Когато настъпи есента и стане ясно, че фаворитът на Радев не може да бъде спрян без мащабно обединение срещу него, партията на Борисов почти сигурно ще бъде изправена пред стратегически избор
Сигурно никога няма да узнаем в пълнота защо Георги Кандев напуска системата на МВР. Хората, израснали в службите и силовите структури, рядко разказват цялата история. Те предпочитат да оставят след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Но едно е безспорно – Кандев си тръгва с висок обществен рейтинг, а подобен политически капитал никога не остава незабелязан.
Историята показва, че българската политика има особен афинитет към популярните фигури от сектор „Сигурност“. На първо място – спомнете си откъде тръгна някога Бойко Борисов. Но имаме и по-пресен пример. Както неотдавна ДПС на Делян Пеевски привлече бившия вътрешен министър Калин Стоянов, така днес все повече погледи са насочени към следващия ход на главния секретар Кандев, който успя да организира и проведе последните избори без сериозни сътресения и съмнения за купен вот. Неговото име често се свързва с коалицията ПП–ДБ – коалицията, която най-открито го защитаваше и лансираше през последните месеци.
В политическите среди вече усилено се коментира възможността Андрей Гюров и Георги Кандев да формират президентска двойка на предстоящите избори – съответно като кандидат за президент и вицепрезидент. На пръв поглед това изглежда логична комбинация. Гюров носи експертност и умерен либерален профил. Кандев добавя управленски авторитет, институционална тежест и грубоват чар.
Още по-важно е, че и двамата демонстрират качества, които все по-често се оказват решаващи в съвременната политика. Те комуникират уверено, говорят разбираемо и изглеждат естествено пред камера. Социалните мрежи вече не са просто допълнение към кампанията – те са самата кампания. В епохата на TikTok, Instagram и кратките видеоформати способността да привлечеш вниманието за тридесет секунди често се оказва по-важна от способността да произнесеш едночасова политическа реч. Това може да звучи несериозно за част от традиционния политически елит, но е новата реалност както в Съединените щати и Западна Европа, така и в България.
Затова Гюров и Кандев без съмнение изглеждат като силен политически тандем. Те биха могли да мобилизират либералния електорат, голяма част от градската средна класа и значителен сегмент от поколението Z – избиратели, които все по-трудно се идентифицират с класическите партийни марки.
Големият въпрос обаче е дали това ще бъде достатъчно.
Защото срещу тях ще застане кандидат, благословен или пряко подкрепен от Румен Радев – политик, който продължава да бъде най-влиятелната фигура в българския публичен живот. Въпреки периодичните прогнози за отслабване на позициите му, президентът все още не е изгубил натрупаната политическа инерция. Нещо повече – резултатите от последните избори показаха, че той разполага със сериозен обществен ресурс и влияние.
Тук се появява факторът, който може да се окаже решаващ – ГЕРБ.
Днес партията на Бойко Борисов все още анализира причините за изборното си поражение и лекува политическите рани от загубата. Но президентските избори са различен тип битка. Те не се печелят само с партийни ядра, а с широки коалиции от интереси и симпатизанти.
Когато настъпи есента и стане ясно, че фаворитът на Радев не може да бъде спрян без мащабно обединение срещу него, ГЕРБ почти сигурно ще бъде изправена пред стратегически избор. Дали ще подкрепи открито кандидатурата на Гюров и Кандев, или ще предпочете по-дискретен сценарий с преливане на гласове на втори тур, е въпрос на политическа тактика. Но самото наличие на подобна подкрепа може да се окаже ключът към крайния резултат.
Българската политика познава подобни механизми. В миналото ДПС неведнъж е демонстрирала способността си да накланя везните чрез мобилизация на втори тур. ГЕРБ разполага със значително по-голям електорален ресурс и при определени обстоятелства нейното поведение може да има още по-съществен ефект.
Затова днес въпросът не е дали Гюров и Кандев са добра двойка. Те безспорно са. Въпросът е дали могат сами да съберат критичната маса от гласове, необходима за победа срещу политически лагер, който продължава да черпи легитимност от популярността на Румен Радев.
Ако отговорът е отрицателен, тогава съдбата на президентските избори ще зависи не толкова от качествата на кандидатите, колкото от способността на различните опозиционни сили да намерят общ интерес.
В противен случай България може да се окаже в ситуация, при която политическото влияние на Румен Радев ще продължи да се простира едновременно и върху „Дондуков“ 1, и върху „Дондуков“ 2 – сценарий, който мнозина смятаха за невъзможен само преди няколко години.
Стефан Минчев
Вашият коментар