У нас, външната министърка продължава с изпито лице да обяснява как не била подписала декларацията за Украйна. В такива случаи винаги се сещам за Жванецки, който беше казал „Нищо не придава толкова страдалчески израз на лицето, колкото тесните обувки“. Загледайте се в обувките на здраво оплелите се управляващи.
• Във Франция, страната е изправена пред неустойчива дългова траектория. Нов доклад на Върховната комисия за стратегия и планиране предупреждава, че без съществени бюджетни мерки публичният дълг може да скочи от сегашните нива до между 146% и 245% от БВП до 2050, в зависимост от сценария за растеж и лихви. Доходността на 30-годишните френски облигации вече е на кризисните нива от 2008. Остава открит въпросът дали евентуален президент Льо Пен би избрала частичен фалит вместо тежка бюджетна консолидация.
• В Китай, спадът в китайския внос е по-дълбок макроикономически проблем, а не просто търговски спор. Основната причина е дългът на местните администрации, който блокира частните инвестиции и потреблението. Реалната безработица е над 10%. Решението вероятно е преструктуриране на местния дълг чрез силния баланс на централното правителство, а не търговски мита, които биха утежнили положението и на двете страни.
• Във Великобритания, изтичането на информация, че Шабана Махмуд ще стане финансов министър при новия премиер Анди Бърнам се тълкува като опит да се успокоят пазарите чрез сигнал за фискална консервативност. Пазарите се интересуват от дългосрочна фискална устойчивост, а не от политическата ориентация на министъра — затова самият избор изглежда основан на объркана представа как работят финансовите пазари. Махмуд не е нито финансист, нито икономист, но в МФ най-важното е политическа визия какво искаш да постигнеш, иначе там финансисти има стотици.
• В Персийския залив, конфликтът между САЩ и Иран навлиза в по-опасна фаза, с разширяващи се удари от двете страни и десетки жертви. Вътрешната иранска динамика след погребението на върховния лидер тласка режима към по-голям риск, включително продължаваща блокада на Ормузкия проток, въпреки че това застрашава собственото възстановяване на Иран и облекчаването на санкциите.
• В Ормузкия проток, затварянето на протока засяга и доставките на втечнен природен газ, не само петрола. Катар, ключов износител за Европа (особено Италия), не разполага с алтернативен маршрут. Европейските газови резерви са необичайно ниски за сезона, на 53%, а преди година преди това време бяха на 68%, което повишава риска от ценови шокове през зимата, ако ситуацията в протока или атаките срещу катарските съоръжения продължат.
• В Украйна, отстраняването на министъра на отбраната Михайло Фьодоров се тълкува като стъпка на Зеленски към консолидиране на властта, а не като реакция на военните реалности. Фьодоров бе ключова фигура в борбата с корупцията в отбранителните поръчки, а поради личен контакт с Мъск успя да го убеди да спре Старлинк на руската армия, което е ключово за успеха на украинските дронове.
• В Полша, премиерът Туск заяви, че правителството е предпазливо към евентуално ново намаляване на ДДС за горивата заради ограниченията на бюджета и несигурността, свързана с войната в Украйна. Той посочи, че „издръжливостта на бюджета също си има граници“, макар Полша да е поддържала най-ниските цени на горивата в Европа. Програмата (намален акциз, ДДС до 8% и таван на цените), действа от 30 март до 30 юни и струва около 4,7 млрд. злоти на бюджета.
• В Румъния, 33% от избирателите смятат предсрочните избори за изход от политическата криза, като най-силна подкрепа има сред симпатизантите на АУР (почти половината) и УСР. Подкрепата е по-висока е в градовете и сред финансово затруднените. Такива избори обаче може да свика само президентът Никушор Дан, който първоначално се противопостави на сценария; по Конституция това е възможно само след 2 неуспешни опита за одобрение на кандидат за премиер в рамките на 60 дни, а засега е пропаднал само първият.
• В Украйна, Зеленски назначи бившия вицепремиер по европейска интеграция Тарас Качка за посланик на Украйна в ЕС, където ще работи за напредъка на преговорите за членство. Качка заменя на този пост Всеволод Ченцов, който вчера от своя страна пое предишната длъжност на Качка – вицепремиер по европейска интеграция в кабинета на новия премиер Сергий Корецки. Украйна все още трябва да отвори 4 преговорни клъстера, като 2 бяха отворени през юни-юли, но напредъкът бе блокиран от Унгария.
• В Израел, Кнесетът официално се разпусна тази сутрин след одобряването на закона за партийното финансиране, включващ клауза за саморазпускане. Изборите ще са на 27 октомври, а новият парламент ще започне работа на 10 ноември. Преди разпускането парламентът прие серия закони – част от политически компромиси: ограничаване на правомощията на главния прокурор и реформа в радиоразпръскването (определяни от критиците като част от „преврат“), в замяна на закони в полза на партиите Шас и Обединен тора юдаизъм (закон за изучаването на Тора и забрана за арест на укриващи се от военна служба ученици в йешиви).
• В Москва, Лавров се срещна с азербайджанския си колега Байрамов в Москва. Той посочи, че тази година са уредени всички въпроси около катастрофата на самолет на AZAL от декември 2024 и че руските инвестиции в Азербайджан възлизат на около 11 млрд. долара. Русия никога не е отпускала хватката си върху Азербайджан.
• В Русия, проучвания на 2 държавни социологически центъра показват спад в одобрението на Путин в началото на юли – според ВЦИОМ то е паднало до 65,1%, а според ФОМ делът на одобряващите работата му е спаднал до 66% при нива около 80% през последната година; доверието в него също е намаляло. Тенденцията на спад е свързана с горивната криза и украинските дронови атаки.
Сега знаете повече за геополитиката около нас в събота, както аз я виждам.
Фейсбук
Вашият коментар