Замразяването на договора с „Боташ“ за следващите 15 месеца и предстоящите преговори за неговото предоговаряне бяха сред основните теми в разговора с бившия заместник външен министър Милен Керемедчиев.
По думите му договорът е бил договорен още по времето, когато Румен Радев е бил президент и той е имал „много сериозна роля“ при подписването му.
„Добрата новина е, че наистина той се замразява. Тоест България няма да плаща всеки ден тези огромни суми, без да потребява газ от Турция. От друга страна обаче това е признание, че договорът е бил неизгоден за България, така че предоговарянето му е много важна крачка“, заяви Керемедчиев.
Според него отстъпчивостта на Турция е ключова за започването на нови преговори.
„Вижда се отстъпчивата страна на Турция. Още изпращането на външния министър в България, който каза, че е натоварен от президента Ердоган да се договори с България относно „Боташ“, показва желанието на Турция за отстъпчивост. Без тази отстъпчивост на Турция нямаше да има тази възможност за предоговаряне“, посочи той.
По думите му Анкара разглежда България като важен партньор в сферата на отбраната, управлението на миграционните процеси и сигурността на южния фланг на НАТО.
„Турция вижда в България много важен партньор. Според мен това правителство дава перспективата за не толкова кратък период на свое съществуване, което показва на Турция, че може да се договори с правителство, което може в период от време напред да изпълнява своите ангажименти“, каза Керемедчиев.
Попитан дали са възможни концесии, включително за магистрала „Черно море“, той отговори, че турските компании имат сериозен интерес към българската инфраструктура.
„Турските компании имат огромен интерес към България и той се увеличава. Турция има определени интереси в сферата на пътното строителство, железопътните връзки и енергетиката. Има много теми, в които Турция има интерес да има много близки отношения с България.“
Според него обаче България се намира в добра позиция.
„Смятам, че от гледна точка на търговските отношения с Турция България е в изгодна позиция. Не виждам някакво сериозно напрежение в двустранните отношения от гледна точка на бизнес и търговия.“
Керемедчиев коментира и политическите реакции около договора.
„Разбира се, че това ще бъде използвано от опозицията. Има основания за такъв тип критика, защото ако договорът беше изгоден за България, нямаше нужда той да бъде замразяван. Имаме 15 месеца да направим договора по-малко в ущърб на България.“
По отношение на срещата на върха на НАТО в Анкара Керемедчиев заяви, че очаква президентът на САЩ Доналд Тръмп да настоява европейските държави да поемат по-голяма тежест за собствената си отбрана.
„Тръмп едва ли ще изневери на своя изказ. Той ще повтори, че Съединените щати биха искали много по-сериозно участие на европейските страни членки на НАТО. Да, ние ще видим повече европейско НАТО, отколкото американско.“
Според него между Източна и Западна Европа се очертават различия в подхода към превъоръжаването.
„Източните страни членки на НАТО сменят своето съветско оборудване с предимно американско. Пример за това са България с договорите за „Страйкър“ и F-16, Румъния и Полша. Докато западноевропейските държави предпочитат да развиват свое въоръжение и свои възможности за отбрана.“
По думите му не може да се говори за мащабно изтегляне на американски войски от Европа.
„По-скоро може да видим дислоциране на американски части от запад на изток, отколкото изтегляне на огромен брой американски военнослужещи от Европа.“
По-скоро може да видим дислоциране на американски части от запад на изток, отколкото изтегляне на огромен брой американски военнослужещи от Европа.“
Коментирайки войната в Украйна и предстоящата среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, Керемедчиев отбеляза, че въпреки оптимизма на американския президент ситуацията остава тежка.
„Преди отпътуването на Доналд Тръмп за Анкара е имало дълъг телефонен разговор между президента Тръмп и президента Путин, в който Тръмп е изразил своя оптимизъм, че може да се намери възможност за достигане на договореност за примирие.“
Според него бойните действия все повече засягат цивилното население.
„По-скоро войната се прехвърля от бойното поле върху терор срещу цивилното население и в двете страни, което по никакъв начин не помага за мирния процес.“
По думите му САЩ постепенно променят формата на подкрепата си за Украйна.
„Разговорите между Украйна и Съединените щати вече са по-скоро в сферата не толкова на това ‘дайте ни въоръжение’, а ‘дайте ни технологии’. Разговорите вече няколко пъти са провеждани за това Украйна сама да произвежда ракети и отбранителни системи по американски лиценз.“
Керемедчиев коментира и резервите на България по 21-ия пакет европейски санкции срещу Русия.
„Аз не смятам, че България ще наложи вето върху 21-вия пакет санкции. Както и самият премиер каза, ние изразяваме резерви.“
По думите му възраженията са свързани основно с две имена в санкционния списък.
„Не смятам, че изваждането на патриарх Кирил и на Вагит Алекперов по някакъв начин ще намали възможността на Европа да оказва натиск върху Русия. Смятам, че пакетът санкции ще бъде достатъчно силен.“
Коментирайки посещението на представители на „Възраждане“ на погребението на Али Хаменей в Иран, Керемедчиев беше категоричен.
„Категорично е в разрез с официалната позиция на България. Не мога да си представя български патриоти да са на погребението на страна, която финансира атентата в Бургас, където бяха убити не само израелски граждани, но и български гражданин. За мен това е странно решение.“
Вашият коментар