Емпатия или фашизъм

Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Адовият кръг на глупостта е безкраен. В една или друга посока става все по-изтощително, но не можем да спрем, защото всяка седмица се появява нов повод за безсмислие. Бургас беше избран за „Евровизия“. И адът отново се отприщи, този път от най-умните и най-интелигентните, самият каймак на софийския каймак. Изборът е манипулиран от Румен Радев и Бойко Борисов в комбина, макар и вероятността Румен Радев да подкрепя кмета на ГЕРБ да е минимална. Тези умни хора, заподозрели поредната конспирация срещу демокрацията, са прилично талантливи и способни в професиите им, но интелектът им е под въпрос. Невероятно е, че нито един от тях не си дава сметка, че с подобни подозрения хвърля петно върху самата „Евровизия“ и върху екипа й, който избира градовете. В политическата си заслепеност те подозират и направо обвиняват в непочтеност и непрозрачност хора, които са изгледали безброй презентации на кметове и екипите им за безброй градове. Те са оценявали презентация след презентация на различни държави и са отсявали в зависимост от целия пакет – зала, екип, градска среда, хотелски капацитет, кой би могъл да се справи с огромния проект „Евровизия“ и кой не. Това са професионалисти на такова ниво, каквото в България не съществува. Тук има много талант и малко работна етика, съчетана с провинциално неразбиране на начина, по който функционира светът на ентъртейнмънт бизнеса. И изобщо етиката на който и да било бизнес.

Ако някой се заблуждава, че София сама по себе си не е провинция и че той самият не е провинциалист в Европа, на когото все още гледат като на екземпляр от балканска държава, а Балканите са планини и гори, населени с леко диви хора, да се разгледа добре в огледалото с цялата самокритичност, на която е способен. Тя генерално липсва в средата на софийския програмен интелект. Тези хората са до такава степен самозаблудени в умствените си способности и непогрешимост, че са готови да обвинят екип от световни професионалисти в корупция. Точно това означават инсинуациите, че Радев и Борисов са повлияли на избора на Бургас – обвинения към екипа на „Евровизия“ в корупция.

„Тези хора“ смятат, че кметът на Варна Благомир Коцев е безпределно чист, при положение че семейството му беше осъдено да плати 380 000 за незаконно ползване на терени на Морската градина, но екипът на „Евровизия“ се бил повлиял от Радев и Борисов. „Тези хора“ завоалирано обвиняват „Евровизия“ в корупция, а кметът на Варна току-що плати глобата. Те са се самозабравили до такава степен, че дори са започнали да притискат чуждестранния екип, избрал Бургас. Това самозабравяне обаче влияе деструктивно върху социума. То не е нито невинно, нито симпатично, нито полезно. То е част от демокрацията по балкански, в която едни са отхвърлили мотиката на произхода си в опит да бъде забравена и обясняват на тези, които все още имат допир с нея, че те са крайна инстанция за честност и прозрачност. Мотиката, най-фигуративно казано, обаче създава благата, с които се хранят тези хора. Може да е по-проста и глупава, но не до степен да е сляпа за непрекъснатите свръхагресивни опити за налагане как трябва да бъде възприемана действителността.

Ясно е, че живеем в различни балони. Балонът на мотиката няма нищо общо с балона на „тези хора“. Балонът на заслужаващата „Евровизия“ София беше спукан от чужбина. Без емоции, с липса на всякаква политика и локална натовареност. През соца имаше един израз: „На крив макарон космосът му пречи“. София се превърна в този крив макарон. Неапетитен, грозен, зъл и неприятен.

