Докладът е внесен в МОСВ едва на 22 юни, въпреки очакванията екологичната процедура да приключи още през 2025 г.
Докладът за въздействието върху околната среда (ОВОС) на бъдещата автомагистрала „Черно море“ е внесен в екоминистерството, но все още е твърде рано да се каже кога процедурата ще приключи с окончателно решение. На този етап няма и потвърдено трасе, което отлага следващите стъпки по проектирането, устройственото планиране и отчуждаването на имотите.
Това стана ясно от отговор на министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова по време на парламентарния контрол.
Министър Карамфилова обясни, че Агенция „Пътна инфраструктура“, която е възложител на проекта, е внесла в МОСВ искането за издаване на решение по ОВОС едва на 22 юни 2026 г.
Припомняме, че в средата на 2024 г. бившият служебен регионален министър Виолета Коритарова съобщи, че ОВОС-ът за магистралата трябва да бъде готов през 2025 г. След него трябваше да започне подготовката на парцеларен план, идейния проект, подробния устройствен план и отчуждителните процедури. Не е ясно защо цялата процедура се е забавила толкова много.
Карамфилова обясни, че в момента експертите на министерството оценяват качеството на доклада и приложенията към него, включително оценката за степента на въздействие върху защитените зони. Нормативният срок за тази проверка е до 30 дни от внасянето на документацията.
Проверката на МОСВ не означава, че процедурата автоматично ще продължи към обществено обсъждане. Ако оценката за качеството е отрицателна, министерството ще върне доклада на АПИ за допълване или преработване с конкретни указания. След внасянето му ще бъде извършена нова проверка.
Едва при положителна оценка възложителят може да организира обществени обсъждания в засегнатите общини и райони. След приключването им МОСВ разполага с до 45 дни, за да се произнесе с решение по ОВОС, отчитайки постъпилите становища и възражения.
На този етап от процедурата е твърде рано да се определи конкретен срок за произнасяне с окончателно решение“, заяви Карамфилова.
Решението по ОВОС трябва не само да бъде издадено, но и да влезе в сила. Това е необходимо условие, преди инвестиционното предложение да може да бъде одобрено по специалните закони и да продължи към реализация.
Все още няма потвърдено трасе
От отговора на министър Карамфилова става ясно още, че към момента няма окончателно потвърдено проектно трасе на бъдещата магистрала.
Към настоящия момент процедурата по глава шеста, раздел 3 от ЗООС все още не е приключила с влязъл в сила административен акт, което е необходимо условие за одобряване на инвестиционното предложение. Няма потвърдено проектно трасе.“
Припомняме, че през юли 2025 г. тогавашният регионален министър Иван Иванов обяви, че трасето ще преминава през Дюлинския проход. От сегашния отговор на МОСВ обаче става ясно, че проектното трасе все още не е окончателно потвърдено в рамките на процедурата по ОВОС.
Бъдещата магистрала трябва да осигури директна скоростна връзка между Варна и Бургас и да затвори липсващото звено между „Хемус“ и „Тракия“. Планираната дължина на аутобана на българска територия трябваше да е около 113-115 км. По-назад във времето се обсъждаше трасето да започва от връзката с „Хемус“ край село Слънчево, да преминава в посока Бургас и да се включи в „Тракия“ при квартал „Ветрен“.
През май 2023 г. в подкаста на Economic.bg председателят на Форума за балкански транспорт и инфраструктура Петър Мутафчиев коментира, че строителството на магистралата трябва да се гледа в по-широк аспект, а именно – връзката между турската граница и румънската, тъй като магистрала е част от големия проект „Черноморски пръстен“. Тя е част и от т.нар. трасе „Триморие“, свързано с отбранителната способност на НАТО.
Именно в началото на 2024 г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю за БНТ обяви, че магистралата се превръща в приоритет за Алианса. По думите му от голямо значение е транспортният коридор VIII Дуръс – Варна и изграждането на коридора от Констанца до Солун. Именно в него влиза и Черноморският аутобан.
По-сериозни заявки за магистралата започна да прави кабинетът „Желязков“ от началото на тази година в контекста на възстановяването на Украйна. Така в края на миналта година стана ясно, че се разглежда възможността магистралата да се превърне в естествено продължение на Южния транспортен коридор (Истанбул–Варна) към Румъния, Молдова и Украйна. Въпреки стратегическото значение на трасето, точката, където то ще пресече границата с Румъния, не е фиксирана.
Вашият коментар