Кабинетът на Румен Радев в някакъв близък момент ще постигне своя пик на доверие и ще премине през плато, ако не се случат драстични събития и кризи, но оттам насетне е много вероятно пътят да върви надолу. Това заяви в интервю за News.bg социологът от „Маркет линкс“ Добромир Живков.
Живков обясни, че това, което е достигнало от избирателите като основен извод от електоралните нагласи за доверието към премиера Румен Радев е, че основният капитал на „Прогресивна България“ е нейният лидер.
По думите му в момента той (Радев – бел. ред.) е единственият носител на този огромен прилив на доверие към него, който фактически успява да олицетворява идеята и надеждата за промяна на управленския модел и едновременно с това носи нещо много важно за голяма част от гражданите – надеждата, че Радев ще бъде обединителна фигура след толкова години на фрагментация на тежко политическо противопоставяне и разделение в страната.
Според Добромир Живков политическата карта се е пренаредила и няма сериозни сигнали, че има разочарование към Радев. Дори напротив – след предсрочните избори има повишаване на доверието към премиера Румен Радев, отчете социологът.
Той смята, че енергията към Румен Радев е много висока, като сривът в доверието е плавен процес.
„По време на двата си президентски мандата доверието към Радев варираше около 40%. Най-високото доверие около президента варираше около 46-48%, като имаше и леко изравнение в доверието и недоверието с по 39% към държавния глава по време на служебните кабинети на Гълъб Донев. Само че всичко това показа потребността от ново политическо лидерство в общество.
Нарастването на доверието към Румен Радев е продължението на една вълна, придобила официалното си измерения и е самия изборен резултат, който сам по себе си говори много. Това е мнозинство, каквото не сме имали от 2021 г. с кабинета „Сакскобургготски“, посочи Добромир Живков.
Според него кабинетът „Радев“ е правителство на ново начало и очакванията към него са изключително високи.
Според Добромир Живков един от първите сериозни рискове пред правителството на Радев биха били мерките в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, с които парламентарната група на „Прогресивна България“ няма да може да се справи. А и те сами по себе си са доста популистки, по думите му.
Той коментира и друга заявка на премиера Румен Радев – да отлепи рейтинга на Народното събрание от дъното.
„Има потенциал да се нормализира възприятието за работа на парламента. В края на краищата не трябва да се забравя, че недоверието към Народното събрание се дължеше и на голямата политическа фрагментация, която имаше в предишните парламенти – по 7 партии, които се опитваха със сериозни популистки заявки да променят държавната система“, добави социологът. Той е на мнение, че поведението на парламента е било на дъното са такива политически формации.
По думите му до голяма степен парламентът е понасял основните удари на популистките партии, а не толкова изпълнителната власт. При парламента очакваме нормализация на политическото присъствие, включително и от начина, по който се говори в законодателния орган и с присъствието на новия политически играч – „Прогресивна България“, допълни Добромир Живков.
Той добави, че рейтингът на парламента не е бетониран, но така или иначе 52-ото Народно събрание е стартирало с много по-висок рейтинг – с малко над 20% в сравнение с 51-ото НС.
„Ако се възстанови нормалността и ако се случи така, че решенията на парламента да водят до реални политики и да подпомагат с промяна законодателната рамка с политики за промяната на правораздавателната система и превръщането ѝ в независим орган, то тогава освен към изпълнителната власт, ще видим едно стабилизиране и плавно повишаващо се доверие в Народното събрание“, аргументира се Живков.
Добромир Живков коментира и друга политика на правителството на Радев – смяната на Висшия съдебен съвет и избирането на нов главен прокурор.
„Ако търси подкрепа от ГЕРБ и ДПС, още изначално можем да допуснем, че това няма да бъде прието добре. Ако ДПС и ГЕРБ подкрепят гласувания и предложения на ПБ в парламента, свързани с ВСС и с реформата в правораздавателната система, това означава също, че тя няма да бъде ефективна. Тази токсичност би се преляла към ПБ, ако в тези отделни решения получават подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Всичко това ще провокира съмнения, че действията на Румен Радев в ролята му на президент и сега на премиер, че ще бъде атакуван този модел“, обясни социологът.
А ще оцелее ли правителството на Радев при един вот на недоверие?
Според него един вот на недоверие на кабинета „Радев“ би бил политически шум, а не реални политически действия „Вероятно ще се случи есента първият искан вот на недоверие, но това, което е важно да кажем, че правителството изглежда стабилно и в този смисъл предварително ще бъдат обречени вотовете на недоверие отново, освен ако няма възникнали кризи, с които управлението не може да се справи“, каза социологът.
Живков обаче не би се изненадал опозицията да внесе повече от едно предложение като тема за вот на недоверие. „Това неизбежно ще се случи, защото това би било шансът тя да бъде чута и да постига целите си“, каза експертът.
Той изтъкна, че хоризонтът на управление на правителството на Румен Радев би бил 3 години с потенциал за пълен мандат от 4-годишен мандат.
„В един даден момент може да се очаква и така нареченото „роене или разцепване“ на парламентарната група на „Прогресивна България“ още повече, че това е формация, създадена на 3-4 месеца. Това би бил естествен процес за политическата реалност, но не вярвам, че това ще представлява сериозен риск за управлението, защото за да се стигне до вот на недоверие, трябва да има обединена опозиция“, анализира социологът.
Добромир Живков е на мнение, че опозицията няма полезен ход, освен ако не се стигне до срив в правораздавателната система, здравеопазването, образованието, финансите и икономиката.
Той обаче е сигурен, че с „Прогресивна България“ няма да се случи същото като с „Има такъв народ“ от лятото на 2021 година. ПБ определено е системна политическа формация с доста амбиция да се стабилизира като такава, но въпросът е какво ще се случи с вътрешната структура на партията и как ще се оформи тя.
„Не е изключено да има кабинет „Радев“ 2 и 3 по примера на кабините „Борисов“ 2 и 3, като тук с много висока степен на сигурност може да се допусне, че ще има отлив на тази подкрепа за кабинета. Този резултат, който партията постигна на 19 април мисля, че би следвало да се тълкува като таван за дадена подкрепа. Вървим към ситуация, в която имаме умерено ляво или леко умерено дясно в „Прогресивна България“, която да замени ГЕРБ като голямата центристка формация, която има перспектива да управлява в по-дълъг период държавата“, каза още той.
Вашият коментар