Най-големият проблем за България обаче ще бъде хилядите хомосексуални, дошли да се веселят на „Евровизия“, да бъдат опазени от другата страна на глупостта. Тази, която е горда да е проста, груба и отвратителна. Фашистката. Кой ли не от отбора на „тези хора“, наскоро загърбили мотиката, се втурна да обяснява, че в България не е имало фашизъм преди Девети. Би било добре да прочетат „Дневници“ на Богдан Филов. Би било полезно да прочетат и кой е бил генерал Луков. Те няма да го направят, това е ясно, нито пък младите им последователи ще загреят телефоните си от четене на българска история. Така, както е имало комунизъм, имало е и фашизъм. Така, както е имало писатели като моя собствен баща Дико Фучеджиев, които са били популяризирани и подкрепяни от властта през комунизма, така е имало и писатели като Фани Попова-Мутафова, която е била гласовит и влиятелен разпространител на нацизма, което е лесно проверимо, ако решим да прочетем книгата й с есета „Новата българка“. В името на истината, Дико Фучеджиев никога не е стигал до такава пропагандна дейност като тази на Мутафова, въпреки че е бил кандидат-член на ЦК. Впрочем Фани Попова-Мутафова получава орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен през 1972 г. Не е равностойно на ЦК, но пък показва, че когато човек иска да не вреди на децата си, той прави големи и малки компромиси, което е валидно и за двата случая. И е доказателство, че фашизмът и комунизмът са двете страни на една и съща монета. Но дотук с миналото. Сега имам проблем с новите версии 2.0.

В България новият фашизъм е последовател на стария, както и на новите му руски неонацистки версии. Тук няма как да не споменем и украинските фашисти бандеровци, но точно те нямат влияние над българските подрастващи фашаги като убийците на Георги Кузев, просто защото са украинци, съответно са мразени от обичащите руснаците българи. Нашите са много млади, необразовани, отглеждани в нездрава семейна среда и с промити мозъци от корейски, американски и китайски телефони, китайския Тик-Ток и американските видео игри и филми на ужасите. Те стават все по-свирепи срещу слабите и различните. Те ще бъдат проблем за Бургас така, както са проблем за цяла България. Вероятността по време на провеждането на „Евровизия“ да избухне хомофобия, е голяма.

Всеки трезвомислещ човек трябва да е наясно, че всички носим отговорност как ще изглеждаме в очите на света. Малките фашистчета няма как да бъдат временно заключени по домовете си, затова правосъдните органи и органите на реда са длъжни в суперкратък срок да станат максимално бдителни и безмилостни в прилагането на закона. Това е единственият начин да се покаже на „убийчетата“, както Веселина Седларска ги нарече иронично, че те нямат шанс да всяват терор нито сред населението, нито сред гостите от чужбина. МВР трябва да стегне редиците на служителите си за повече безкомпромисност към хулиганството. Майката на един от малолетните биячи на непалци нееднократно се е обръщала към за помощ към МВР, за да бъде „отсвирена“ като вероятно луда майка.

В Дания всяка седмица децата имат час по емпатия, тоест някой ги учи да бъдат добри хора. Тук един час ще е крайно недостатъчен, защото, ако датчаните нямат емпатия, какво да кажем за „тези хора“, които въпреки образованието и възпитанието си ползват унизителни епитети в социалните мрежи към познати и непознати. Малките не са нито глухи, нито слепи. Те виждат как всякакъв речник е възможен, а едно дете, растящо в среда без морални устои, без семейна грижа, без разговори за това какво е да си човек, хуманен към хора и животни, то изведнъж се оказва садист като Михаела, мъчителката на Георги. „Убийчетата“ са пръскали раните на Георги с дезодорант, за да го боли повече. Това са реални фашисти, които са се осмелили да действат. Колко други като тях има, започваме да откриваме с разбиването на филиала в Пловдив на нацистката организация „Кръв и чест“. Присъдите трябва да бъдат безмилостни. Но и трябват уроци по емпатия. Религията в училище няма да помогне. Правителството и Министерството на образованието биха могли да се поинтересуват от датската програма. Със сигурност тя няма да е приложима 1:1 в България, затова ще трябва да се намери най-верният ключ към сърцата на българските деца. Възкръсването на Христос изобщо няма да ги впечатли. Той не е Тор, нито Спайдърмен. „Евровизия“ е шанс да помогнем на децата да не бъдат зверове към различните. Все пак трябва да вярваме, че доброто ще победи, независимо от коя партия е един способен кмет.