Автори: Жан-Батист Шастан, Филип Жаке, “Монд”
Пристигнал в Париж за церемониите по случай 14 юли, новият министър-председател на България Румен Радев, избран на 19 април, прояви сериозна нелюбезност към френската дипломация.
След като присъства на вечерята на държавните и правителствените ръководители от Коалицията на желаещите, организирана в понеделник, 13 юли, в Елисейския дворец по покана на Еманюел Макрон, лидерът, известен с изказванията си с проруски оттенък, обяви във вторник от Париж, че България няма да участва в обединението на държави, подкрепящи Украйна и укрепването на европейската отбрана срещу руската заплаха.
“Няма да участваме в коалиция, която настоява финансовата и военната помощ за Украйна да продължи. Убеден съм, че решението на този конфликт не се крие в неговото удължаване с военни средства, а в решителни дипломатически усилия, способни да сложат край на ескалацията”, заяви Радев пред българските медии в кулоарите на военния парад по случай 14 юли.
Макар малка делегация от президентската гвардия на страната впоследствие действително да премина по булевард “Шанз-Елизе”редом с военнослужещи от около тридесет европейски държави, Радев постави участието ѝ единствено под знака на “отличните отношения между България и Франция”.
Президент на България в периода 2017-2026 г. – пост с предимно представителни функции – Радев вече бе привлякъл вниманието в Европа с проруски изказвания. Откакто обаче през май стана министър-председател, след като води предизборната си кампания най-вече с антикорупционни послания, той вече определя външната политика на тази страна с близо 6,5 милиона жители на брега на Черно море. Неизменно призовавайки към “деескалация”, още след избирането си той обяви, че България повече няма да предоставя военна помощ на Украйна.
Страната му обаче вече е предоставила, от 2022 г. насам, по същество всичко, което е можела да предостави, а заводите ѝ за боеприпаси, специализирани в съветските калибри, продължават да произвеждат в големи количества за украинската армия на търговска основа.
Бивш военен пилот, навлязъл в политиката с по-скоро леви послания, 63-годишният Радев постепенно възприе трудно определима политическа линия, демонстрирайки по-специално близостта си с бившия унгарски министър-председател Виктор Орбан.
Нееднозначните му изказвания за Русия се харесват на силното проруско течение, което представлява около една трета от населението на тази страна, член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) от 2004 г. и на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г. След като спечели близо 45 % от гласовете на парламентарните избори, неговата коалиция “Прогресивна България” разполага с абсолютно мнозинство в парламента.
България заплаши да наложи вето върху 21-вия пакет от европейски санкции срещу Москва, който в момента се договаря в Брюксел, ако руският патриарх Кирил и двама руски олигарси с икономически интереси в България не бъдат извадени от списъка на санкционираните лица.
Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова заяви във вторник пред Euronews, че санкциите срещу Кирил I рискуват “да подхранят антиевропейската реторика в православна страна като България”. София безспорно не беше единствената европейска столица, която искаше да избегне санкции срещу патриарха, но беше единствената, която превърна това в толкова публичен въпрос.
Радев не присъства и на срещата на върха Украйна – Югоизточна Европа, организирана в сряда, 15 юли, в Киев от украинския президент Володимир Зеленски. Въпреки това дори силно проруският президент на съседна Сърбия Александър Вучич направи това пътуване. Макар дипломацията на Радев понякога да бъде сравнявана с тази на Виктор Орбан, тя все пак е далеч от външнополитическата линия на бившия унгарски министър-председател и по-скоро напомня за двусмислената позиция на Чехия, Словакия или дори на новия унгарски министър-председател Петер Мадяр.
Всички тези държави избягват да участват в Коалицията на желаещите или се включват в нея единствено като наблюдатели, по примера на чешкия министър-председател Андрей Бабиш.
След като постигна изваждането на трите личности от списъка със санкционираните лица, България обеща да подкрепи 21-вия пакет от санкции. Досега страната не е блокирала и преговорите за присъединяването на Украйна към ЕС и продължава да участва в европейския заем от 90 милиарда евро за Киев, одобрен през май.
Засега Радев е “под наблюдение”, уверяват в Брюксел, но никой не е истински обезпокоен. Защото, макар да обича да ласкае националистическите и проруски настроения на част от българите, той знае, че страната му остава твърде зависима от Европейския съюз, за да може да си позволи действително скъсване с него.
Вашият коментар