Рано е да се каже що за власт имаме

Диана ДАМЯНОВА

Рано е да се каже що за власт имаме, но първите сигнали са доста разнопосочни. От една страна, истински ме кефи твърдостта (браво, Витанов!), с която се приема правилникът за дейността на Народното събрание.
Тече и страшен опозиционен вой!

Ама как така ще са необходими 48 гласа, за да си създадем поредната комисия – говорилня, като ние си нямаме 48 депутатина? Ама направо е нарушение на демокрацията да скъсите времето ни за изказване, дуплика, реплика и реплика на дупликата от три на две минути, а в някои случаи и на една минута.

Много рев се изрева и по въпроса как така ще ни спрете неограничения и доста често мотивиран с извъндепутатски интереси достъп до документите на властта! И въобще – бият опозицията, затварят й устата (леле, две вместо три минути) и като цяло демокрацията в България е заплашена.

А всъщност в резултат на тези промени, от една страна, законодателният орган ще се занимава с това, с което трябва да се занимава, от друга страна, циркаджийските номера ще бъдат извадени от парламентарната зала, а от трета – в залата ще се говори в параграфи и алинеи. Нещо, което ще направи парламента скучен, такъв, какъвто трябва да е по презумпция.

Затова – браво!

За разлика от последователността при приемането на правилника на Народното събрание, то по друг, доста забавен (за някои дори и важен) въпрос танцът е две напред-три назад.

Първо, властта ясно заяви, че ще спре автоматичното нарастване на заплащанията, в това число и на българските депутати.

Второ – депутатите на властта два пъти гласуваха именно обратното!
После се появи информация, че това не е защото гласуват обратното на заявеното (не дай боже), а защото тези въпроси щели да бъдат решени в друг закон. Или пък че имало указания от Министерството на финансите, ама пътят от МФ до НС е дълъг и стръмен (цели 400 метра), та указанието на финансите дошло късно, пък те вече били гласували да си увеличат заплатите (така, както правеха и всички преди тях). Очакваме да ни зарадват с първи ремонт на току-що приет закон. Това, трябва да призная, е утвърдена практика в българския парламент от години. Приема се закон и поради някои негови несъвършенства или доста често пълни глупости, заложени в него, законът се ремонтира още топъл-топъл.

Та идва бързо ремонтиране на току-що приетия правилник, където да бъде спряно това автоматично (на всеки три месеца) повишаване на заплатата на депутатина, но то ще бъде (ако въобще бъде) замразено на новоприетото вече по-високо ниво.

Иначе простите бакалски сметки показват, че един депутатин за един месец при настоящото заплащане, като към заплатата му добавим и онези 2/3 (да, да – българските депутати получават за изпълнение на служебните си задължения освен заплатата си от 4 хиляди и нещо евро и допълнителни 2/3 от нея, за да могат да се концентрират и да си подпомагат изпълнението на дейността), освен това и някои чудни допълнителни средства за участие в комисии (дали затова толкова им се иска все комисии да правят), за председателстване на комисии и доста други малки екстри.
Накратко – възнаграждението се покачва докъм 10 000 евро (много често една част от това остава за партията), но пък бакалската сметка показва, че един депутатин за един месец получава толкова, колкото един човек на малко над минималната заплата – за една година. Найс, а?

Сигурно през изминалата седмица телефоните в област Кърджали не са работели.
Само това може да обясни защо, вместо да бъде призован на разпит (разговор) по телефона, кметът на Кърджали, а иначе политически ръководител на опозиционна партия в България, е трябвало да бъде „принудително изведен“ от шестима въоръжени полицаи и разхождан из улиците на Кърджали, както и една Десислава Иванчева не е била разхождана, за да бъде проведен с него разговор, след което е освободен.

Ама не – работели са си телефоните, защото в същия ден и в различен час се случва (пак в община Кърджали) нещо още по, ама много по-парадоксално.

Значи местният ръководител на друга политическа опозиционна сила, вместо да си стои на място (в Кърджали), взема( та заминава за Стара Загора, дето съпровожда някакъв спортен отбор.

Абе, временно са работели телефоните, щото получава звън да се яви на разговор в МВР-то (кърджалийското), ама той е малко в Стара Загора и им вика: „Ще дойда в понеделник“. Този разговор уж приключва, но след малко звънят (абе, работели са телефоните) от МВР-то вече в Стара Загора и викат: „Все пак ще трябва да се видим“, и той ги поканва в спортната зала.

Идват и вместо разговор с него, вземат, та го „задържат“ и принудително, под конвой, баш и директно от залата в Стара Загора, го отвеждат в Кърджали за разговор, след чието 30-минутно провеждане го освобождават. Явно е било „неотложно“.

И се чудя! Дали това не е било някакво специално МВР-учение за бързо реагиране, дали не е била някаква спецфизкултура за полицаите, които в тези дни са имали много свободно време, та да се мандахерцат по площадите на Кърджали и по републиканската пътна мрежа… или пък (не дай си боже) става дума за обикновено полицейско насилие, и то приложено към двама опозиционни политически активисти, дето допреди два месеца са били политически конкуренти на вътрешния министър.
Иначе безспорен хит е това, дето сме се изправили „с цял ръст“ пред американците (то в миналото и война сме им обявявали де) и дето министър-председателят е казал ясно: ИЛИ – ИЛИ.

В смисъл – те да махнат визите за българските граждани, иначе той маха самолетите от летището в София.
Достойно и красиво.

Сега от това могат да последват две неща.
Или светът ще разбере, че с Тръмп трябва да се разговаря по тръмпистки, или накратко – че и на краставичар могат да се продават краставици, или пък нищо няма да последва.

С трепет ще наблюдаваме…

Ще ми се също да разбера как в новата политическа групировка (щото още не е партия), дето завзе властта в родината, се координират политическите послания и дали въобще. Или пък има няколко индивида, дето са освободени от координацията. Онова с „нашето Народно събрание” някак не беше много политически издържано и не доведе народните маси до възторг, ама то беше и дребна работа.

Сега пък човекът, който е нещо като говорител на политическата структура, взел( та казал, че до края на годината, сиреч ей сега, не е изключено да се вдигат данъци.

Именно обратното казва летящият над българските финанси Гълъб (Донев) и човек да се чуди – може ли по такава една тема да се говори ей така?

Ама няма защо да се тревожим.