Мартин Димитров: Стъпка по стъпка Радев се превръща в следващия Орбан, а това е риск за България от тежка изолация в ЕС

Взимането на нови големи заеми и наливането им в икономиката повишава съвкупното търсене и вдига цените

Хората на премиера имат пълната власт, чакам да покажат как договорът с БОТАШ може да бъде печеливш за страната, защото времето за оправдания свърши, сега чакаме резултатите, казва пред Faktor.bg депутатът от „Да, България“

Интервю на Мая Георгиева

– Г-н Димитров, правителството на Румен Радев навърши един месец, каква е оценката ви за свършеното?

– Прогресивна България се оказаха слабо подготвени да управляват. Първите дни на управление преминаха в лутане и оправдания и много малко конкретни действия. Заявката за демонтиране на завладяната държава се оказаха празни послания, неподплатени с конкретни действия и резултати.

– Но очакванията на обществото бяха огромни, за „Прогресивна България“ гласуваха над един милион избиратели и получиха  рекордните 131 места в парламента – на какво се дължи разминаването между очакваното и това, което реално се случва?

– Показателно е, че „Прогресивна България“ не приема очевидни мерки, за които от „Демократична България“ сме внесли конкретни законопроекти. Такива примери са всички болници да правят търгове когато разходват ресурс на Здравната каса. Това ще спести сериозни разходи на данъкоплатците. Друг пример е реформата на екотаксите, които през 2025 г. поскъпнаха рекордно и това вдигна цените на цялата бяла техника. И тогава и сега предлагаме регулиране на процеса през повече конкуренция. Така ще се неутрализира поскъпването, което е във връзка с по-високите екотакси. И  по тази тема слушаме само оправдания.

– Кабинетът „Радев“ иска спешно от парламента разрешение да се тегли нов дълг от 3,8 млрд. евро, можем ли без него да се справим, има ли правителството визия за ограничаване на дефицита?

– Проблемът е, че нямат ясен план за ограничаване на дефицита, а се взима нов дълг. Трябваше да се започне със спиране на източването на бюджета. Имаме серия от предложения в тази посока. Дефицитът е изпуснат, но ситуацията е решима при адекватни действия. Целта следва да бъде намаляването му под 3% през 2026 г. и под 2,5% през 2027 г.

– Има ли опасност до края на годината дългът да достигне отново нива от над 10 млрд. евро, така не влизаме ли в сигурна финансова криза, нареждайки се сред страните с дългови проблеми?

– Ако дефицитът не бъде овладян има опасност от спираловидно нарастване на дълга. Докато не се оптимизират разходите се движим по опасната траектория на предишното редовно правителство. Ситуацията е напълно решима при адекватни действия. Въпросът е да се намали дефицитът без да се удря растежът на икономиката. За това в никакъв случай не трябва да се повишават данъците!

– Успешна ли е за сега битката на правителството с инфлацията и нарастващите цени на редица стоки, големите търговски вериги ли са черната овца на пазара?

– На първо място държавата трябва да спре да допринася за инфлацията, защото взимането на големи заеми и наливането им в икономиката повишава съвкупното търсене и вдига цените. По времето на ГЕРБ-Ново начало се взимаха заеми далеч над размера на дефицита, което беше силно про-инфлационно. На следващо място е ключово КЗК да заработи и да  насочи усилията срещу картелните споразумения и другите тежки изкривявания на конкуренцията, които водят до ценови аномалии.

– Защо Гълъб Донев отказва да представи пред парламента план за ограничаване на дефицита, занимават се с парите на пенсионерите и майчинските, а ревизия на кражбите от съмнителни обществени поръчки не се прави, не се говори и за съкращения на раздутите щатове в бюджетната сфера?

– Многократно поканихме министър Гълъб Донев да представи план за реформи и за намаляване на дефицита. Внесохме редица законопроекти, които са конкретни идеи за реформи и оптимизиране на разходите, но няма реакция.

– Допустимо ли е в тази ситуация искането на ЕК за отмяна на плоския данък, ще се поддаде ли властта на този натиск?

– В никакъв случай. Повишаването на данъците ще удари развитието на икономиката, което е ключът към системен ръст на заплатите. Румъния се забави с мерките за овладяване на дефицита и се принуди да вдига данъците, което се отрази негативно върху икономическото развитие. Такъв сценарий трябва да бъде избегнат.