Всички действия на вътрешния министър Иван Демерджиев са координирани и синхронизирани с премиера Румен Радев. Ако някой казва на Делян Пеевски нещо различно – лъже го.
А всички близки до Радев, които началникът на политическия кабинет на министър-председателя
Николай Копринков не може да контролира и да им влияе, той счита за опасни, конкуренция и врагове, които трябва да бъдат медийно отстрелвани, изолирани и политически отсранени
В последните седмици наблюдаваме развиващия се сблъсък между ДПС и вътрешния министър Иван Демерджиев. На повърхността това изглежда като поредната политическа престрелка, която се води основно през медиите и социалните мрежи за вътрешна консумация. Но когато се проследят действията, реакциите и последователността на събитията, се очертава много по-сложна картина – не просто конфликт между отделни личности, а сблъсък между различни центрове на влияние, икономически интереси и политически стратегии.
Атаките срещу Демерджиев са предимно чрез публикации, политически послания и публични обвинения. В политическите, медийните, но най-вече в задкулисните и икономическите среди обаче се коментира, че тази атака не е просто инициатива на ДПС и Делян Пеевски. Слуховете в държавата са, че зад този натиск стои началникът на кабинета на премиера Румен Радев – Николай Копринков.
Разбира се, това са слухове и коментари между големи властови и икономически играчи, а не установени факти, но в българската среда, политика, бизнес и медии именно подобни процеси често са предмет на анализ, защото зад официалните позиции обществото търси реалните центрове, които влияят върху решенията, назначенията и посоката на управление. А България е държава с население колкото на един средно голям мегаполисен град и всичко много бързо се научава. Включително и кой поръчва музиката.
И тук се появява големият политически парадокс.
Все повече български граждани и гласоподаватели се питат – каква е реалната политическа конфигурация около властта? Има ли близост между „Прогресивна България“ (ПБ) и ДПС, или наблюдаваме по-сложна система от отношения, в която публичните послания и реалните политически действия невинаги съвпадат?
Истината вероятно е по-сложна от това, което се вижда пред камерите. И според този политически прочит премиерът Румен Радев се намира в своеобразна ситуация на две коалиции – не непременно формални, а две различни политически конфигурации на влияние.
От едната страна е коалицията на Радев с вътрешния министър Иван Демерджиев – публичната политическа конструкция, чрез която властта демонстрира противопоставяне срещу стария модел на управление и разпределяне на обществените ресурси. Демерджиев се превърна в основен носител на тази линия и действията му се възприемат от сериозните наблюдатели и анализатори като част от по-широка стратегия на премиера Радев за дистанциране от предишната власт.
От другата страна е коалицията на Радев с неговия началник на кабинета Николай Копринков – противоречива фигура, около която в политическите и медийните среди отдавна се коментира и обсъжда значителното влияние върху кадровите решения и процесите във властта. Именно около това влияние се появиха и разговорите за т.нар. “Път на Копринката” и „копринки“ – нов термин, използван от критици на управленския модел за назначения, които те свързват с името на Копринков. Еволюирали от “калинки”. В тази втора конфигурация съществуват и медийни коментари и индикации за контакти с различни икономически и политически кръгове, включително такива, които обществото свързва с влиятелни фигури и олигарси.
Именно тук се ражда големият въпрос: възможно ли е един политически център едновременно да поддържа публична конфронтация с един играч, докато около него съществуват други канали за комуникация и влияние? Това е въпрос, който все повече хора си задават, особено на фона на действията и реакциите между двете страни.
Показателна е и последователността на събитията…
След като Иван Демерджиев извади теми, свързани с Делян Пеевски и неговите полети, той посети САЩ и предостави на американските власти данни за нарушаване и заобикаляне на сакнцкциите по Magnitsky Act. Последва ответната реакция – ДПС насочи вниманието към имотите на Демерджиев и неговите авоари, като парламентарна делегация на ДПС зад океана заговори за неправомерно изпозлване на PNR-системата. Така се стигна до класическа политическа размяна на удари.
В този контекст е важно да се отбележи и ролята на ДПС. Паралелно с публичното противопоставяне между Пеевски и Демерджиев, партията подкрепя редица решения на управлението и осигурява пълна парламентарна подкрепа на “Прогресивна България”, включително и за американските самолети в Безмер. От своя страна кабинетът “Радев” пък покани ДПС в 10-дневен срок да освободи сградата на “Врабча”, за да бъде върната в патримониума на НАП. Именно това разминаване между публична конфронтация и практическо политическо поведение поражда допълнителни въпроси сред гражданите и международните наблюдатели на процесите у нас, в т.ч. и на дипломатическите мисии в България.
Трудно е да се приеме, че премиерът Румен Радев не е наясно с действията на ключов министър в сектор като вътрешните работи, особено когато става дума за конфликт с една от най-влиятелните политически фигури в страната. Затова действията на Демерджиев не могат да бъдат разглеждани само като лична инициатива. Те са част от по-голяма политическа рамка, в която Радев има своята роля. Министърът на МВР Иван Демерджиев не е самотен солов играч. Неговите действия са координирани и синхронизирани с премиера Румен Радев.
Радев е политик, който не е известен с това лесно да забравя политически конфликти и отправени публично обиди към него. Именно затова Демерджиев се превърна в повече от министър. Чрез него Радев демонстрира пред обществото, че стои на дистанция от стария модел, срещу който значителна част от неговите избиратели са гласували.
За много хора Демерджиев е доказателството, че властта има воля за противопоставяне на старите зависимости. Ако той изчезне от тази позиция, част от обществото може да го възприеме като знак, че зад публичната конфронтация всъщност стоят други договорки. А тогава реакцията няма да бъде просто политическо разочарование. Тогава ще бъде поставен много по-големият въпрос – дали не пада фасадата на политическия модел, с който Румен Радев спечели доверието на своите избиратели.
Демерджиев е най-достоверното алиби на Радев пред избирателите му.
Сред онези граждани, които са подкрепили Радев именно заради очакването за промяна, може да се натрупа усещане за измама и подмяна на даденото обещание. А когато избирателите почувстват, че са били подведени, а това вече започва да се случва, може да доведе до силна обществена реакция и мощни протести, които да свалят правителството и да сме свидетели на поредни предсрочни парламентарни избори, този път 2 в 1 с местните за кметове и общински съветници през есента на 2027 година.
Най-голямата опасност за всяка власт не идва само от опозицията. Най-голямата опасност идва тогава, когато собствените ѝ избиратели започнат да губят доверие в разказа, с който тя е получила подкрепата им. Затова битката около Демерджиев не е просто битка между един министър, един политически лидер и началника на кабинета на премиера. Това е битка за политическия разказ за Румен Радев, за управлението му и неговите “две коалиции” – от една страна с Демерджеив, а от другата – с Копринков и кръговете, които обслужва и консумира. Политически разказ за това – кой определя посоката и кои са реалните центрове на влияние. И в крайна сметка – кой дърпа конците в държавата.
Защото премиерът Радев би трябвало да е напълно наясно, че зад атаките срещу вътрешния му министър стои сянката на началника на политическия кабинет на министър-председателя. И защото вътрешните игри, които излизат и на международната сцена, няма да бъдат дълго търпени – нито от българските граждани, нито от партньорските държави в ЕС и Великобритания, а още по-малко от големия презокенски – САЩ.
Liberta.bg
Вашият коментар