товар – да приемат държава с току-що създаден знак за процедура“, добави Ножаров.

„Неподходящ момент“

Икономистът напомни, че до момента страната ни два пъти е влизала в такава процедура – между 2010 и 2020 г. – но тогава ситуацията е била различна, защото икономиката е била в добро състояние и във възходящ тренд.

Взели сме си бележка, но сега моментът не е подходящ – влизайки в такава процедура сега, това означава рязане“, добави Ножаров.

Колко бързо ще се спасим

Може би съвсем скоро (ще излезем от процедурата), защото тя зависи от това как ще бъдат конструирани двата бюджета – за 2026 и 2027 г.“, прогнозира преподавателят в УНСС.

По думите му, и трите варианта на бюджетите за тази и следващата година, които вече са били направени в МФ, „трябва да бъдат скъсани и да се започне наново“ по начина, по който ЕК иска – с фискална консолидация и структурни реформи. Това обаче ще изисква „затягане на коланите“.

Комисията донякъде наказва България от бягството от реформи, защото ние изпълнихме по-лесните неща, но по-трудните – не, затова те сега ни показват, че тези реформи ще трябва да бъдат изпълнени“, допълни той.