Прогресивна България” публикува програмата си в областта на образованието. В нея място намират дългогодишни проблеми в системата – като промяна на учебните програми, нов модел на оценяване, повече дигитализация и изкуствен интелект, подготвителен езиков клас преди първи клас, повече подкрепа за децата със затруднения, за квалификация на учителите и др.
Партията обещава цялостно обновяване на учебното съдържание за учениците, промяна на изпитванията с фокус върху формиращото оценяване, ориентиране на обучението от заучаване на знания към формиране на умения, както и усъвършенстване на дигитално-медийната грамотност и ИИ грамотността, но не посочва как точно ще бъдат осъществени тези промени. Сроковете са основно 2029-2030 г.
Конкретна идея, която вече бе обявена, е въвеждането на задължителен предмет “Добродетели и религии”, като срокът за това е юни 2027 г., а реалното въвеждане – от 2028/29 г. По същия начин фигурира и идеята за подготвителен клас преди 1. клас, предвидена да се въведе от септември 2027 г.
Други по-конкретни намерения на управляващите са “разширяване на предметния обхват на националните външни оценявания” по български език и по математика, като посочените предмети са история, гражданско образование и природни науки. Не става ясно обаче това за изпита в 7. клас ли се отнася и дали ще видим реално интегрални изпити през 2029 г., какъвто срок е посочен.
Почти за края на десетилетието са оставени и някои амбициозни обещанията за дигитализация – като въвеждане на изкуствен интелект за проследяване на резултатите на учениците. Създаването на дигитално учебно съдържание и дигитализация на документацията са посочени със срокове съответно 2029 и 2030 г., когато технологиите вероятно ще са претърпели сериозно развитие.
При детските градини обещанията са за въвеждане на еднакви изисквания към персонала, образователното съдържание и качеството, на инструменти за проследяване на детското развитие за всяка възрастова група (до септември 2028 г.), както и за нов модел за професионална подготовка на специалност “Ранно детско развитие”, която да се осъществява съвместно между педагогически и медицински факултети (до декември 2028 г.).
За приобщаващото образование управляващите са записали “осигуряване на специалисти – ресурсни учители, логопеди, психолози, социални педагози и други”. Срокът за това е януари 2030 г., без заложени бройки.
Предвижда се и мярката “осигуряване на достъпна физическа среда и помощни технологии” – до януари 2030 г., или пък “повече помощници на учителя”. “Превенция на отпадането на училищното образование” – до 2030 г. и “пълен обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително образование, с фокус върху децата и учениците в риск” – до април 2029 г. също звучат доста пожелателно, тъй като липсват конкретни мерки за подобряване на работата на институциите по Механизма за обхват и задържането на децата.
Управляващите обещавават едносменен режим на обучение и превръщане на училищата в “енергийно ефективни и самодостатъчни системи”. Разширяване на обхвата на дуалното образование също е тяхна цел.
В професионалното образование са планирани по-ясни промени в закона – въвеждане на единен стандарт при обучението за част от професия при лицата над 16 г. с определен минимален брой часове.
В програмата е заложена и “промяна на системата за оценка на качеството на образованието с акцент върху мониторинга за постигнатия напредък на учениците”. Любопитно е, че старата наредба за качество бе отменена, а нова, въпреки опитите на предните кабинети, така и няма одобрена.
За учителите програмата обещава възнаграждения в размер на 125% от средната работна заплата, привличане на повече млади учители до 35 г., мерки срещу професионалното прегаряне и система за оценка на ефекта от учителските квалификации.
Във висшето образование се предлага приемът и финансирането на университетите да се обвържат по-силно с реализацията на завършилите, качеството, научната дейност и потребностите на пазара на труда. Това обаче до голяма степен повтаря вече съществуващи политики, а от програмата не става ясно какво конкретно ново ще бъде направено.
Обещаните промени в закона за висшето образование, които да са в “синхрон със заложените мерки в стратегията за развитие на висшето образование с хоризонт до 2030 г.”, не дават отговор на въпроса дали това дефинира три типа висши училища – образователни, изследователски и професионални вузове, за каквото апелират отдавна ректори.
ПБ смята да увеличи броя на студентите в стратегически за икономиката специалности.
Вашият коментар