Сценарият няма да се забави, ако войната в Персийския залив продължи, коментира Александър Николов
Ако ескалацията в Персийския залив продължи, цената на бензина в България устойчиво може да надхвърли 2 евро за литър в близко бъдеще. Това каза по бТВ бившият министър на енергетиката Александър Николов.
При устойчив петрол над 100 долара рискът вече не е само по-висока цена на бензина, а нова вълна през транспорта, храните, лихвите и изпълнението на бюджета.
Taка българската енергетика се оказва отново на кръстопът. Войната в Близкия изток отново изстреля цените на петрола. Около “Лукойл” продължават да се натрупват въпроси. В АЕЦ ‘Козлодуй’ се разменят тежки обвинения. А договорът с “Боташ'” остава една от най-скъпите теми в сектора.
„Причините за възможното поскъпване са две важни промени от последните няколко седмици. Първата е, че стратегическите резерви в САЩ са на критично ниски нива. Втората е, че потенциално може да бъде затворен и вторият ключов маршрут за износ на петрол през Червено море – Баб ел-Мандеб“, посочи Николов.
По думите му това би направило цялата верига на доставки изключително трудна. При намалено предлагане цените на суровината, от която се произвеждат бензин, дизел, керосин и останалите горива, могат да се повишат драстично.
„Благодарение на това, че България разполага с критична инфраструктура – в случая рафинерията, при добро управление тя носи индиректни приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ. Именно затова едно от най-странните и най-неразумните решения, взети от предходния парламент, беше забраната за износ. Там не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и износа“, смята той.
Николов подчерта, че България е част от общ пазар. „Освен това в самото решение, което първо беше на ниво комисия, а после и на Министерския съвет, се казва, че износът се забранява, но след това са изброени 6 изключения. Всички те зависят от един човек – директора на Агенция „Митници“.
„Тогава така беше решено и доколкото знам, към момента няма промяна. Това създава бюрократични пречки, забавя управлението на количествата и вземането на решения в рафинерията. Надявам се новото ръководство, предвид случващото се в световен мащаб, да може да действа по-спокойно и по-бързо“, обясни Николов.
По думите му след събитията в Персийския залив комбинираният дневен добив на Саудитска Арабия и Русия е около 20 милиона барела. Световното потребление е между 101 и 105 милиона барела дневно в зависимост от сезона. „Това означава, че ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“.
„Именно затова при по-интензивни атаки разликата между цената на американския и руския петрол се свива, а понякога цената на руския петрол дори става по-висока“, коментира той.
Николов информира, че когато няма достатъчно предлагане, всички купуват каквото могат да намерят. „Това обяснява и защо настоящите собственици на подобни активи нямат особен стимул да продават, ако военните конфликти продължат“.
„От финансова гледна точка ситуацията в Персийския залив в момента е изгодна за Русия. Изгодна е и за САЩ, които също произвеждат около 20% от световното потребление. Основният платец е Европа заради странната си политика от 2010 година нататък в енергийно естество“, смята той.
Николов обясни, че през 2022 г. АЕЦ „Козлодуй“ реализира приблизително 750 млн. евро печалба. „За да не се влияе анализът от колебанията в цените на електроенергията, трябва да се гледа произведеното количество електроенергия. По официалните финансови отчети през 2023, 2024 и 2025 г. производството намалява“.
„При сегашните цени това означава загуба между 120 и 150 млн. евро годишно, в зависимост от пазарната ситуация. Това вече може да бъде следствие от лошо управление, особено в техническата част“, смята той.
По думите му ремонтите също са много важен фактор, защото стойността им се увеличава драстично.
„Смятам, че тази тема неизбежно ще стигне до въпроса какво се случва с Висшия съдебен съвет и с прокуратурата. Връзката е начинът на управление. Увеличава се броят на служителите при намаляващо производство. Има необичайно увеличение на цените на някои доставки и странно структурирани критерии по обществени поръчки“, посочи Николов.
„Всичко това може ясно да се проследи чрез публичните данни и съответните аналитични инструменти. Лесно може да се види кой и как е управлявал ремонтите, производството и обществените поръчки“, коментира той.
„Ако трябва да обобщя притесненията си за АЕЦ „Козлодуй“ в две изречения, те са следните: по-ниско производство на електроенергия, което води до значително по-ниски приходи, и едновременно с това постоянно нарастващи оперативни разходи“, обобщи Николов.
Вашият коментар